В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век в САЩ започва истински бум на наблюдения на НЛО. Пилоти, военни, обикновени граждани – всички съобщават за странни обекти в небето. Особено плашеща е 1952 г., когато няколко нощи подред радарите засичат неидентифицирани летящи обекти (НЛО) над Вашингтон, а изтребители на Военновъздушните сили (ВВС) ги преследват безуспешно.

Официално от Пентагона се съобщава, че става въпрос за температурна инверсия.

Това схващане обаче е поставено под съмнение, както от медиите, така и от редица учени. Все пак се стига до решение да започне следване и изучаване на тези уж температурни инверсии.

Така пред 1952 г. се появява проектът „Синя книга“. Това е третият опит на американските ВВС да се справят с феномена НЛО след проектите „Знак“ и „Недоволство“. Официално „Синя книга“ трябва да събере всички съобщения за НЛД, да определи дали те застрашават САЩ и да установи дали могат да се използват техните технологии. Неофициално нещата са доста по-сложни.

Проектът съществува от март 1952 г. до закриването му през декември 1969 г. Той е базиран във военновъздушната база Райт-Патерсън в Охайо. Първи негов ръководител става кап. Едуард Рупелт – скептик, но честен изследовател.

Именно той въвежда термина НЛО, вместо популярния допреди това летящи чинии. Капитанът разработва анкети за свидетели на феномена и наема учени за анализ на данните. Той иска да създаде мрежа от станции за наблюдение на НЛО, но скоро се сблъсква със стена – съобразно казано, това е стената на мълчанието.

През 1953 г. се свиква известна като секретна комисия на Робъртсън. В нея влизат представители на ЦРУ и учени. Заключенията на комисията са, че НЛО не застрашават САЩ, но съобщенията за тях са опасни, защото могат да предизвикат паника сред населението.

Решението е коренно противоположно на обществените очаквания за повече яснота относно неидентифицираните обекти, описвани от десетки свидетели.

Комисията решава, че трябва да се дискредитира темата за НЛО в медиите и от този момент „Синя книга“ се превръща във фасада – проект, който създава илюзия за изследвания, но всъщност прикрива истината. Смята се, че стотици файлове с доказателства и документирани свидетелства са унищожени.

Сред най-странните потулени случаи е Вашингтонската вълна от 1952 г. Няколко нощи НЛО летят над Белия дом, а изтребителите не могат да ги настигнат. Обяснението на ВВС е, че „това са метеорологични аномалии“. През 1965 г. в 8 американски щата внезапно спира електричеството. На следващата година десетки хора виждат огромен светещ обект над блатата в Мичиган. ВСС обявяват, че това е „блатен газ“, независимо от възраженията, че газът не свети така.

През 1966 г. се създава комитетът на Кондон за изследване на НЛО, но всъщност основната цел е да закрие темата. Така през 1969 г. се стига до официално обявения извод,  „НЛО не представляват  научен интерес“, затова е необходимо проектът „Синя книга“ да бъде закрит.

Има съмнения, че проектът е бил прикритие за реални изследвания на НЛО, провеждани в пълна тайна. Една от причините за този извод е т.нар. Доклад №13 – единственият от поредицата отчети, който никога не е разсекретяван. Военните многократно са принуждавали свидетели да мълчат, като много данни са унищожени или скривани в архиви.

Налага се мнението, че НЛО са реални и това се знае, но се прикрива, а проектът „Синя книга“ е създаден просто за дезинформация, докато истинските изследвания са се водили в сянка и вероятно продължават.

Източник: Уикенд