Неизменно Веселин Маринов е на върха през последните 30 години – всеки от рециталите му се превръща в събитие, а песните му се пеят от млади и стари. Освен това е и жури в „Като две капки вода“ за втора поредна година. Като такъв отбелязва, че в шоуто е много забавно и се чувства прекрасно

 

Според него причината това да е най-рейтинговото предаване е фактът, че няма нещо, което да напряга зрителя, а само го забавлява. Признава, че в реалния живот с Димитър Рачков са приятели и допълва, че той по принцип вижда шегата във всичко и не може да е само сериозен. Винаги намира как да отговори по телефона или когато се виждат, а това рефлектира и върху неговото поведение, което в крайна сметка води до изключително майтапчийски отношения.

 

Признава, че случващото се между него и Рачков в предаването е истинско, а не е предварително режисирано. Искрите прехвърчали помежду им още в първия сезон възмутили Маринов и той му отговорил подобаващо, затова си мислел, че в края на шоуто продуцентите ще му кажат, че прекратяват отношенията си с него. Оказало се обаче, че това имало огромен ефект, който е позитив за шоуто и тогава продуцентите му обяснили, че може да реагира на Рачков както прецени, щом нещо не му допада в поведението му. Затова и до днес не му остава длъжен.

 

През годините е получавал оферти за участие в почти всички формати, с изключение на „Гласът на България“, но той е убеден, че мястото му е в „Капките“ и няма никакво намерение да сменя шоуто. Относно последствията от пандемията посочва, че вече всичко е зад гърба му и наваксва загубите, събрали се по онова време. Работата се завъртяла, концертите тръгнали, а най-важното е, че хората отново влезли в залите.

 

По отношение на пенсията в размер на 500 лева за особени заслуги към държавата и нацията признава, че дори не се е замислял за тези допълнителни средства. Споделя, че преди повече от три десетилетия регистрирал фирмата си и си плаща чинно осигуровките, за да може когато настъпи моментът да получава полагаемото му се. Радва се и на пожизнената пенсия в размер на 500 лева за колегите, които са по-възрастни от него, тъй като най-активният им творчески период е бил във времето, в което проблемът с бъдещите им пенсии е нямало как да бъде решен. В този ред на мисли определя това решение като справедливо, макар и закъсняло с поне десетилетие, тъй като някои от най-емблематичните български гласове си отишли в голяма нищета… 

 

Винаги, когато има възможност посещава сладкарницата на половинката си Веселина, където се среща с приятели, пият кафе, хапват от прекрасните й лакомства и си говорят.

Майка му все още е жива и има бистър ум, но за съжаление радостните новини за нея се изчерпват дотук. След два месеца ще навърши 91 години и вече малко по малко отказва всичко. Почти не чува и не вижда, но може да ходи. Когато я посещава си поставя слухов апарат, за да може да си говорят. Всеки път е с надеждата, че е я има още и ще му казва: „Как си моето момче?“. Винаги, когато си тръгне от дома плаче с часове, а в главата му изплуват красиви моменти от времето, когато била млада и хубава, а къщата им в Полски Тръмбеш била пълна с хора.

 

Опитва се да устоява на кулинарните изкушения, но никога не му се получава. Признава, че ситуацията излиза извън контрол, когато му е хубаво и храната е много вкусна – хапва си повечко и винаги има да сваля по някой и друг килограм. Постоянно е в преддиетен период или пък на диета.

 

Сутрешният крос все още е неизменна част от деня му. Има редица травми като всички тренирали почти професионално. Първо играл футбол, след това тенис на корт.

Източник: Уикенд