Актрисата Анна Кошко: Отказвам да призная, че любимият ми Деян Донков е на 50

Вече месеци наред Анна Кошко е една от най-обсъжданите жени В България. И няма как да е иначе – снажната актриса от руски произход е новата половинка на мегазвездата на киното и сцената – Деян Донков. Доскоро ослепителната блондинка бе част от трупата на Бургаския театър, но вече е на свободна практика и се снима в реклами, а се подготвя и за много важна роля – тази на Мерилин Монро в постановка, режисирана от любимия й. 

- Анна, наскоро напуснахте Бургаския театър. Трудно ли ви е сега като актриса на свободна практика?
- През януари напуснах Бургаския театър и оттогава съм на свободна практика. Ходя по кастинги, снимам се в реклами и гледам да се занимавам с нещата, които ме вълнуват и са ми интересни. 
Понякога, когато съм без ангажименти, се отчайвам, но се опитвам да запазвам спокойствие и да не губя огъня и страстта, които имам към сцената и професията си. Просто трябва да бъда търпелива. Очаква се скоро да започна работа по нов проект – ще вляза в образа на Мерилин Монро, а Деян Донков ще е режисьор на представлението.

- Лесно ли работите с Деян Донков, с когото сте двойка в живота?
- Много лесно работим с Деян. Ние още преди да станем двойка и отношенията ни да се задълбочат, сме си работили така. Той ме вдъхновява и мотивира.
Има страшно много идеи. За първи път виждам човек като него с такова голямо и развито въображение. Пълен е с енергия на сцената, както и с хрумвания, с които разпалват и мен. Попивам от него.
Радвам се, че Деян ще режисира проекта за Мерилин. Планува се премиерата да е в Народния на 4-ти етаж, на камерна сцена.

- Започнахте ли вече репетиции за представлението?
- Скоро ще започнем репетиции. Готвя се активно за образа на Мерилин Монро.
Взех си 5 книги за живота й, като в момента чета третата. Също така с Деян гледаме филми с Мерилин. Ще започна да работя и с вокален педагог, за да имитирам гласа й.
Нужен ми е специалист, защото пеенето не е силата ми.

- За какво ви прави най-често забележки в работата ви Деян?
- Деян с голям артист. Неповторим е. Винаги, когато е необходимо, намира начин съвсем деликатно да ме накара да се замисля и да променя образа си.
Деян обръща внимание и на най-малкия детайл. Това негово качество много ми помогна да изградя добре героинята ми в постановката на Бургаския театър „Гнездото на гарвана”, в която участваме и двамата. Радвам се, че именно той ще бъде режисьор на постановката, в която ще играя Мерилин Монро. Сигурна съм, че всичко ще бъде изпипано до последния детайл, до най-малката подробност.
Късметлийка съм и съм благодарна за шанса, който ми се предостави. 

- Защо се разделихте с Бургаския театър?
- Бях там малко повече от година. Още в самото начало, когато пристигнах в града и започнах работа, имах чувството, че не съм на правилното място. Споделих това с колежка и тя ме успокои, че нещата ще се оправят и ще свикна, просто ми трябвало още време. За жалост, не се оказа права. През лятото на 2024-та взех решение да си тръгна, но изчаках премиерата на „Гнездото на гарвана“.
Признателна съм на Бургаския театър и колегите, благодарна съм за двете представления, в които участвам там, но не е правилното място за мен. Не обичам да стоя някъде, където сърцето ми казва, че не бива да съм.

- Два пъти са ви късали на изпита за НАТФИЗ. Имаше ли вариант да се откажете от актьорството и да се насочите към друга професия?
- Не, дори и за миг не съм се замисляла да се откажа от актьорството. Знаех, че искам да се занимавам с това и никога не съм имала идея за друга професия. Два пъти ме скъсаха на изпита за НАТФИЗ заради говора ми. Случилото се е било за добро, защото след това попаднах в колежа „Любен Гройс", в класа на Лилия Абаджиева.
Там успях да се отърва от варненския акцент и от това да изговарям някои думи на руски.
В живота ми никога нищо не се е случвало лесно. Винаги постигам целите си, преодолявайки много трудности. Нещата при мен не стават с лекота, но пък иначе няма да е интересно. Вярвам и се боря докрай.

