Рожденото име на певеца Борис Дали, е Борислав Орлинов Делибалтов. Любовта към музиката наследява от баща си, който е бивш акордеонист. Покрай него се научава да свири на акордеон и на синтезатор, а след това и да пее. Житейският му девиз е: „Ако не опиташ, няма да успееш“. Мотоциклетите са му страст от детска възраст, та чак досега.

През 2025 г. участва на кастинга „Планета“ търси суперзвезда“, където изпълнява песни от репертоара на Милко Калайджиев, Коста Марков и Магапаса, а след това става част от голямото семейство на „Пайнер”. Месеци по-късно песента „Пиян” го изстрелва в звездния небосклон на фолк звездите. Борис Дали е роден на 24 март 1982 г. в Бобов дол.

- Как посрещнахте рождения си ден тази година и какво си пожелавате?
- Посрещнах го в работа и ангажименти, защото съм трудолюбив човек. Не можах да празнувам на 24 март, нямаше как да се получи. Почерпих семейството си, после минах през хосписа за възрастни хора, който имам в Бобов дол, занесох им разни неща – торта, бонбони, поговорих с хората. Пожелах си здраве и време, за да мога да свърша всичките си задачи. 

- Каква беше изминалата година за вас в личен и професионален план. Доволен ли сте?
- Щом всички сме живи и здрави, нямам право да се оплаквам. Всичко останало човек може да постигне сам с желание, упоритост и труд. Имах доста участия. Честно казано едва смогвам да поемам всички. почнах да ги комбинирам, да правя някакви схеми. В последните години ми е твърде натоварено. Вече имам възможност и да подбирам участията си. Доволен съм от филма „Ферма за кокошки“. Стана весел сюжет, лентата разтоварва зрителите, дават го по кината. „Цената на властта“
 Е политически екшън. Признавам, че към него имам големи симпатии, защото е вид пророчески филм. Разказва се за серия протести, политически далавери и други такива неща. Исидор Карадимов е режисьор, участват Камен Воденичаров, Георги Златарев, Тончо Токмакчиев. Бяхме заснели дори кадри от протестите, но се оказа, че не можем да ги ползваме, защото няма как да монтираме лица и хора, които не са ни разрешили да ги снимаме. Във филма съм инвестирал част от времето си, което е по-ценно от парите, защото времето никога не се връща назад, а пари се изкарват. 

- Имате ли незабравим рожден ден, за който да ни разкажете?
- Харесвам всичките си рождени дни, особено тези, в които сме се събрали заедно с Константин и Илиян. Тогава е било невероятно шумно и весело. Това са незабравими партита. За мен всеки ден е рожден, защото всеки ден е малък празник, малка забава. Непрекъснато имам участия, събирам се с приятни хора, не мога да се оплача.

- Тези партита не ви ли натоварват, не ви ли се иска да релаксирате?
- Релаксирам, когато съм си вкъщи и когато изляза на двора в Бобов дол. Наслаждавам се на чуруликането на птичките, на зеленината. В София също се чувствам добре, но там стана пренаселено, прашно, шумно. 

- Притеснявате ли се, че годините бързо се изнизват, че идва старостта?
- Не ме притеснява, защото животът е такъв. За деен човек като мен дните минават бързо, дори не се усещат. 

- Помните ли първите спечелени от вас пари? На каква възраст бяхте и за какво ги похарчихте?
- Аз съм от хората, които започват работа от дете. Бил съм на 10-11 години, когато започнах да поправям моторните резачки на хората от нашия град, ремонтирах и мотоциклети. Отдаваше ми се и хората ми плащаха. На 15 почнах да правя мебели в работилница за мебели. Там вече изкарвах доста пари за едно дете. Купих си мотори, коли. Първият личен автомобил си купих на 16 години. Нямах книжка, но карах така. Тогава много тийнейджъри в малкия град караха без книжки, нелегално. Първия си мотоциклет купих може би на 12, пазя си го още. Снимал съм го в клипа към песента ми „Жена без грях“. Беше вкаран от Канада, ултра модерен. Парите си отрано заработвам сам.

