Джино Бианкалана е двукратен шампион от шоуто „ВИП Брадър”, което му донесе широка популярност. За да участва в предаването, той пристигна от Чикаго, където въртеше успешен транспортен бизнес, а зрителите спечели със своите чар и непринуденост. Животът в България му хареса и реши да се установи тук, но не изключва възможността някой ден отново да се върне в САЩ.

В момента Джино се носи на крилете на щастието с любимата си жена – красивата лекарка Кристиана Канева, но като цяло изминалите няколко години бяха много трудни за него. През 2016 г. той претърпя тежка катастрофа, която едва не му коства живота. Същестуваше реална опасност да изгуби единия си крайник, но след поредица от сложни операции и дълга рехабилитация Бианкалана отново стъпи на краката си. Две години след ужасяващия инцидент риалити звездата получи друг жесток удар от съдбата – баща му почина внезапно и остави близките си съкрушени. Как се справя с житейските изпитания и какво го крепи в трудните момент, Джино разказва в интервю за „Уикенд” - Джино, как започна за теб новата година? Какво си пожелаваш да ти се случи през 2020-та? - Започнах новата година страхотно. Посрещнах я в заведението, което наскоро отворих. Пожелавах си здраве - за мен и за близките ми. Това е най-важното. Ако имаме здраве, всичко можем да постигнем. [caption id="attachment_438402" align="alignleft" width="300"]Джино Бианкалана Джино Бианкалана в откровена изповед[/caption] - Отскоро си собственик на заведение. Как дойде идеята за този бизнес? - Идеята дойде от моята приятелка. Исках да направя нещо, с което майка ми да се занимава след смъртта на баща ми, защото бе много разстроена. Сега тя върти заведението, изготвя обедните менюта и й доставя голямо удоволствие да го прави. - Баща ти си отиде внезапно. Как се справяш със загубата? Кое те крепи? - Крепят ме хубавите спомени и отговорността ми към него. Трябва да продължа всичко, което е създал и направил за нас. Да се грижа за семейството, за майка ми, да помагам на брат ми, ако има нужда от мен. Татко липсва изключително много на всички. Наистина смъртта му ни свари неподготвени – много рядко боледуваше, не е имал никакви здравословни проблеми, но ето че се случи най-лошото. Сърцето му просто спря да тупти. Времето не лекува, а само притъпява болката от загубата. - Все още се възстановяваш от тежката катастрофа, която преживя през 2016 г. През колко операции премина? Кой беше най-трудният момент от възстановяването ти? - Целият период е труден. Изисква се много силна психика, за да се преодолее подобно нещо. Ако някой друг беше на мое място, не знам дали щеше да издържи месеци наред да бъде прикован към леглото и инвалидната количка, да не може да се движи нормално, а и цялата болка... Операциите спрях да ги броя – над 20 са. Силно се надявам, че вече приключих с хирургичните интервенции. Благодарен съм, че останах жив. - Споделял си, че е имало момент, в който си бил пристрастен към болкоуспокояващите. Как се справи с тази зависимост? - Както вече казах, имам много силна психика. Казах си „край” и ги спрях от раз. И го направих навреме, защото после сигурно щеше да е по-трудно. Сега единствената зависимост, която имам, е към приятелката ми Кристиана. (усмихва се – б.а.) - Преди катастрофата беше любител на бързите коли и високите скорости. Привличат ли те още? - Да! Никога няма да спрат да ме привличат. - Премина през много изпитания, но преди повече от година те сполетя и голямо щастие. Срещна любовта в лицето на настоящата си приятелка Кристиана Канева. Как се запознахте? Кой направи първата крачка? - Запознахме се в болницата, в която тя работи. Бях й пациент. След това постъпих пак „по спешност” – престорих се на болен, но обърках отделението и трябваше да мисля други идеи за първа крачка. Така че – направих я аз. Тя ме спечели с нейната невинност, красота и честност. При мен беше любов от пръв поглед, но не исках да бъда прекалено напорист, за да не я уплаша. Оставих нещата между нас да се развият естествено. Спокойно мога да заявя, че тя е жената на живота ми. Емоциите, които някога съм изпитвал към други в миналото, бледнеят пред това, което имам с нея. - Казваш, че те я доста млада. Каква е разликата във възрастта ви? - Разликата ни не е чак толкова голяма - 10 години е, но не ме притеснява. Аз съм доста търпелив, уча я на някои неща, тя мен - на други. Допълваме се. - Кой е по-романтичен? - Аз съм по-романтичен. Всеки ден й правя изненади – дали хубави, дали лоши... Шегата настрана, обичам да виждам усмивката на лицето й. - Често пътувате по света. Коя е любимата ви дестинация? - Много обичаме да пътуваме. Всяко място си има свой чар, навсякъде ни е добре, когато сме заедно. Но най-любимо ни е вкъщи. Говорим си, гледаме филми и други, по-интимни работи... - Отскоро живеете заедно в столичния квартал „Бояна”. Кристиана добра домакиня ли е и как ти се отразява съвместният живот? - Оооо, почти е перфектна домакиня е (смее се – б.а). Нека ви разкажа как ми сготви бъркани яйца наскоро. Беше ги сварила и ме попита: „Сега как да ги направя бъркани?!” - Мислите ли за брак и деца в близко бъдеще или предпочитате да изчакате? - Аз съм готов, изчаквам нея. Всяко нещо с времето си. Много пъти съм мислил как точно да й предложа брак. Искам да бъде в най-неочаквания момент, да изпипам детайлите, да бъде много романтично. Момент, който тя да помни цял живот. И вярвам, че ще бъде точно така! - Кристиана е лекар. Помага ли ти с възстановяването на крака? - Да, всяка вечер имаме „рехабилитация”. (смее се ) - В какви отношения си с родителите й? Разбирате ли се? - В страхотни отношения сме, те са чудесни хора. Тя също се разбира с майка ми и с брат ми. - За себе си казваш, че сте всеотдаен и верен приятел. Разочаровали ли са те някога близки хора? - Постоянно съм разочарован от близки и приятели, за съжаление. Аз съм такъв човек, че винаги гледам да помагам, но понякога си патя от това. Приятелката ми ме упреква, че добрината ми граничи с наивност. Винаги подхождам добронамерено към хората, така съм свикнал от дете. Тук това се бърка с глупост. - Ти стана известен покрай „ВИП Брадър”, даже спечели два пъти. Радва ли те популярността? - Да си популярен е нож с две остриета. Има си и хубавите моменти, има си и лошите. Все още ме разпознават по улиците, понякога ме спират за снимка или автограф. Срещам предимно положителни хора, които искрено ми се радват. - Мислил ли си да се върнеш отново в САЩ или ще се установите трайно в България с половинката ти? - Никога не съм затварял вратите за Америка или за където и да било другаде по света. Засега съм тук, но утре нищо не се знае.