Зрителите на мача ЦСКА – „Черно море” (2:1), пророниха сълзи още преди началния сигнал, когато посрещнаха един от най-големите си любимци за всички времена Георги Денев – Кучето. Знаменитият нападател се появи за пръв път на стадиона от много време насам, за да бъде почетен по случай 75-ата му годишнина. Хилядите по трибуните останаха шокирани да видят Денев в инвалидна количка. Славното крило получи дълги и бурни аплодисменти, а накрая се разплака от щастие, че все още го помнят.

„Много съм щастлив и благодарен на феновете, всички станаха на крака и ме аплодираха. Все така да бъде. Уважавайте легендите на ЦСКА и да спечелим купата", каза Денев след победата, с която армейците се класираха на финала.

Хората по трибуните първо предположиха, че Георги Денев е на количка заради износени стави, което е сериозен проблем при много бивши футболисти на неговата възраст. Истината обаче се оказа доста по-лоша. Кумирът на червената публика от 70-те години се бори с тежко неврологично заболяване, което е почти невъзможно за лечение. Дотук опитали всичко. Лекувал се и при светилото в неврологията акад. Лъчезар Трайков, който разполага със система за уникална терапия в Медицинския университет. Занапред Георги Денев ще ходи на рехабилитационни процедури, които се очаква поне да го стабилизират малко от малко.

Но макар и на количка, Кучето си остава куче и не се е предал, макар че отдавна не беше идвал на стадиона. „Над десет години не бях ходил на мач. Признавам си, че не очаквах такава любов от феновете. Мислех си, че съм забравен. Много се радвам. Това не може да се опише, трябва да го усетиш, за да разбереш какво е. Голямо уважение към мен и благодаря на всички още веднъж”, изплака трогнат Георги Денев.

В книгата за 60-годишнината на ЦСКА на червения идеолог и футболен журналист Георги Атанасов, известна още като „Червената библия“, Георги Денев е определен като не просто футболист, а природно явление.

По-старите привърженици на ЦСКА казват, че животът е бил несправедлив към него. Роден в Ловеч на 18 април 1950 г. Денев пробива още като осмокласник при мъжете в местния „Кърпачев“, а на 19 години го взимат в ЦСКА. Наричат го Кучето заради настървената му игра. Треньорът Манол Манолов – Симолията правилно преценява, че това е човекът за игра по крилото, да подава и да вкарва. Наследява фланелката с №10 от Димитър Якимов и прави чудеса с нея. Подава на Димитър Марашлиев за първия гол при великата победа над европейския шампион „Аякс с 2:0 през 1973 г. На „Левски" вкарва общо шест гола и им взима страха. За привържениците той е играчът, способен да измисли нещо дори и в най-тежките моменти за ЦСКА. Носят го на ръце. За десет сезона с червения екип става пет пъти шампион и още три пъти носител на Купата на Съветската армия.

В Европа поразява вратата на „Байерн за победата с 2:1 през 1974 г. а на следващата година разпердушинва защитата на Западна Германия начело с Берти Фогтс при равенството 1:1 в София. Знае се, че в онези години сръбският треньор Милян Милянич е искал да го вземе в „Реал, а Беконбауер го е виждал като свой съотборник в „Байерн. В крайна сметка и на двете места Денев удря на камък.

Колкото обичан от запалянковците, големият футболист е бил недолюбван от съотборниците си в съблекалнята заради чепатия си характер и агресивно поведение. На всичкото отгоре мадамите му се лепят като мухи на мед.

По едно време Денев води не коя да е, а щерката на началника на футбола в ЦСКА до Стефан Божков. Но никой не го брои за връзкар.

Накрая го набеждават като продажник. Това става след един мач в Свищов, където ЦСКА губи с 0:2 от местния „Академик“. На заминаване от София Денев не се качва в автобуса. Сакатлък с майка му, която пада от едно дърво, докато брала череши, става причина футболистът да си отиде спешно до Ловеч. Тъй като в онези години няма мобилни телефони, Денев не успява да уведоми ръководството на ЦСКА и треньора Никола Ковачев. Посреща автобуса с отбора на шосето след Витиня. Само че след загубата в Свищов армейците губят титлата. И нарочват трима, че са продали мача – Георги Денев, изпусналия дузпа Божил Колев и вратаря Борис Манолков. Не след дълго ги отстраняват от ЦСКА. Така само на 28 години Денев се озовава вън от „Армията“.

Хитреците от „Левски” веднага пробват да го вземат в отбора си. Точно тогава на „Герена командват Иван Славков – Батето и Иван Вуцов, които усещат, че Денев е смъртно обиден. Пращат неговия приятел от сините Павел Панов да го уговаря. В крайна сметка една сутрин Кучето се появява в съблекалнята на „Левски” и дори излиза да тренира. 

Случката се явява потресаваща за запалянковците на ЦСКА. Неколцина от тях издебват Георги Денев в София и започват да го убеждават да не ходи в „Левски“. Един от тях – бъдещият шеф на международния отдел на „Армията“ Илия Илиев, дори стига до крайност, като ляга пред автомобила му. В работа влиза и партийното нареждане, че футболисти от ЦСКА нямат право да ходят в „Левски”, както и обратното. Трансферът пропада, но пък Батето помага на Денев да си намери нов отбор в чужбина. С негово съдействие футболистът е уреден да рита в гръцкия „Етникос" (Атина). Така Денев става един от първите български професионалисти в чужбина, по-късно играе и за кипърския „Лимасол“. 

Но докато левскарите му помагат, ЦСКА си остава несправедлив към него. за разлика от повечето останали заслужили ветерани в ЦСКА, Георги Денев така и не получава никакъв пост на „Армията“. От клуба му остава само ведомственият апартамент и един стар „Мерцедес“. И любовта на вечно признателните запалянковци.
Източник: Уикенд