- А с музиката как се случиха нещата?
- Докато поправях резачките, се научих да свиря на акордеон. Започнах да свиря на децата към танцовия ансамбъл на читалище „Просвета". Обаче докато свиря, почнах и да пея. После почнах да ходя на фестивали. И там какво се случва – изпея една песен, получавам награда. Изпея друга песен, втора награда.
На по-късен етап се записах на кастинг на „Ара”, после се явих и в „Пайнер”. Спечелих и избрах да вляза в „Пайнер”, които тогава бяха топ. Дадоха ми да си подбирам песни.
Избрах няколко. Една от тях беше „Пиян".. Песента се хареса от раз на хората, аз станах популярен светкавично и почнаха да ме викат на участия. Където ме канеха, ходех.

- Имате трима синове. Интересуват ли се от музика, както се казва – вървят ли по вашите стъпки?
- Големият ми син ще бъде абитуриент през май, подготвяме бала вече, вероятно ще следва, ще видим какво точно. Двамата със средния ми син обичат да карат мотоциклети, да разглобяват компютри. Малкия син го возим, защото е много малък – на 10 април ще направи една годинка. Децата ми по-късно от мен почнаха работа, ама аз израснах в тежки години. През 90-те мизерията у нас беше наистина ужасна. Нямахме една стотинка в джоба и бяхме принудени да работим. Родителите ме пращаха да взема хляб с колелото. Редял съм се на опашка от 5 сутринта. През 1995
- 1996-а беше жестока криза, хората работеха за 4-5 долара месечно. Имах тежко детство, моите връстници също. Иначе съм инженер по образование, завърших Минно-геоложкия университет в София, направих магистратура. Да са ми здрави синовете... Разликата между големия и малкия е 18 години. Ще мм помагам винаги. Много си обичам професията. Винаги казвам, че аз не отивам на работа, а да се забавлявам. Поради тази причина успявам да правя по няколко участия. Часовете ми минават бързо, защото съм зареден с настроение.

- С това натоварване успявате ли да поддържате семейството? 
- Трудно е, но няма друг начин. Даваме част от времето си, за да постигнем нещо, после друго нещо и така. Понякога се замислям за нещата от живота. Гледам през прозореца и виждам, че има хора, които сутрин от 7.30 са на пейките.
Към обяд се прибират да хапнат нещо и после отново се връщат на пейките – така откарват до вечерта. Това са най-богатите хора, защото разполагат с цялото си време. Хубаво е човек да изкарва пари, но и да намира време за харчене. Иначе работата те завладява, кара те да работиш още и още. Може да направи така, че 24 часа да работиш и само това да правиш. 

- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя може да съществува само в книгите и киното?
- Обичам да обичам. Обичам всички хора – искам да успяват, да бъдат силни, да имат самочувствие, да им върви в живота, да имат здрави семейства. Дразня се от мързеливците, които не работят, мрънкат, ходят бавно, все нещо не им е в ред. Вярвам и в любовта между мъж и жена. В момента не всеки осъзнава колко сме богати и щастливи. Можем да хванем самолета и да отидем в която и да било точка на планетата. Ние имаме свобода, което е много, много ценно. Имаме и магазини, заредени с всякаква стока. 

- Имате трима синове от две различни жени. Майките на децата ви общуват ли, има ли хармония в отношенията им?
- Хармония не зная дали има... Аз ги уважавам и двете. Би трябвало и те да се уважават, аз бих бил по-спокоен (смее се - б.а.)

- Пазите ли се от фенките?
- Не, какво да се пазя, без почитателки не може. Имам и почитатели, на участията ми идват млади момчета, което ме радва.

- Вълнуват ли ви теми като нов световен ред, пръскания, ваксини?
-Че как да не ме вълнуват, интересувам се от всякакви теми. Мозъкът ми работи в няколко посоки. Има хора, които налагат нещо и казват, че то е правилното. Не бих казал, че това е свобода. Най-правилно е всеки да решава сам за себе си. На тема пестициди и всякакви химични „подобрения“ за плодове и зеленчуци компромиси не правя. Дворът ми е 30 декара. Отглеждам какво ли не. Твърдо съм против слагането на „боклуци“ в храните. Чудя се как човешкият организъм издържа на този геноцид. Вероятно за това имаме бум на раковите и сърдечносъдовите заболявания. 

- Как виждате себе си след 5 години?
- Познавам един майстор, който цял живот работи в един гараж. Когато и да му звънна, като го питам как е, ми отговаря по един и същ начин: „Па пак така“. И аз така ще ви отговоря „Па пак така“. Най-важното е да сме здрави и да сме обградени с хора, на които държим.
Източник: Уикенд