Звучи като виц, но не е. „Какво е общото между ЦСКА и Министерството на финансите? И двете институции произвеждат дефицит!“. Откакто новата власт на Армията влезе в действие в края на април м.г., и досега в клуба ударно произвеждат загуби, не само на терена, но тази тенденция май не смущава особено собствениците.

Излиза, че те не държат на парите си, след като позволяват на некомпетентни изпълнители да ги харчат с лека ръка. Натрупването на спортни и материални щети, посрещани с олимпийско спокойствие, очертава мистерията около една от най-големите загадки в българския футбол напоследък.

Всеки грешен ход създава верига. Слабата професионална експертиза на „Армията“ личи от почти всеки ход от десетина месеца насам, а най-лошото е, че щафетните гафове се нареждат във верига с отворен край, тоест без край. В началото бе абсурдното назначение на анонимния треньор Стипич, вероятно и самият той е изненадан от номинацията. След това се случи неадекватното и щедро продължение на договора на Иван Турицов, който отдавна трябваше да е трансфериран в чужбина, за да стигнем до стихийната лятна селекция в 12, без 5 при неблагоприятни условия за клуба. Картината просветна най-ясно покрай контракта на Коялипу, в който е записана освобождаваща клауза от мизерните за съвременния европейски пазар 2 млн. евро.
Ако мениджърите на френския африканец са прокарали подобен пункт – добре, но ако представителите на ЦСКА са проспали щетата, това вече е престъпление за уволнение, това обаче е малко, защото подобен голмайстор на 25 години струва поне десет милиона от брюкселската валута.

Справка – Балканите…
Продължението не закъсня и се видя през есента, а и при старта на сезона миналия уикенд, когато 31-кратните шампиони загубиха от „Славия“ в „Овча купел” с 0:1, но това бе най-малкото на фона на абсолютно импотентната продукция на разпасаната команда на треньора Александър Томаш, готов за тв риалити със своите словесни находки, ала самодеен инфлуенсър.

Третият семестър на Фичо завърши като втория. След скандалния провал на ЦСКА във вилаета на Венци Стефанов бе отстранен, уволнен или помолен да напусне директорът Филип Филипов, единственият оцелял от предишния управленски екип. И така завърши третият семестър на Фичо, ако имаме предвид какво заяви той за цикъла на селекцията и като отчетем престоя му на „Армията“ преди смяната на караула. Доскорошният началник искаше три трансферни сесии за оформяне на силен отбор, но и втората след Нова година се разви като първата през лятото на 2024-та. Тоест обещания в бъдеще неопределено време, лежерно пропуснати опции и вечен оптимизъм в стилистиката на комсомолския непукизъм. 

Неслучайно досега на зимната борса ЦСКА осъществи три „пълни смени“, както казват във волейбола, когато един състезател заменя своя еквивалент, но отборът не придоби ново качество. И няма как да бъде различно, след като уникалният за нашите стандарти Коялипу тепърва трябва да бъде компенсиран от кипъреца Питас, стабилният бразилски вратар Бусато получи беларуската алтернатива Лапухов, а испанският централен защитник Лапеня дойде като заместник на чупливия шотландски боец Купър и продадения младеж Християн Петров.

Добре, но какво следва от тази операция без добавена стойност? Нали според Филип Филипов за презареждането на състава бяха необходими три трансферни прозореца? Вторият затвори като първия, тоест при цайтнот и без печеливш оборот, а светлина не се вижда. Напротив, Хаосът се сгъстява като смога над София...

Къде е Чопъра да разгони клуба по танци? 
Преди време в тази рубрика 5 написах, че най-престижният в исторически план български клуб ЦСКА се е превърнал в нещо като виртуален филиал на АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление). За по-младите читатели пояснявам, че преди 10 ноември 1989-а това бе следдипломна школа за подготовка на директори и въобще „началници“. Нещо като програмите за „лидери“ в „Харвард” и на други места от паяжината на Сорос и Ко. Сега свалям летвата до ПУЦ (Професионален учебен център), където по време на соца придобиваха по-висока квалификация челници в труда и производството. Цехови герои...

От девет месеца насам на „Армията“, без значение от реконструкцията на стадиона, важна е символиката, непрекъснато обучават пишман „директори“ на водопади. И то, при положение че това априори е „кауза пердута“. Не че момчетата са лоши в лично качество, напротив, но чисто и просто не са на точното място и в подходящото време.
Стоян Орманджиев първи се усети и запази достойнството си, Фичо удържа невъзможната мисия до „Овча купел“, а Мишо Александров засега оцелява под каската на „строител“ на новата арена. И това с нонсенс в цеха, ама нейсе... 

Ясно е, че червеният футболен ПУЦ произвежда дефицит по модела на финансовите корифеи от последните правителства на РБ. В антибаланса са не само абсурдният договор на Коялипу, но и похарчените залудо пари за недоразуменията Исека, Локило, Пинто, Илиан Илиев... На кого въобще му е хрумнало да привлича тези играчи, на които половин година не стигна заедно да отбележат поне един гол в първенството?!

И още – що за бардак представлява днешният ЦСКА, в който всеки от играчите сам си е господар: Британецът Лиъм Купър се лекува в Лийдс,  а Фаетон от Гваделупа си оправя „семейните дела“ в Париж, косоварят Бютучи се скатава от лагера в Турция заради заплахи от неизвестен адрес, а колумбиецът Кордоба оправя зъби в Южна Америка. И това по време на зимна подготовка.

Като човек от друга епоха ми идва на акъла – къде е легендарният шеф на митичния ЦСКА, палачът на действащи еврошампиони, полковник Никола Миланов (Чопъра) да разгони този клуб по танци и да облече лигавите примадони във военни дрехи, да им направи строеви преглед и да ги подгони с пищова за марш на скок?! Да, ама времената били други. Хубаво, но защо „пазарната икономика“ допуска дефицит от ПУЦ-а?
Източник: Уикенд