Не само песните на Богдана Карадочева носят огромно удоволствие, а и разговорите с нея са като балсам за душата. Знаменитата певица винаги има нещо интересно за разказване, а от думите й могат да бъдат извлечени множество поуки. Всичко у нея издава голяма класа и аристократичност и няма как да е иначе, тъй като тя е потомка на славен и заможен столичен род, в който добрите обноски и уважението към традициите, са били нещо напълно естествено.
Богдана тачи християнските празници и особено Великден и Рождество, които смята за най-светлите дни в годината.

- Богдана, празнична ли е вече обстановката в дома ви?
- Да, още в началото на декември украсих вкъщи. Всяка година, както гласи поверието, купувам и нова коледна играчка или друг празничен аксесоар. Внуците ми винаги помагат да поставим украсата. Очаквам с нетърпение Бъдни вечер и Рождество, когато ще бъда у дома с най-близките си. 24 декември е семеен празник. „Задължително изчиствам къщата от лошото, като прекадявам с тамян. Коледа е моят празник. Рождество Христово и Възкресение са най-светите дни, тогава предпочитам домашния уют и компанията на най-близките си хора. Новата 2025 г. ще посрещна с приятели, пак в домашна обстановка. В полунощ ще изпием по чаша шампанско. Ще посрещнем новата година с пожеланието да бъде здрава и успешна – както за нас, така и за всички хора. 

- Тази година ще разнообразите ли празничното меню с нова рецепта?
- На Бъдни вечер вечерята ще бъде постна със задължителната молитва и кадене. 
На Коледа, освен моята пуйка, която съм обещала на сина ми Лъчо да я приготвям, докато съм жива, ще има и традиционна баклава по рецепта на мама. Това е т.нар. Стара софийска баклава. На трапезата ще присъстват и още много други вкусотии. Тази година ще изненадам близките си с нов сладкиш.  

- Правейки си равносметка, каква беше за вас отиващата си 2024-а? 
- Живи и здрави сме, това е най-важното. Смениха ми тазобедрената става в болница „Света Анна“. Лекарят. доц. Сашо Асьов беше фантастичен. Екипът му – също. Толкова добре се грижеха за мен, че накрая исках да прегърна всеки един от тях от благодарност. От известно време с Маргарита Петкова, Гергана Сотирова и Георги Борисов обсъждаме страхотните им стихотворения, по които ще станат прекрасни песни. Музиката ще е на Стефан Димитров. С Маргарита направихме готин тест за песен на братя Аргирови и Тони Димитрова.

- От десетилетия дуетите ви с Васил Найденов „Бог се роди, Коледо“ и „Нова годино“, се пеят от малки и големи, въпреки че всяка година излизат нови и нови песни за Рождество. Какъв е този феномен? 
- Това е магията на песента. В един миг те навестява музата и става нещо прекрасно – песен, която години наред се пее от хората. И „Бог се роди, Коледо“ и „Нова годино“ бяха направени с много любов. И двата текста са на Маргото (Маргарита Петкова – б.р.). Като пеем с Васил песента за Коледа, хората усещат мириса на дрян, защото думичките са магнетични. И двете песни се пеят повече от 30 години, а ще звучат и още много време. Ще останат и след нас

- „Нова годино” направо си се е превърнала в новогодишен химн...
- Песента е прекрасна и съм щастлива, че звучи навсякъде в новогодишната нощ. Знам дори, че много хора, които не гледат телевизия, в първите минути на новата година също я слушат – от запис на флашка или диск.

- Лесно ли създадохте евъргрийна „Нова годино”?
- Песента „Нова годино” беше поръчка. Васа Ганчева правеше новогодишна програма на БНТ и поиска да я изпеем. Още при първото изпълнение с Васил Найденов разбрахме, че става нещо хубаво, уникално. Магия е как и защо една песен става успешна.