- Налагало ли се е да работите и нещо друго, различно от актьорството?
- Да, от 14-годишна работя, предимно през лятото. Била съм сервитьорка и барманка в хотели. Винаги съм гледала да изкарвам допълнителни пари. Според мен е правилно човек от малък да се научи да се издържа сам и да разчита основно на себе си.

- Къде живеете в момента?
- В София, на квартира съм. С Деян Донков много пътуваме. През март четири пъти играхме постановката „Гнездото на гарвана“ из страната. Също така придружавам Деян, когато той има спектакли в различни градове. 

- Кога и как се влюбихте в Деян?
- Запознахме се, докато снимахме сериала „Войната на буквите“. След време разбрах, че той дори не си спомня за запознанството ни. Дойде в Бургас, където трябваше да замести колега в представлението „Гнездото на гарвана”. Тогава се видяхме за втори път. Погледнах го, ха, хареса ми и си помислих, че не искам този момент да свършва. Аз съм много емоционален и директен човек. Обичам да изразявам и показвам чувствата си и дори не съм се опитвала да се крия и да се боря срещу привличането ми към Деян. Нещата помежду ни се случиха много плавно и без никакви проблеми. Просто така е трябвало да стане.

- С какво сте променена, откакто сте с Деян?
Откакто съм с Деян, в мен се появи надежда за българския театър. Той е с подобно на моето мислене и двамата сме като един отбор. Преди Деян никога не съм срещала човек като него – с такава мощна енергия, с такова мислене на сцената и за света като цяло. Щастлива съм, че той е в живота ми. Откакто сме заедно, съм по-търпелива, а се промени и отношението ми към професията – станах по-отговорна. И двамата се подкрепяхме постоянно и гледаме да си даваме един на друг спокойствието, от което имаме нужда. Държим се за ръка и преодоляваме всичко заедно. С Деян сме като два огъня, които взаимно се балансират.

- В какви отношения сте с трите му деца?
- В много добри отношения съм с децата. Прекрасни са. Те са първите, с които се разбирам без никакви проблеми. Забавляваме се, разхождаме се и си играем:

- Как сте си разпределели домашните задължения с Деян?
- Гледаме да си помагаме един на друг. Деян много добре се справя с готвенето и му доставя удоволствие да се занимава с това. На мен пък ми е приятно да чистя – когато го правя, се успокоявам. Намираме баланса, всичко си върви.

- Не ви ли притеснява, че Деян е на 50, а вие на 24?
- Разликата в годините първоначално ме притесняваше, но това приключи в момента, в който разбрах колко много енергия има Деян – не съм виждала толкова дори в хора на моята възраст.
Още преди да се запознаем, го гледах на сцената и дори си мислех, че има някаква грешка за възрастта му. В „Калигула" той е като 18-годишен, толкова стихиен, толкова енергичен. Все още отказвам да призная, че този човек е на 50.

- Получавали ли сте предложение за брак? Познавате ли се с Радина Кърджилова – 
бившата половинка на Деян Донков?
- Предложение за брак не съм получавала, а с Радина никога не сме се запознавали. Не мога да я коментирам, защото просто не я познавам

- Кое е най-невярното твърдение, което сте чули или прочели за себе си?
- Че съм била разбивачка на семейства и съм дошла в България с цел да крада българските мъже. След премиерата на сериала „Войната на буквите” излезе публикация, че съм новата жена до Зоран Петровски. Това не отговаряше на истината. Той беше дошъл на събитието с приятелката си. В статията се твърдеше, че съм „русото миньонче", а аз все пак съм висока 179 сантиметра. Единственото общо между мен и приятелката на Зоран беше, че и двете сме с руси коси.

