Легендата за Севтополис, който днес е забравен на дъното на язовир „Копринка“, е сред най-романтичните разкази за древните траки.

Преди повече от две хилядолетия тук се разиграва трагична любовна история, запазена в малко познато предание за чудеса, любов и алчност.

Всички обичали двете момчета – царските синове Севт и Амадок. Прощавали им лудориите и ги насърчавали в обучението. Двамата братя постоянно се съревновавали, но дружбата между тях била истинска. Никога единият не оставял другия в беда, никога не се предавали и винаги се защитавали взаимно. Писано било по-големият – Севт, да наследи баща си, но всички знаели, че Амадок ще му бъде най-верният сподвижник. Макар и по-малък, Амадок бил по-будният и по-дръзкият. Точно тази дързост не харесвал жрецът, който бил учител и наставник на царските синове. Амадок не зачитал решенията му, оспорвал волята му, представяна като воля на боговете, и доказвал правотата си със силата на словото и с бойните си умения. Боговете закриляли и насърчавали този самоуверен младеж.

С годините жрецът го намразил. Всеки малък триумф на Амадок събуждал голяма ярост у жреца и той решил да му навреди.

Братята растели и не подозирали коварството на жреца. Впускали се в битки и винаги се връщали като победители, а в царството нямало девойка, която да не въздиша по тях. Когато навършили пълнолетие, им предстояло посвещение в скритите сили, в мистериите, за да се превърнат в истински мъже. Една сутрин жрецът ги повел високо в планината при дома на Великата Богиня Майка. Мистериите били опасни и много младежи не се връщали от пещерата. Но Севт и Амадок нямали търпение да изпълнят ритуала на посвещението. Жрецът мълчал. Когато стигнали до входа на пещерата, двете момчета се съблекли и влезли в нея. Трябвало да стигнат до голямата зала.

Пипнешком в мрака се провирали през тесните галерии и накрая се озовали в залата, която била осветена от факли, а в нея танцували жриците на Великата Богиня Майка. Жрецът ги повел по тесен мост през дълбока пропаст и ги завързал за два стълба. После намазал телата им със странна смес, изрекъл незнайни заклинания, върнал се по моста, изтеглил го и седнал на трона в средата на залата. Тогава музикантите засвирили бясно, жриците изпаднали в транс, а от пропастта изпълзели скорпиони, змии и гущери. Това било изпитанието за двамата братя. Те трябвало да преодолеят целувката на смъртта. Лукавият жрец добре бил преценил всичко. Тялото на Севт намазал с мехлем, който отблъсквал насекомите и влечугите. А това на Амадок с такъв, който ги привличал. По-дребните гадини веднага го полазили, но за учудване на жреца, не го ужилили. Накрая обаче се появила огромна змия, която стремително се насочила към" Амадок. Увила се около тялото му и опряла раздвоения си език в лицето му. Той бил вързан и не можел да се защитава. Влечугото отворило страшната си уста и зъбите му, от които се процеждала отрова, блеснали на светлината на факлите.

Тогава главната жрица, прелестна млада девойка хвърлила факлата си към змията. Огънят опърлил лицето на Амадок и изплашил змията, която веднага се спуснала и се върнала в недрата, от които дошла. Жрецът скочил, хвърлил гневен поглед към дъщеря си, но нямало смисъл. Тя с облекчение гледала Амадок, чието силно тяло дори не трепнало. Само очите му трескаво следели прекрасната девойка. Погледът му блестял от спонтанен копнеж по момичето. Нейната красота не убягнала и от очите на Севт.

От този ден нататък двамата братя спрели да бродят заедно в горите, изгубили интерес към битките и всеки ден ходели поотделно в храма на Великата Богиня Майка. Издебвали младата жрица и говорели с нея. Със Севт тя се държала почтително, както подобава към бъдещ владетел. Но щом дойдел Амадок, сърцето й трепвало и с мъка се разделяла с него, за да върши религиозните си задължения.

Веднъж двамата братя се върнали след голяма битка и донесли много богатства и плячка. Посрещнали ги тържествено в града, а главната жрица ги наметнала с алени мантии и им сложила лаврови венци. Но когато обгърнала тялото на Амадок с плаща, устните й едва забележимо докоснали неговите. Само Севт и жреца видели това. Дошло време царските синове да си изберат невеста. Тогава станало най-страшното – и двамата пожелали първата жрица на Великата Богиня Майка. И двамата били достойни да я притежават, затова всичко трябвало да се реши в двубой. В уречения ден двамата

братя стояли един срещу друг на арената. Жрецът им поднесъл по кана с вино и обявил началото на битката. Във виното на Амадок обаче жрецът бил сложил упойваща билка.

