Две десетилетия, след като се пребори с „рак на гърдата“, популярната журналистка Маргарита Михнева е изправена пред ново предизвикателство – рак на костите.
Лекарите й го открили при рутинна проверка. Заради това се налага да се подложи на спешна операция. Михнева не крие, че била шокирана при поставяне на диагнозата, но след като се съвзела потърсила съвет какво да прави.
Хирургическата интервенция продължила с часове. Били й отстранени три ребра, което веднага се отразило на фигурата й. Нейни приятели решили, че е влязла в отлична форма и не допускали, че минава повторно през ада, при това 20 години след рака на гърдата.
За операцията знаели малцина. Журналистката решила да я пази в тайна по няколко причини – първо, не искала я одумват, второ – гледала да не натоварва хората, и трето – да не показва пред дъщеря си Неда, че е притеснена. Като излязла от болницата, завалели поздравления за външния й вид. Тя благодаряла, но под носа си мърморела
„Да, бе! Как познахте, че съм добре, като ме виждате с шапка и очила?!”
"Човек трябва да гледа най-вече здравето си. Нищо друго не е важно – в това се убедих. 20 години след първата ми операция на гърдите, направих втора. Рак на костите! Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе. Нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед. направих си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна.
От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра – седмо, осмо и девето. Такава. операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария. Шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха, че могат да ме оперират най-рано след 4 месеца, което при агресивен рак е доста време. Разбрах, че нашето здравеопазване е повече от добро. Порежеш си пръста и веднага може да отидеш в „Пирогов”, ще те приемат и оправят. А там се чака доста...
Няма да крия – много болезнена операция беше. Болеше доста силно, като излязох от упойката. Възстановявам се още, макар че се оперирах преди две години и половина. Не мога да вдигам тежко, не мога да обикалям както правех едно време, престанах и да шофирам. Промених си напълно начина на живот. Не мога дори да ходя при Неда, да гледам внучетата си. Добре че дъщеря ми има швейцарско гражданство, а държавата там помага на гражданите си. Нямат проблеми със записването на детска градина, всичко е перфектно уредено”, разказва патилата си Маргарита Михнева.
Тя е развеселена от факта, че наскоро тръгнал неверен слух – имала трето внуче от Неда.
Това но било вярно, защото дъщеря й вече имала две деца и не планувала трето. От всички възможни неща напоследък до главата й идвали само болести. Чудела се на лошия си късмет, но и вярвала, че един ден всичко ще се оправи. Припомня, че бучката в гърдата също й открили по време на рутинен преглед. Било през лятото на 2002 година. Взела си отпуск, за да плажува във Варна, но решила да използва времето и за рутинен преглед.
Резултатът я шокирал – не един, а два тумора.
„Първият беше доброкачествен, изродил се в злокачествен, а вторият си беше направо злокачествен. Тогава много ми помогна тогавашният шеф на Правителствена болница проф. д-р Любомир Спасов. Направиха ми операцията там, защото нямаше места в Онкологията. Оперира ме д-р Гаврилов. Не е вярно, че са ме оперирали в чужбина и това, че някой мой, богат приятел е платил за интервенцията.
Аз нямам такива приятели. Сама си плащам всичко. Ходила съм в чужбина, била съм на преглед в Италия при проф. Веронезе, но лекарите в България свършиха цялата работа. Много съм благодарна на д-р Гаврилов и на д-р Дудов, който е мой химиотерапевт. Отидох при италианеца, защото бях прочела, че той е най-големият специалист в лечението на рака на гърдата. Отидох при него през 2002 г. и не ми взе никакви пари за консултацията. Прояви безкрайно любопитство към моя случай, разпитваше ме много и за България. Каза, че правилно ми е направена операцията и че веднага трябва да се започне лечение, което ще
трае повече от 10 години.
В България се смята, че на петата година си излекуван. По международните стандарти трябва да минат 15 години. Представете си сега три петилетки да се тъпчете с хапчета, да ходите на химиотерапии. Това изисква железни нерви и огромни пари. А пенсията ми изобщо не е голяма.
Аз съм жива благодарение на това, че навреме ми се направиха всички операции. Хванах като по чудо какво ми има, можеше да разбера, когато вече е късно. Ракът ме мобилизира, не съм се отчаяла нито за миг, защото зная, че е победим. Хората в моето положение трябва да вярват в това – изход винаги има. Няма да се даваме, я!”, категорична е скандалната журналистка, с чиито предавания израснаха три поколения българи.
Източник: Уикенд
Коментирай