- Как успявате и вие като песните си години наред да сте магнетична и с огромно присъствие на сцената?
- Като чуя тези думи за себе си, това ми дава стимул да се стегна и да започна с пълни сили отново. За това няма възраст. Тези дни гледах филма за Шарл Азнавур, който е велик, велик и пак велик. Няма години за това – или го можеш, или не. Възможно е човек да е в най-хубавата си възраст, узрял и готов за подвизи, но като го няма нещото, наречено талантче и огънче, нищо не става.

- Съжалявате ли, че преди години не се пробвахте и като актриса?
- Предложиха ми първата роля, но отказах, защото бях бременна с Лъчо. По време на бременността отново получих предложение и пак отказах. Предпочетох да си родя детето. Не съжалявам, че взех това решение, че постъпих по този начин. Сега, като гледам какви талантливи артисти има по света, си казвам, че не ми е било мястото в киното и театъра. Аз си имам моето място.

- Всички свои желания ли успяхте да осъществите?
- О, не, в никакъв случай. В живота на един творец и човек на изкуството важното е да създава. За успеха на една песен от значение са текстът, музиката и изпълнението, но не може и без доза късмет. Мечтите остават докрай с теб. Ако ги нямаш, значи животът е свършил. Винаги трябва да се мечтае. Ще ми се да запиша още страхотни неща, да изпея още прекрасни песни с философски текстове. Искам Стефан Димитров, синът ми Лъчо и внуците да имат успех в начинанията си. Друго мое желание е невероятният балет на съпруга ми „Сънят на Пилат” да стигне до много хора по света. Не бива да остава само в България, той е наистина световен.

- За какво се молите?
- Всички да сме здрави. Здравето се оказа най-важното нещо на този свят. Ние, хората, трябва всеки ден да благодарим на Бог, че сутрин сме се събудили и сме видели слънцето, да се обичаме и да не се караме, да отглеждаме добри и интелигентни деца, които няма да ругаят, когато пораснат. В светите дни Бъдни вечер и Коледа, най-важни са духът и смирението. Човек трябва да се смири и да се помоли за близките си, да благодари на Господ, че ни е дал още едно Рождество. Всички българи имат нужда от молитва и благословия. 

- Лошотията отчайва ли ви?
- Грозните думи и лошите постъпки остават някъде в ефира, натрупват се там. Обидите, завистта и злините се връщат като бумеранг. Хората станаха много яростни, агресивни и недоволни, но трябва да се изчистят от тези недостатъци. Когато това се случи, ще бъдат по-щастливи. Бог ще ни помогне!

- Как се чувствате след операцията?
- Вече ходя сама, без никакви помощни средства. Още не тичам, но и това ще се случи скоро. Днес, след като хирургичната интервенция е вече зад гърба ми и се възстановявам много добре, съжалявам, че толкова дълго време отлагах смяната на тазобедрената става. Истината е, че много ме беше страх. Това ми беше първата операция в живота. Благодаря на Господ, че общо взето, съм здрав човек.

- След операцията носите ли обувки на висок ток?
- Да, разбира се. Аз дори и сега съм с такива обувки. Токчетата не са много високи, но се чувствам прекрасно с тях. Ходя си сама. Мъжко момиче съм. 

- Каква е причината винаги да обличате черни дрехи? 
- Още от момиче обичах да обличам черни дрехи. Това е най-защитният цвят. Прекрасен е за сцена, защото поглъща светлината. Много се дразня, когато видя някоя жена на сцената с шарена рокля. Ами не ми харесва, но то си е и въпрос на вкус. Аз винаги ще си бъда с черни дрехи. Това е моят любим цвят.

- Имали ли сте падения в живота си?
- Да, имала съм. В личния ми живот са били повече, отколкото в работата ми. Не познавам човек, който да не е имал падения. Ако някой твърди, че е нямал, лъже. Винаги съм преодолявала тези моменти с воля. Стискам зъби и продължавам напред Силен човек съм, въпреки че съм много чувствителна и съм си ревла.

- Търсите ли знаци на съдбата, когато ви е трудно?
- Не. Търся само Бог и вярвам само в него. Той е моята опора, ръката, за която се хващам винаги когато ми е необходима сила да продължа напред. Дори и в много тежки моменти никога не съм губила вярата си. Знам, че понякога Бог ни изпраща изпитания, през които трябва да преминем достойно.