Битката била дълга и по всичко изглеждало, че Амадок ще бъде победител, но изведнъж погледът му се замъглил и движенията му се забавили. Той изтървал оръжието и паднал на земята. Всички скочили на крака, а красивата жрица с мъка гледала братоубийствената схватка. Севт вдигнал меча си, но не могъл да замахне. Хвърлил го и пощадил брат си. На следващия ден Амадок изчезнал и никой не чул за него.

Така изминали 20 години. Амадок стоял на седлото на коня си, стискал юздите и гледал устремено надолу към долината, където се точела траурната процесия. Най-отпред вървели жреците и благородниците, а най-отбраните от тях държали носилката с тялото на мъртвия владетел. До нея тържествено облечен младеж водел за поводите прекрасен, снежнобял кон, любимото животно на царя, което щяло да го преведе в отвъдното царство. Амадок се вгледал в чертите на младежа и сърцето му трепнало. Те били едновременно строги и почти жестоки, като тези на мъртвия му баща, когото изпращал, и същевременно красиви и нежни, като на майка му, която навярно била скрита в носилката, малко по-назад. В това лице Амадок познал племенника си, а мъртвият владетел, на когото отдавали последна почит, бил брат му, великият Севт III, царят на славното тракийско племе одриси.

Били изминали 20 години, откакто Амадок не бил стъпвал по тези земи, и едва ли щял да се върне, ако не се била разнесла мълвата за смъртта на тракийския владетел. През тези години Амадок се скитал като изгнаник, воювал за чужди царе, видял незнайни земи. Бил се редом с македонския завоевател Александър Велики, прекосил Персия, стигнал до Индия, а после се сражавал срещу Александровия пълководец Касандър. За тези години Амадок забравил що е дом.

Тялото му се калило, а душата му закоравяла на бойното поле. Живял като наемник и разполагал с живота си, сякаш е под наем. Никой от бойните другари на Амадок не знаел какво мисли и какво чувства, дали знае що е страх, обич, страдание. Всички го познавали като безразсъдно смел, безмилостен войн, но никога не проявяващ излишна жестокост. Само една странна тъга, изписана на лицето му, подсказвала, че Амадок притежава нещо човешко, нещо, което го свързва със света на смъртните.

Процесията стигнала до входа на гробницата. Тогава Амадок разпознал стария жрец – коварния слуга на боговете, който го лишил от щастие. Когато погребението свършило, Амадок се спуснал по склона на планината към величествения Севтополис. Влязъл в града и се отправил към двореца. Там, щом произнесъл името си, веднага го пуснали в тронната зала, където имало угощение в чест на мъртвия цар. Когато влязъл, двама души скочили на крака. Старият жрец се свил до стената от страх, а царицата се спуснала към него и се спряла на няколко крачки. Някогашната прелестна и ефирна жрица била все още ослепително красива жена с огнени очи, от които се стичали сълзи.

Тя гледала към Амадок и зад посивелите коси и набразденото от скитническия живот лице, с лекота открила същия смел и красив младеж, който не трепнал пред страшната змия в пещерата. Но всички се овладели, жрецът пристъпил към Амадок и бащински го поканил на трапезата, а племенникът му, бъдещият цар, почтително му се поклонил. Угощението приключило, всички се разотишли, жрецът хванал под ръка престолонаследника, дал му чаша с вино и излезли, а царицата и Амадок останали сами.

Дълго не знаели какво да си кажат, а накрая той просто я прегърнал и останали така за дълго време. Но в един момент в залата се втурнал племенникът му и с пиянски крясъци го пронизал. Само за една вечер подлият жрец свършил това, за което цял живот мечтал. Той убедил младия цар, че чичо му идва да му отнеме царството и да се ожени за майка му 

Амадок се свлякъл на земята и погледнал племенника си в очите. Спомнил си последната нощ, преди да напусне родината си. След като се скрил от позорната загуба, той отишъл в храма на Богинята Майка. Там видял билките и отварите на жреца и се досетил за неговата измяна. Обезумял от гняв Амадок решил да го убие, но после се успокоил. Изчакал да падне нощта, прескочил оградите на храма и се изкачил до покоите на първата жрица. Тя стояла там сама и го очаквала. Амадок гледал племенника си в очите. Но това не били очите на Севт, а на Амадок.

Източник: Уикенд