Посетилите на тракийския култов комплекс при хисарското село Старосел казват, че на
това място витае странна енергия. Тя изпълва пространството наоколо с тишина, спокойствие и хармония. Това се усеща от всяко камъче, от всяко дърво и от въздуха дори. Предания нашепват, че боговете на траките още живеят тук. Още по-смели фантазии описват жителите на изчезналата Атлантида. Те дошли именно тук още преди да потъне митичният континент. Заживели спокойно и щастливо, научавайки местните на цялата мъдрост, която носели.

Тракийският култов комплекс в Четиньова могила край хисарското село Старосел е открит и разкопан от покойния Георги Китов през 2000 г. Това е огромен тракийски царски комплекс с мавзолей. За построяването му се носят легенди, дошли от вековете преди новата ера. Факт е обаче, че няма сигурни доказателства за това кой или кои тракийски владетели са погребани тук и кой е поръчал изграждането на комплекса.

Четиньова могила

Легендата гласи, че след като цар Терес живял 90 години, бил наследен от сина си Ситалк. Той затвърдил държавността и бил първият владетел, който накарал гърците от Атина и полисите да признаят траките за равностойни в политическо, военно и културно отношение. Ситалк бил наясно с това, че тракийските племена разделени трудно ще продължават да осигуряват своята защита и независимост от постоянните набези на чужди племена. Затова лично се явил пред прочутата жрица на Дионис в древното селище край днешния Старосел. Молил я да му покаже как да държи единни траките и да и построи място за тяхна обща молитва и преклонение към Богинята майка.

Жрицата му казала да построи храм на бога там, където се спъне конят му за пръв път. Чудел се Ситалк как да го направи, след като наоколо било пълно с могили и мавзолеи, със светилища и свещени местности. Питал се и на кой бог да издигне храм. Но отговорът сам се явил. Конят му се спънал точно когато царската процесия минавала покрай Дионисиевата свещена гора, точно под могилата, в която полагали видните първенци.

Извикал Ситалк за градежа най-добрия майстор по земите между Черно и Бяло море. След три дни му довели зидаря Долон, работил като роб на строежите на Перикъл в Гърция. Долон участвал в построяването на храма на Атина Палада, с очите си бил виждал Фидий. Задачата му била за една година да построи храм, невиждан и нечуван от траките дотогава. Долон приел работата присърце, защото бил виждал не само Партенона, но и гробницата на прочутия Артрей, Лъвската порта на Микена и циклопските градежи на Тиринт.

След година майсторът надминал и най-смелите мечти на Ситалк. Храмът имал всичко – и голяма площадка за погребалните ритуали и три стълбища за церемониите, но най-поразителна била голямата кръгла зала с десетте дорийски полуколони, която била с толкова гладки стени, че и най-слабият шепот звучал като светотатство. Там в средата бил изваян олтарът.

Сякаш майсторът съградил гроба на владетеля Ситалк. След няколко месеца в сражение на север Ситалк паднал убит. Погребалната церемония с тържества и състезания се помнела поколения в Тракия. Но и до днес не може да се кажем със сигурност, че край Старосел е погребан именно Ситалк.

Най-величественият тракийски храм от V век преди Христа се намира в Четиньова могила над село Старосел в полите на Хисарска Средна гора. Той е ограден от дълга 240 метра и висока до 36 метра каменна стена от хиляди камъни с идеална правоъгълна форма. Каменни стълбища и величествен коридор отвеждат до портал с красиви орнаменти.

Зад него е първата камера, която е правоъгълна. Следва главната камера, която е кръгла и с диаметър. 5,5 метра, По стените й се намират полуколони, а над тях се виждат орнаментите, оцветени в синя, червена и черна боя. Конструкцията на гробницата едно към едно прилича на египетските пирамиди. Откривателят Георги Китов описва Четиньова могила като „храм“, „мавзолей и „хероон“. Траките от племето на одрисите, към чиито владения принадлежи култовата постройка, почитат великата богиня майка, която е отъждествявана с планината и със скалата. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята майка. Освен нея е почитан и нейният син (слънцебогът), който е владетелят у траките и осъществява връзка между хората и боговете.

Според Валерия Фол, Четиньова могила вероятно е представлявала свещено място и за извършване и на друг тип обредност – космогонична, следвана по слънчевия календар. Свещеното пространство в непосредствена близост до храма е строго йерархизирано – свещената територия извън оградата със скални олтари и жертвени ями пред входа, могила, монументална стълба, площадка в средата на пътя към фасадата с входа към помещенията под могилата, коридор, правоъгълно помещение и кръгло помещение. Установената последователност включва седем йерархични степени, които могат да бъдат достигнати чрез стремително изкачване нагоре и самото влизане в храма изисква тези степени да бъдат преодолени, за да се получи видението за създадения Космос. Пространството под могилата се разглежда като символ на утробата на великата богиня майка.

НАЙ-ХУБАВОТО ВИНО ПРАВЕЛИ ТУК
От особено значение за траките била реколтата от грозде. Древните обитатели на нашите земи са сред първите майстори в правенето на червено вино, което използвали в ритуали и жертвени церемонии. Вероятно затова от северната страна на тракийското светилище край Старосел е открита вкопана скална вана – с елипсовидна основа и плътна замазка. Предполага се, че ваната е част от процеса на производство и съхранение на вино. При разкопките вътре били открити делви със засъхнало вино, винарски съдове и пособия. Магията на правенето на тази напитка била предавана от поколение на поколение и е запазена до наши дни. Според легендата гроздовият сок събира енергията на земята и слънцето, която се влива в кръвта на човека и го прави здрав и силен.
Източник: Уикенд