- Правите ли лудории и днес, както в младежките си години?
- Да, непрекъснато. Глупости, лудории и т.н. Стефан Димитров се нервира от това и често ми казва: „Няма ли да пораснеш?”. Ами не, няма.

- Когато мъжът ви – хитмейкърът, композиторът легенда Стефан Димитров, е сърдит или недоволен, как реагира?
- Аз съм компромисен човек, а той крещи. С годините такива стават мъжете. Мама казваше, че мъжът е друго животно и преживява нещата по различен начин – не като жените. С времето се убеждавам колко права е била.

- Казват, че жената стои зад успеха на мъжа...
- Да, така казват. Дано да съм помогнала на Стефан в творчеството му. Ние с него сме толкова много години заедно, че каквото и да кажат, всичко е вярно. Той работи непрекъснато. Дано и от това, което прави сега, излезе нещо голямо.

- Преди години много сте играли белот. Вече не ви ли се играе?
- Не, вече не. Преди години играехме много с Боян Иванов, Борето Грънчаров и Мустафа Чаушев. Купих дори специална покривка – зелено сукно, за да се чувстват всички удобно и щастливи, че играят истински белот. Като се събирахме у дома, винаги правех някакъв сладкиш. Тримата така се караха за картите понякога, че всичко, което беше на покривката, в един момент се оказваше на земята. Два пъти дори обърнаха масата, въпреки че беше доста тежичка. Един имал терца, друг – не... Бяха ужасни, като се караха, но и много сладки. Обичахме се и днес Бъни и Борето, светла им памет, страшно ми липсват. За съжаление, няма да се върнат онези хубави времена. Спомням си често за тези мигове с много любов.

- С Васил Найденов и импресариото му Ивайло Манолов чувате ли се?
- Да, непрекъснато, ежедневно. Обичам ги и двамата. Васил все е на път и му завиждам най-добронамерено за енергията му. С него имаме доста забавни случки. Бяхме „луди, млади и зелени и за нас морето беше до колене", както пея в песента „А бяхме млади" по стихотворение на Миряна Башева.

- Синът ви Лъчо и внуците как са?
- Лъчо е прекрасно момче. Много е работлив, интелигентен и четящ. Непрекъснато има в главата си нови идеи. Внуците ми са чудесни сладури, учат и се борят сами. Получават само високи оценки в училище. И двамата са доста заети. Имат сега коледни концерти. Обаждам им се много често по телефона. Усещам се, че понякога ставам леко досадна, но искам да ги чул как са, имат ли нужда от нещо и т.н. Великолепни деца, изпълват ме с радост.

- Следите ли политическата ситуация в страната?
- Отвратителна е. Как си говорят политиците днес, с какъв ужасяващ речник, колко са невъзпитани… Дори не искам да ги коментирам, държанието им е извън моите представи за поведение и възпитание. Трябва да са толерантни и смирени, да изслушват другите. Какво е това безобразно викане? Хората напълно се отвратиха... Ето, на изборите отиват да гласуват под 40%, а някога активността надхвърляше 65-70%.

- Днес има ли кауза, за която бихте излезли на протест?
- Не, вече не. Когато е трябвало, съм била всеки ден на площада. Виках, пеех и скачах. Нека младите сега да се борят. За съжаление, са доста индиферентни. Те, вместо да ходят пред Народния театър и да свиркат срещу един спектакъл, можеха да протестират срещу някои от безобразията на самозабравилите се политици. По-лесно им е обаче пред театъра, без дори да знаят за какво става дума...

- Имате предвид протеста срещу спектакъла „Оръжията и човекът”...
- Да, естествено. Щях да се учудя, ако някой от протестиращите беше казал, че знае кой е Бърнард Шоу и какви други пиеси е написал. Колкото до постановчика Джон Малкович, той е страхотен артист. Как така ще излизаш и ще започваш да свириш срещу нещо, без да знаеш за какво става въпрос?! За огромно съжаление, виждам, че и по целия свят стават безобразия напоследък.
Източник: Уикенд