Селищата от крайния северозапад най-често са тъжни и отчаяни заради липсата на хора и вълнуващ живот в тях. Обрасли дворове, изоставени рушащи се къщи, паднали покриви и огради – такава е чистата картина, която преминаващият по тези места може да види.
Тук-там има и оживление, осигуряващо искрица надежда. Във всяко селище обаче може да се намери някой, който да разкаже за вярванията, легендите и традициите, които някога са изпълвали с народ района. Такова място е Божията творба или Божието платно. В превод това е името на видинското село Делейна.
Иван Срацимир
Местните жители не могат да си обяснят какво толкова има на тяхното местоживелище, че да наподобява то Божествена работа, на дело, което не е от човешка ръка. Според повечето това с латинския произход е измислица, тъй като вярват, че Делейна носи името си от бея, който далеч преди Освобождението е владял този край. Наричал се Далий, което пък повече клони към персийски.
Смята се, че историята на седалището е поне на 500 години. Местните хора отбелязват, че за имането на цар Иван Срацимир в района се говори с блеснали очи. Това е поредното царско богатство, което се търси в България, макар няколко пъти през последните 20-ти на години в НИМ да са постъпвали монети на видинския владетел.
Легендата гласи, че синът на Иван Александър решил да спаси богатството си, скривайки го от турците някъде в пещера около село Делейна. Дали съкровището е открито, засега е неизвестно или поне се знае от твърде малко хора. Иманярите и до днес продължават да го търсят.
Мълвата носи, че малцината жители на Делейна ежедневно се сблъскват с вампири, таласъми и самодиви. Пастирите са тези, които разказват, че когато вечер прибират стадата виждат починали жители от селото, превърнали се във вампири и таласъми. Животните ги усещат отдалеч и панически се разбягват. Според местните, починалите имали недовършена работа и непростени грехове, затова идвали с надеждата да ги освободят. Вече никой не се страхува от привиденията.
Много от жителите на селото твърдят, че не само са виждали танца на самодивите в далечината, а чували и песните им.
Източник: Уикенд
Коментирай