Родни политици чистят престъпното си минало с нови имена

Венци Стойчев, който е общински съветник от Възраждане, далеч не е единственият политик, който е успял да скрие криминалната си биография зад нова фамилия. Както вече ви уведомихме, Стойчев е бил задържан от властите в Шри Ланка преди десетина години при разбиването на международна група за източване на кредитни карти. След като престоява в пандиза няколко месеца, бива пуснат под домашен арест. Стойчев обаче не дочаква началото на делото, а вместо това организира зрелищно бягство.

Венци наема лодка, чийто капитан го прехвърля нелегално в Индия. От там се прехвърля в Пакистан, за да се завърне няколко месеца по-късно у нас с нов паспорт и успешно изпрана биография. Днес криминалните премеждия на Венци Стойчев отдавна са забравени, а той гради успешна кариера като общински съветник от „Възраждане“, от чийто глас зависи харченето на милиардния бюджет на столична община.

Колкото и абсурдно да звучи, сред българските политици има и други възползвали се от опцията да започнат на чисто с изцяло нова самоличност. Разбира се, хора с по няколко паспорта и ЕГН-та има и в ъндърграунда. Обичайно, техните действия не са тайна за никого, освен за полиция и прокуратура, които трябва да се борят с подобни незаконни практики.

Венци Стойчев

От подобна врътка се е възползвал и Емил Мачиков, главен секретар на ДСБ. До 2013 г. той е известен сред феновете на Иван Костов като Емил Ивов Илиев. След като десетилетия няма нищо против фамилията си Илиев, той със съдебно дело я сменя на Мачиков. Това е доста рядка процедура, която обичайно се ползва от хора, искащи да скъсат с нещо тъмно в миналото си, обясняват юристи. Разбира се, подобно разрешение струва доста скъпо, откъм стимули за съдията, разглеждащ искането. Главният секретар на ДСБ Емил Ивов/Мачиков също има основание да се обзаведе с нова самоличност, тъй като е набъркан в скандал с имотни измами.

Историята започва през 2006 г. Емил Ивов, както е известен по това време той, сключва договор с живеещия в Германия бизнесмен Константин Мавродийски.

Заедно създават фирма „Здравен инженеринг“, като плановете са да построят две сгради в столичния квартал „Манастирски ливади“-„Здравец 1“и „Здравец 2“. Мавродийски, който има свободни пари от други свои бизнеси, осигурява финансирането, а Емил Ивов се наема да движи нещата около леенето на бетона.

Танер Тюркоглу

В началото нещата вървят добре, но едва няколко месеца след първата копка Константин Мавродийски установява, че следите на 420 000 лв. от фирмения капитал безследно се губят.

Негова проверка показва, че съдружникът му ги е похарчил, за да си ремонтира апартамента и вилата и да си купи чисто нов луксозен джип. Партньорът му не отрича злоупотребата, но се обяснява с „неотложни нужди“. Кълне се, че някой ден щял да върне средствата. Потресен от нахалството, Мавродийски незабавно подава сигнал в прокуратурата и завежда дело, за да си възстанови парите.

Ивов своевременно духва в чужбина и е неоткриваем. Връща се едва през 2013 г., когато по документи вече се казва Емил Ивов Мачиков. През следващите години той прави кариера в ДСБ, но явно не желае да уреди отношенията си със своя бивш съдружник, който е принуден да огласи казуса пред медиите като единствен шанс да се защити. Дали заради медийните разкрития, но Емил Мачиков никога не е изявявал желание да заема изборен пост, както копейкаджията Венци Стойчев.

Емил Ивов/Мачиков

Може да звучи странно, но аферист с няколко самоличности успява да се промъкне дори и до парламента. „Честта“ да приюти на два пъти в редиците си афериста Танер Тюркоглу, се падна на „Има такъв народ“. На последните избори той отново е в листите на Слави Трифонов. След като не се класира, Танер се задоволи да остане само съветник по икономическите въпроси към парламентарната група.

Освен Танер Тюркоглу, както е изписан в сайта на Народното събрание, съветникът от ИТН няма да се обиди, ако го наречете Танер Дурмуш или Тянко Насков. С всяка от тези си самоличности той се води собственик на различни фирми. Част от тях запорирани от НАП заради данъчни измами. За всяко от имената си Танер/Тянко има различна история. В зависимост от използваното име, той ту е агент на турското разузнаване МИТ, ту на ДАНС. В краен случай приема образа на мощен бизнесмен от Турция, чиито родители са избягали по време на Възродителния процес, а сега той се завръща у нас, за да развива бизнес и да помага на родината си.

Колко трогателно!

Твърди се, че кариерата си в политиката Танер/Тянко дължи на зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов, който е негов ментор. Освен размяна на финанси двамата скрепяват дружбата и чрез общия бизнес на децата си:

През 2021 г. щерката на Танер и синът на Тошко регистрират фирма „Рейвънхил Консулт“. Нейният предмет на дейност са консултантски услуги на чужди инвеститори. Дали двамата младежи имат и бегли познания от темата, остава неясно. Сред депутатите договорите за консултантски услуги между бизнесмени и роднини на политици отдавна са известни като легално прикритие за получаване на рушвети.

За да бъдем обективни, смяната на фамилията като при костовиста Емил Ивов/Мачиков или трите имена като при Танер/Тянко от ИТН не ги прави различни хора пред властите. Независимо как се казват в момента, те запазват рожденото си ЕГН и няма как да се спасят от арест или съдебни дела. За да е пълно препирането на биографията, кандидатът трябва действително да се сдобие с нова самоличност.

Освен с различни имена тя върви и с нов единен граждански номер. Чисто формално, а и законово, това в България е невъзможно. От друга страна, у нас, както е известно, няма невъзможни неща, стига да имаш достатъчно пари. При разградения двор, в който се е превърнала нашата мила държава, то от подобни екстри могат да се възползват дори и хора от „тежкия“ контингент на МВР и полицейските служби по света.

От екстрата да ползва две самоличности се възползва грузинецът Владимир Тутберидзе, сочен за дясна ръка на покойния топконтрабандист Филип Найденов – Фатик. Тутберидзе, както подсказва името му, е родом от Грузия, но веднага след падането на комунистическия режим цъфва у нас. Не минава много време и името му се появява в криминалните хроники. Първият път е през 1997 г. покрай предотвратения атентат срещу грузинския президент Едуард Шевернадзе, който е на посещение в България. Според полицейските информации сред замесените в подготовката на покушението е и Владимир Тутберидзе, твърдят спецченгетата.

Впоследствие грузинецът и зетят на Фатик – Дениз Тюркмен са посочени в доклад на МВР като шефове на криминална структура за посредничество при търговия с оръжие, основно от контрабанда по трасето Кавказ – Западна Европа, изпиране на печалбите от нея, изнудвания и поръчкови убийства.

Полицейската справка е повод Тутберидзе през 2001 г. да бъде изгонен от България със заповед на шефа на НСлС – ген. Атанас Атанасов като заплаха за националната сигурност. Впоследствие заповедта е отменена и грузинецът се завръща триумфално. Дори успява да вземе българско гражданство. И то на два пъти, колкото и абсурдно да звучи.

Към днешна дата той има две различни ЕГН-та, макар трите му имена да са еднакви – Владимир Илиевич Тутберидзе. С всяка от двете си самоличности грузинецът днес безпроблемно се води собственик на различни фирми.

Източник: Уикенд, crimesbg.com