След това се опитаха да ме свържат с някакъв бургаски мафиот – Пламен Дишков – Кела, за чието съществуване преди не бях и подозирала. Според „новината" съм била живяла в шикозен комплекс, на брега на морето, а аз, докато бях една година в Бургас, обитавах един гараж – много малко студио. Впоследствие излезе и публикация, че съм разбила семейството на Деян, което също не отговаряше на истината. Връзката ни с него датира от времето, когато той дойде в Бургас и започнахме заедно репетиции в „Гнездото на гарвана". Тогава вече не беше с Радина  Кърджилова. Нямам нищо общо с тяхната раздяла.

- Родителите ви къде живеят? С какво се занимават?
- Бях на 11 години, когато родителите ми решиха да се преместим от сибирския град Томск във Варна. Живях с тях там в продължение на 8 години. След като завърших средно образование и отидох да кандидатствам в НАТФИЗ, се преместих в София. Майка ми и баща ми все още са си във Варна. Татко се занимава с недвижими имоти. Майка ми – с онлайн  маркетинг.

- Какво дете бяхте?
- Бях много труден и проблемен тийнейджър, бунтар. Дете, което правеше всичко напук на родителите си. Татко се опитваше да ме възпитава строго, но аз си бях решила да му се опълчвам и си правех каквото си искам. Бях с къса коса, обръсната от едната страна. Тогава започнах да си правя татуси и пиърсинг. Радвам се, че баща ми имаше търпението и нервите за това изпитание, което му стоварих. Заслужава да му направя паметник за онзи бурен период от живота ми.

- Колко татуса имате?
- 13-14, Всеки е със значение за мен и винаги много мисля, преди да се реша на нов. Обикновено се татуирам в трудни за мен моменти. Последната татуировка ми е от миналото пято, но е доста малка. Смятам повече да не си правя големи. Преди време си направих един такъв на ръката и ми създава проблеми в работата – трябва да се крие с грим или сценичният ми костюм да е с дълъг ръкав.

- Спортувате ли? Спазвате ли диети?
- Преди 2 години много спортувах. Ходех на фитнес, акробатика и сценично движение. Сега не е така, но пак много се движа, което компенсира. Винаги бързам и тичам за някъде. Смятам скоро да възстановя тренировките си във фитнеса. Диети никога не съм спазвала – имам хубав ген, който съм наследила от баба ми.

- Шофирате ли? Имате ли катастрофи?
- Взех книжка от 4-тия опит. В месеца, след като получих шофьорски права, се блъснах в един автомобил. Толкова много се притесних и изплаших, че първата ми реакция беше да избягам. Здравият ми разум обаче надделя. Върнах се на местопроизшествието и се разбрах с другия шофьор. Имах две коли, но вече не. В София шофира основно Деян. Аз карам само ако той трябва да чете текст.

- Какви са страховете ви?
- За близките ми. Няма нищо по-страшно от това да изгубиш скъп на сърцето ти човек. Другото ми голямо притеснение е, когато остарея, да не съжалявам, че не съм направила от страх това, което е трябвало да сторя на младини.

- Лежали ли сте някога в болница?
- Да, преди няколко години покрай премиерата на „Крал Лир" на Лилия Абаджиева в колежа „Любен Гройс". След представлението бях хоспитализирана. Имах болки в корема. Подозирам, че причината за тях е притеснението и сценичната ми треска. В болницата ме наблюдаваха. Пуснаха ми и системи, от които взех да виждам. тройно. Имам специално отношение към въпросното лечебно заведение. Учудвам се как досега няма заведени куп дела по жалби на пациенти. Докато чаках да ме приемат, видях ужасно отношение към други болни. Една жена припадна в коридора, а лекарите, които в този момент си почиваха в кабинета, не й обърнаха никакво внимание.

- Как се виждате след 10 години?
- Надявам со да съм щастлива, обичана и продължаваща да следва своя правилен път. Да съм със същия огън и страст към актьорската професия, да нося кръста си и да вярвам. Дано на 34 да съм и много по-осъзната и спокойна,
Източник: Уикенд