Изминаха точно 20 години, откакто ни напусна най-известният ни спортен коментатор – Николай Колев. Журналистът, чийто глас озвучаваше всяко значимо събитие по стадионите петилетки наред, си отиде от коварен рак на 10 юни 2004 г.

Сега в Германия стартира поредното европейско първенство по футбол. Това е пореден шампионат на Стария континент без коментарите на Мичмана. Зад микрофона няма да е и ученикът му Петър Василев – Петела, който вече също е със статут на легенда.

 

Едва ли у нас има футболен запалянко, на когото да не липсват свежите лафчета на Николай Колев. Та нали точно неговите остроумия превръщаха мачовете в завършени шоуспектакли. Уникалното му чувство за хумор е изригвало стотици пъти от малкия екран. Блестящите му фрази са звучали и от приемници „Опера”, и от по-нови модели „Електрон”, „Рубин” и „Сони”. Кои са обаче коментарите му, признати за класика в жанра?

Преди десетилетия Колев отразява световната квалификация България – Люксембург. Мачът се играе на Гергьовден. За наш късмет тъкмо именикът Георги Аспарухов вкарва и двата пъти за победата ни с 2:1.

 

При второто попадение във вратата на съперника Мичмана обявява, че Гунди е забил „великолепен гергьовски гол". В онези години обаче използването на "недопустима за социалистическия морал църковна стилистика” никак не се харесва на висшите БКП кадри. Комунистите вдигат скандал и настояват за партийно събрание в спортната редакция на БНТ. На сбирката трябва да бъде обсъдено поведението на провинилия се коментатор.

 

Мичмана е принуден да изслуша клеймящите го речи. Накрая взема думата да се защити. „Другари, съзнавам грешката си, но тя е продиктувана от обективни причини. Нека предложим на другаря Гунди да се преименува или пък да промени рождената си дата. Да подложим предложението ми на гласуване“, казва Колев.

 

Естествено, никой не вдига ръка. Събранието се разпуска. Другарите си тръгват умърлушени, а Мичмана – ухилен.

 

Николай Колев разсмива незабравимо зрителите и през 1968 г. Същата година коментира откриването на олимпиадата в Гренобъл. Според предварително обявената програма ва стадиона трябва да се появи Шарл дьо Гол. Генералът излиза пред публиката, а Мичмана, без да се вторачва към терена, обявява възторжено: „Ето го президента на Френската република с характерния му мундир!“. За церемонията обаче Дьо Гол изненадващо е заменил военната си униформа с официален костюм. Мичмана решава, че няма смисъл да замазва гафа си. Който видял, видял, който чул, чул", заявява невъзмутим на микрофона.

 

От откриването: на олимпиадата в Гренобъл и до днес се помни друг един лаф на Николай Колев. Организаторите пускат от въздуха 20 хиляди рози от импрегниран плат, а Мичмана се изцепва: "Сега над нас заваляха свежи изкуствени цветя“.

 

Когато коментаторът се връща в България след Игрите засича в коридорите на телевизията шефката на БНТ Леда Милева и още неколцина отговорни другари. 

Запозната с гафовете в Гренобъл, авторката на „Зайченцето бяло“ се шегува пред Колев и своите сподвижници: „Аз казах ли ви, че Мичмана е кретен. А вие не ми вярвахте…“

 

По това време поетесата има много добро мнение за спортния коментатор, но в началото на управлението й ситуацията е коренно различна. Николай Колев е трън в очите й и тя дори обмисля да го уволни. Пред колеги заявява, че такъв простак като Мичмана няма място в телевизията.

 

„Тогава беше настъпил т. нар. културен период в БНТ – Иван Радоев, Кольо Инджов…

Научавам кой от тези културтрегери е говорил разни неща за мен. И го срещам Кольо Инджов и му викам:  „Вярно ли е това?”.  А той: „Аз тук си имам някакво мнение... „От теб не съм прочел нито едно стихотворение досега. Кой си ти, та да имаш такова мнение?” продължавам аз. Кольо Инджов тогава минаваше за сериозна фигура в поезията. После станахме близки приятели", разказвал е най-известният ни спортен коментатор. Той оправил отношенията си с Леда Милева и екипа й благодарение на Павел Вежинов.

 

Зад микрофона Мичмана дебютира през април 1966 г. Тогава на световното първенство по хокей в Любляна Людмил Неделчев му дава да води втората третина на мача между Русия и Швеция.

„И полека-лека навлязох. И се заредиха световни първенства, купа, „Известия“…

 

Сефтето му във футболния коментар пък е на тренировъчна среща на националите. Този мач е част от подготовката на „лъвовете“ за мондиала през 1966 г.

 

Идеята Мичмана да зад микрофона е на Люто Божев – приближен на Тодор Живков и фактор в БНТ в онези години. Двамата с Николай Колев се познавали още от БСФС.

 

„Веднъж ме срещна и ми рече: „Абе ти докога ще коментираш мачове само по пейките и тротоарите? Казал съм да те изпробват...”

 

За Българската национална телевизия приживе Мичмана отрази над 1000 мача, 7 световни и 7 европейски първенства по футбол, 9 олимпиади. Интервюира Бекенбауер, Жоао Хавеланж и други знаменитости.

