Автор: Тодор Стефанов

Инцидентът със Соня Колтуклиева водеща на телевизия ПИК пред централата на „Прогресивна България“ в София постави въпроса за организацията на сигурността около партийния офис. Агенция ПИК провери собствеността и управлението на охранителната компания „Брадърс Секюрити Груп“ (BSG) и търси отговор на въпроса има ли тя договор за охрана на централата.

На 22 октомври 2026 г. журналистката Соня Колтуклиева се опита да зададе въпрос на председателя на Народното събрание Михаела Доцова пред централата на „Прогресивна България“ в София. Последва физическа намеса на служител на Националната служба за охрана (НСО), при която журналистката падна на земята.

Случаят предизвика обществена реакция и въпроси за действията на служителите, за реакцията на присъстващите и за границите на допустимата намеса срещу журналисти, изпълняващи професионалните си задължения.

Именно след този инцидент нашата медия проследи публично достъпните фирмени данни за BSG — компания от охранителния сектор, чиято собственост и управленска структура могат да бъдат проверени чрез публичните регистри.

Кой притежава компанията, кои лица я управляват и има ли действително договорни отношения с „Прогресивна България“? Това са въпросите, на които търсим отговор чрез фирмените справки и официални запитвания.

„Брадърс Секюрити Груп“ ЕООД (BSG) е охранителна компания със седалище в Пловдив, която по информация от собствения си сайт предлага физическа охрана, сигнално-охранителни системи и технически решения за сигурност.

Дружеството има история в охранителния сектор, а публичните фирмени справки показват промени в собствеността и управлението му. Според наличните данни управител на BSG е Иван Красимиров Манолов, а пряк собственик на капитала е „Перфекта Тур“ ЕООД.

Това е отправната точка на нашата проверка. Въпросът не се изчерпва с името на компанията, а включва и лицата, които я управляват, както и дружествата, чрез които се притежава капиталът ѝ.

Кои са хората зад охранителния бизнес?

Проследяването на собствеността на BSG отвежда към „Перфекта Тур“ ЕООД. В публичните фирмени профили Николай Красимиров Манолов е посочен като управител и съдружник в това дружество.

Другият съдружник е „Аква Плант“ ООД. Така корпоративната структура води към още едно юридическо лице, чиито собственост и управление също могат да бъдат проследени в Търговския регистър.

Тези връзки очертават структурата на собствеността, но сами по себе си не са доказателство за нарушение или за неформално влияние върху дейността на охранителната компания.

За да се установи кой упражнява действителен контрол върху дружеството, трябва да бъдат съпоставени актуалните вписвания, декларираните действителни собственици и историята на промените в капитала и управлението.

Това е съществена част от всяка проверка на охранителна компания, особено когато възникват въпроси за дейността ѝ около политически обекти.

Охранява ли BSG централата на „Прогресивна България“?

Това е ключовият въпрос в нашето проучване.

Ако BSG има договор за охрана на партийния офис в София, трябва да бъдат изяснени предметът на договора, срокът му и отговорностите на страните. Ако охраната се осигурява от друга компания или по друг ред, това също следва да бъде установено.

За да получим ясен отговор, отправяме следните въпроси към „Прогресивна България“:

* Коя фирма осигурява частната охрана на централата в София?

* Има ли договор с „Брадърс Секюрити Груп“ ЕООД?

* Ако има такъв договор, кога е сключен и какви услуги включва?

* Как се разпределят отговорностите между частните охранители и НСО?

* Какви правила се прилагат при взаимодействие с журналисти и при възникване на инцидент?

Отговор трябва да бъде потърсен и от BSG, ако бъде потвърдена договорна връзка с партийния офис.

Когато охраната се превръща в пречка пред журналистиката

Охранителите имат задачата да защитават хората и да предотвратяват реални заплахи. Тази дейност трябва да се осъществява в рамките на закона и при съобразяване с необходимостта и съразмерността на действията.

Инцидентът със Соня Колтуклиева отново постави въпроса за границата между защитата на охраняваните лица и правото на журналистите да задават въпроси.

Когато журналист се опитва да получи отговор от политически представител, физическата намеса не може автоматично да бъде оправдана с наличието на охрана. Конкретните действия трябва да бъдат оценени според обстоятелствата, видеозаписите и заключенията на компетентните органи.

Отделно трябва да бъде изяснено как са реагирали присъстващите след падането на Колтуклиева и дали е оказана необходимата помощ. Това не бива да се превръща в предварително обвинение срещу конкретни лица, а в проверим въпрос към свидетелите и институциите.

Правото на сигурност и правото на журналистическа работа не са взаимно изключващи се. Затова е важно да се знае кой отговаря за охраната, какви правила прилага и как се гарантира, че действията му остават в законовите граници.

Нашето проучване на BSG не трябва да се ограничава само до собствеността и управлението. За пълната картина са необходими още няколко проверки:

Лицензи и разрешения. Трябва да се установи какви разрешения притежава дружеството за конкретните видове охранителна дейност и дали са валидни.

Обществени поръчки и договори. Публичните регистри могат да покажат с кои възложители е работила компанията, какви услуги е предоставяла и какви стойности са публикувани по договорите.

Финансови отчети. Публикуваните отчети могат да дадат представа за мащаба на дейността, приходите и промените в икономическото състояние на дружеството.

Свързани компании. Историята на собствеността и управлението може да разкрие други участия на лицата, които управляват или притежават капитала на BSG.

Тези проверки могат да дадат по-пълна представа за бизнеса, но всяка констатация трябва да бъде подкрепена с конкретен документ или надежден публичен източник.

Инцидентът със Соня Колтуклиева постави въпроса за отговорността на държавната охрана. Нашето проучване добавя към него и въпроса за организацията на сигурността около партийния офис и за евентуалното участие на частна охранителна компания.

Публичните фирмени данни позволяват да се проследят управлението и собствеността на BSG. Те обаче не са достатъчни, за да се твърди като установен факт, че компанията охранява централата на „Прогресивна България“.

Затова следващата стъпка е да бъдат потърсени официални отговори и документи, които да потвърдят или опровергаят тази връзка.

Обществото има право да знае кой осигурява сигурността около политическите лидери, кой контролира охранителните компании и по какви правила се извършва тази дейност.

А когато журналист падне на земята пред политическа централа, отговорът не може да бъде мълчание. Необходими са прозрачност, проверими факти и ясна отговорност.

Източник: crimesbg.com