На 4 май футболната легенда Георги Аспарухов щеше да навърши 80 години, ако не си беше отишъл без време в стоманения ад на Витиня.
Най-обичаният и харизматичен български спортист за всички времена загива едва на 28 с друг голям футболист – Никола Котков. Легендата за Гунди обаче и до днес е жива, а по-старите запалянковци, имали щастието да гледат играта и головете му, и сега въздишат по спомена за снажния предводител на футболна България.
Георги Аспарухов Рангелов-Гунди се ражда във военната 1943 г. В разгара на Втората световна война къщата им в столичния квартал „Слатински редут“ не след дълго бива срутена наполовина от бомбардировките над София. Той и семейството му оцеляват като по чудо.
Родът на Рангелови произхожда от село Беренде, сгушено до река Нишава между Драгоман и Годеч, недалеч от границата с Югославия. Дядо му Герасим се мести заедно с баба му Иванка в столицата през 1927 г., където купува 2 декара парцел и построява къщата им.
Бащата Аспарух е единствено момче от общо четири деца в семейството. Завършва политехническото училище в София, след което отива войник в Казанлък, където постъпва в Държавната военна фабрика. Бай Рангел играе за футболния отбор на оръжейното предприятие през 30-те години, рита още в Първомай и софийския „Шипка“.
През 1942 г. се жени за красавицата Мария от Войнеговци и година по-късно се ражда синът им Георги, а след това и дъщеря им Лидия. Тя се насочва към волейбола и се жени за големия ни разпределител Димитър Каров.
Както всяко софиянче в онези години, малкият Георги се запалва по футбола с парцалената топка на улицата, по поляните в махалата и в двора на училището. Играе отлично и волейбол. Сам си харесва прякора – така са наричали навремето футболиста Георги Георгиев от „Раковски“. „Казвам се Георги, но ми викат Гунди“, представя се той още от ученическите си години.
Източник: Уикенд
Коментирай