Всяка дума у знаменитата певица Богдана Карадочева издава голяма класа и аристократичност. И няма как да е иначе – потомка е на славен и заможен столичен род, в който добрите обноски и уважението към традициите, са били нещо напълно естествено.

Тя тачи християнските празници и особено Рождество и Великден, които смята за най-светлите дни в годината.

 

Вчера (на Разпети петък) е отишла на църква, запалила е свещичка и си е взела здравец. Сега с нетърпение чака Възкресението. За нея Великден е един от най-светлите празници, олицетворяващи вярата ни и Възкресението. Обикновено на днешния ден боядисва яйцата, а и внуците й и помагат. Първото задължително е в червен цвят, както повелява традицията и го пази до следващия Великден до иконата в дома й.

 

В полунощ на Великден обикаля три пъти църквата със запалена свещ, след което занася огънчето в дома си. Пламъкът на свещта е светлинката, която е вярата и затова е важно всеки християнин да я занесе в дома си.

 

Отбелязва, че винаги е спазвала и коледния, и малко по-дългия великденски пост. Признава обаче, че през последните години не е особено стриктна и си позволява да хапва по малко риба, тъй като вече няма силите, които имала преди. Освен това трябва да си пази ставите и костите.

През годините най-напред честитяла Великден на брат си Бойчо, но тази година той не е сред тях, след като напусна този свят през 2023 г. и сега много тъгуват. Затова вече ще честити празника най-напред на сина си и на внуците.

Мечтае и се моли най-вече за здраве за нея и близките й, както и за всички хора. Ще й се българите да започнат да мислят повече, а някои хора да не са толкоз зли и алчни, а да са по-човечни. Недоумява каква е тази свободия и простотия, това озлобяване един към друг, парите колите и вещите, не са най-важното. „Светът не отива на добро, уви!“, категорична е певицата. Недоумява как все повече хора си позволяват да карат пияни. Не разбира хората, които гледат иронично на вярващите в Господ, на намиращите утеха и спасение в храма. Според нея черногледството се дължи на безумния материален свят, в който живеем.

 

Намира за отвратително политици да се държат и говорят зад гърби на другите с подобен речник. Според нея е вярно твърдението, че всяко стадо си заслужава водачите – каквито са част от българите, такива са и някои политици… В социалните мрежи също не е по-различно – заяждания, обиди. Недоумява откъде е дошла толкоз много злоба.

 

С ръка на сърцето признава, че не е оптимист, че извънредните парламентарни избори през юни ще доведат до нещо по-добро в родната политика. Според нея нищо няма да се промени към по-добро в страната ни. Допуска, че политиците ще продължат да си говорят по безобразен и невъзпитан начин. Възмутена е от цинизмите и простотиите на някои хора по върховете на държавата и не знае дали изобщо осъзнават, че така обиждат целия български народ.

 

Смята, че би било прекрасно, ако на Великден по радиата зазвучи песента й с Васил Найденов и Христина Ангелкова, която е по музика на Борис Карадимчев. Определя я като интересна и сложна песен, но няма обяснение къде е потънал записът й. Просто изчезнал в здрача… Текстът бил великденски, но никога не е чувала песента в национален ефир. Проблем е, че не само тази, а и доста стойностни песни са се изгубили. На фен страницата й във фейсбук качват нейни песни, които тя дори е забравила. Недоумява къде и как ги намират, но им благодари от сърце.

 

Непрекъснато получава покани за концерти, има и два страхотни текста за песни, които мисли скоро да направи. На 6 май по Нова тв ще бъде излъчен спектакълът й „Безнадежден случай“, който направиха миналата година в зала 1 на НДК.

Благодарна е на БГ радио, където звучат много нейни песни. Доста хора го открили през годините и сега си дават сметка, че има много хубави български песни. Смята, че останалите радиа, са длъжници на тяхната музика, тъй като там 90% от песните, които звучат, са чужди.

 

Споделя, че в живота си винаги приема проблемите като божие изпитание и е доволна, че намира начин да продължи напред, тъй като така или иначе няма друг избор. Хората я смятат за много силен човек, но тя признава, че понякога не е така…

Определя два момента като най-трудни в личен план – смъртта на майка й и загубата на брат й. месеци наред не може да преживее, че той вече не е сред живите и страшно й липсва. Дори често се улавя, че го набира по телефона, за да го чуе, да му сподели, да си поговорят… Цял живот двамата са били ръка за ръка и сега много тъгува от липсата му…

 

Благодари на Господ, че двамата със съпруга й Стефан Димитров, са в добро здраве. Освен, че написал детска песен, работи и по ново симфонично произведение. Признава, че не използва често картата си за градски транспорт, които получиха, заедно със съпруга й Стефан Димитров и Васил Найденов като почетни граждани на София.

 

Тя и колегите й, са много доволни от решението на Народното събрание за пожизнена пенсия, макар още да не са започнали да им превеждат парите. Смята обаче, че е въпрос на време да бъдат оформени документите от служебното правителство или пък по-късно от редовното, тъй като в момента едва ли им е до това, което е жалко, защото има хора, разчитащи на тези пожизнени пенсии, за да преживяват някак си.

 

Не крие, че през годините мнозина са злоупотребявали с добрината й. Вярва обаче, че един ден ще има възмездие за всекиго.

Източник: Уикенд