 

Николай Колев беше заклет фен на „Левски”, припомнят запознати. Казваше, че когато се запалил по футбола, в София имало само два отбора – „Левски” и „Славия”. „Е, аз не станах от „Славия”, вдигаше рамене гениалният коментатор. Запалянкото в него обаче никога не е проговарял пред микрофона. Затова за Мичмана си спомнят с умиление и слависти, и цесекари.

 

„Много от хората така и не разбраха от кой отбор съм. Приятно ми е ставало, когато са ме срещали на улицата и са ме питали: „Кажи най-накрая от кой си – ОТ ЦСКА или от „Левски”?. Сигурно мача съм коментирал между сините и червените, докато съдиите издържаха по 4-5, и то най-големите. Когато съм на трибуната като обикновен зрител, може и да се вълнувам, ако „Левски” не бие или играе слабо, но зад микрофона изобщо не ме интересува печели ли, пада ли. Не бива да развихряш клубни страсти от екрана на националната телевизия. Тоя микрофон не ми го е дал баща ми”, споделял е Николай Колев.

Той е автор на една от най-култовите фрази в новата ни история – „Господ е българин!”

 

Изрича я на стадион „Парк дьо Пренс” в Париж след попадението на Емил Костадинов срещу франция в 90-ата минута. Именно този гол ни класира за световното в САЩ през 1994 г.

 

„Тази фраза излетя в ефира спонтанно. Доволен съм, че много хора си служат с нея, аз не съм я патентовал. Може би съм първият, който определи националната принадлежност на Господ, казваше Мичмана. И допълваше, че мачовете от 17 ноември 1993 г. и незабравимото американско лято не са единствените запомнящи се срещи на националната ни гарнитура, които е коментирал. Исторически двубой бил и онзи на стадион Уембли в „Лондон“ през 1968 г., когато нашите удържат равенство срещу Боби Чарлтън и компания.

 

„Англичаните бяха световни шампиони на 2 години. Нашите национали отидоха да играят с тях приятелска среща. И всички правеха сметки с колко ще падаме. Това беше един достоен мач с незабравимия гол на Гунди. Мач, който записа България между футболните отбори в Европа.

 

За свой силен в кариерата си коментар Мичмана определяше този от Мостар на мача „Вележ“ – „Левски“. Тогава 5 минути преди началния съдийски сигнал се губи връзката със София. Колев е на стадиона и въпреки проблемите по трасето, отразява случващото се на терена. А като се връща в България разбира, че тук никой не го е чувал. На зрителите бил пуснат поддържащ коментар на Николай Чупаров от студиото на БНТ на „Сан Стефано“ 29.

 

Роден съм в с. Торос, Ловешка област. От 5-годишен живея в София. В столицата завърших Втора мъжка гимназия, след това в университета „География“. Но не съм работил нито една секунда като географ. След като се дипломирах, веднага постъпих във Федерацията по футбол към БСФС. Годината беше 1969-а. През лятото на 1966-а ме поканиха да работя в телевизията. Пенсионирах се 27 години по-късно – през мая 1992-ра, когато навърших 60.

Така накратко описваше кариерата си най-популярният ни спортен журналист. Тук трябва да се отбележи, че след пенсионирането си той продължи да коментира на хонорар мачове не само по БНТ – изявяваше се и по частния канал „Диема".

Освен това пишеше по вестници, а работеше и за „Еврофутбол.

 

През целия си живот Мичмана нямал и един ден стаж по първата си специалност – географията. Бил сред отличниците в университета и като взел тапията за висше, имал правото да избира дали да бъде учител, или да отиде в някой научен институт. Преди да реши обаче как да постъпи, срещнал Недялко Донски – легендарния председател на футболната Федерация и главен редактор на култовия някога вестник „Старт“.

„Луд пи си да ставаш даскал? Я идвай при мен да направим един хубав колектив в БСФС“, рекъл му спортният началник.

 

Мичмана приел офертата и получил щат във футболната централа. По-късно – през споменатата по-горе 1965 г., дошъл приятелят му Димитър Джаров – първият отговорен редактор на спорта в телевизията. Именно той му отправил предложението за работа в БНТ.

 

На „Сан Стефано" 29 Николай Колев се озовал в ролята на директор на продукция. „Може да се каже, че това е нещо като организатор. Никакъв директор не си, само фирмата ти е голяма. Още на третия месец взех да смесвам функциите – текстове започнах да пиша за разни състезания. Защото и преди това се занимавах малко със спортна журналистика”, разказвал е Мичмана, преди смъртта да ни го отнеме.

 

На младини той можел да поеме и в друга посока – медицината. Като завършил гимназия, решил да се изучи за доктор. Няколко седмици преди кандидатстудентския изпит обаче татко му го разубедил.

„Вероятно щях да вляза, защото с моя съученик Иван Черноземски (бивш министър на здравеопазването - 6. р.) – по-късно най-видния професор по онкология, заедно се подготвяхме.

 

Със своя славен прякор Николай Колев се сдобил покрай баща си. Някога той учил в техническия отдел на морското училище във Варна, а и служил там 7-8 години. Именно затова по-късно семейни познати започнали да викат на синчето  Мичмана.

 

Впрочем няма напълно достоверни данни за произхода на прозвището – горното са само предположения на Николай Колев. Той обаче винаги е бил категоричен, че прякорът му не идва от популярния през 60-те съветски филм „Мичман Панин”. Твърдеше и че не е стъпвал на кораб, с едно малко изключение – полския ветроход „Дар Поморца”. Когато бил на борда, му прилошало и едва дочакал да слезе на брега.

Източник: Уикенд