Силвия Лулчева е готова да се бори до последния си евроцент за една булчинска рокля. Актрисата влиза в невъобразими скандали и сложни схеми в името на дрехата, която може да се окаже и по-важна от самата сватба. Това е накратко сюжетът на новата комедия „Булчинската рокля“ от Щефан Фьогел, чиято премиера беше преди дни в Сатиричния театър в София.
Кое е по-важно за една булка – мъжът, на когото ще каже „Да!”, или булчинската рокля, в която ще отиде до олтара с него? За някои жени дрехата е в пъти по-важна от човека, на когото обещават вечна вярност. В същото време пък за някои мъже сумата, похарчена за една булчинска рокля, може да предизвика по-тежки душевни терзания от един внезапен развод, настъпил дни след сватбата.
Всичко това се случва, когато любовта не е истинска.
Тази идея е залегнала в новото представление на сатиричния театър, в което Силвия Лулчева влиза в ролята на младоженка, влюбена в роклята си п-силно отколкото в своя съпруг. Неговата роля е поверена на колегата й Петър Калчев, познат на широката публика основно от образа на Йордан Парушев от сериала на Нова тв „Ол инклузив”.
Комбинацията между двамата на сцената се оказва истинско буре с барут, от което цялата публика е готова да избухне в смях във всеки момент от спектакъла.
Когато към тях се добавят актьорите Полин Лалова и Мартин Каров в ролите на други двама влюбени, които планират сватба, се получава нещо като театрално хапче срещу негативни емоции и депресия.
В представлението на режисьора Съни Сънински няма нищо, което би могло да натовари психиката. То е леко и забавно – класическа комедия, която служи за разтоварване. В същото време представлението е създадено с много добър вкус. Никой на сцената не говори глупости, за да забавлява публиката, и не прави нищо самоцелно само, за да предизвика смях. Всичко, което вижда зрителят е естетически издържано и подчинено на основната идея – започнат ли детайлите в една връзка да изглеждат по-важни от любовта, значи любов в нея просто не съществува. И обратното – истинската любов не се нуждае нито от доказателства за съществуването си, нито от допълнителни елементи, с които да бъде допълвана. За да бъде достигната тази идея обаче, се минава през толкова неочаквани о6рати и забавни ситуации, че на финала зрителят си тръгва усмихнат, зареден с добро настроение и по-леко сърце.
Трябва да се отбележи работата на сценографа Никола Тороманов, разделил сцената на
четири пространства, които според нуждите на представлението могат да кореспондират помежду си, но и да съществуват независимо едно от друго. Костюмите са на Свила Величкова, а музиката, която е чудесен подчертаващ идеите на спектакъла елемент, е на Милен Кукошаров.
Източник: Уикенд
Коментирай