Най-запазен от Осмарските скални манастири е Ханкрумовският

Вярването, че земята е наситена с енергия и различни вибрации, които могат да бъдат усетени от някои хора, е част от различни духовни и езотерични учения. Някои хора действително твърдят, че определени места имат по-силни енергетични вибрации от други.

В България има много места, които се смятат за необикновени и свещени. Рупите, Царичина и Мадара са някои от тези места, споменати от пророчицата Ванга като места със силна енергия. Осмарските скални манастири също се смятат за места с високи вибрации.

Въпреки, че има хора, които вярват в тези твърдения, трябва да се отбележи, че те се основават на лични вярвания и убеждения и нямат научна основа. Всеки човек може да има свои лични преживявания и впечатления от определени места, които ги правят специални за него. Това обаче не означава, че тези места имат обективно измерима енергия или вибрации.

Изследователите от различни области на знанието продължават да изучават тези явления и да ги тълкуват по различни начини. Всеки е свободен да има своето виждане и опит в това отношение.

Именно в Осмар и около него строят резиденциите си първите владетели на българската държава. Потвържденията са открити недалеч от Осмар и село Хан Крум, където аул имал Омуртаг. Чаталарският надпис на кана строител е направен около 822 г. и според проф. Вас Златарски гласи: „Великият хан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил.

Като остая да пребъдва в лагера на Плиска, той построи аул – дворец на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туча отзад аула, а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва“.

Пак в този район между Осмар, Хан Крум, Троица се намира онова силно енергийно място – четвърти по мощ в България, за което говори Ванга. Това са Осмарските скални манастири. Те са спомен за разпространението на исихазма по нашите земи във времето на Втората българска държава. Това, което отличава исихастите е, че те сами правят връзка с висшите духовни светове, с Единния Бог. Не се нуждаят от църква и посредник – нещо, което е близкото бъдеще на човечеството, твърдят посветени в Третата тайна на Богородица от Фатима.

Осмарските скални манастири са разпръснати и представляват съвкупност от монашески килии. Най-озадачаващото при тях е, че са дълбани на повече от 10 метра над земята в отвесни скали. Явно вярата и смелостта на монасите са били много силни.

Още по-голяма сила на духа се е изисквала да се живее по тези места и ежедневно да се изкачват стръмни висини. Но явно си е заслужавало, след като районът повече от 2 века е бил убежище на исихасти. Смята, се че с падането под турско иго или в началото на робските времена манастирите са изоставени.

Но и до днес районът със скалните килии има необикновено излъчване и вибрации, от които на някои им се доспива , на други им става зле, а трети придобиват сила да се катерят към недостъпните останки от средновековни църкви и жилища.

Местните хора, а и екскурзоводите, винаги предупреждават, че катеренето по отвесните страни до килиите е изключително опасно и забранено с оглед на сигурността и безопасността на човешкия живот. Повечето монашески обители не са устояли на природните стихии и днес са полу- или изцяло разрушени, напълно недостъпни, скрити от любопитните погледи.

Скалните манастири са „накацали“ по стръмен склон в дъното на Осмарския боаз – проход, който местното население нарича Манастирска долина. През него се извива Осмарска река. Скалните манастири са разположени по южните и югоизточните склонове на Шуменското плато и са издълбани в меките варовикови скали. Достъпни пеша са Ханкрумовският, Костадиновият и Дивдядовският. До тях има маркирани и обезопасени, но доста стръмни пътеки. Достъпът до другите не е обезопасен и е възможен само от практикуващи скално катерене. Предполага се, че монасите са достигнали до тях по въжени стълби. Заради лесното разрушаване на мекия варовик почти няма следи от стенописи в скалните килии.

Най-големият и най-запазен от манастирите е Костадиновият манастир. Издълбан е на височина около 8-10 метра в отвесна скала. През есента на 2011 г. е изградена метална стълба на мястото на старата дървена и така е улеснен достъпът до него. Предполага се, че манастирът сее наричал „Св. Св. Константин и Елена“. В него още могат да бъдат забелязани олтар и фрагменти от стенописи. Състои се от две отделения. Източното представлява църква с почти квадратна форма. Западното е с неправилна форма, има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата нарове.

На върха на скалата на Костадиновия манастир се намира интересно природно образувание, наречено Окото или Халката.

Всъщност дори неособено наблюдателният любител на природните красоти на България забелязва, че Окото или Халката е нещо като истинско око на огромна скална глава на животно. Трудно е да се определи дали то е лъв или друго същество, но ясно личи лицето на животно. Въпреки трудната достъпност, могат да се видят в района на скалните манастири и множество големи камъни, наподобяващи гущери, жаби, змии и други представители на животинския свят.

На около 100 метра югоизточно от Костадиновия манастир е разположена друга скална обител, известна като Диреклията. Наречена е така заради стълба на входа, който така е издялан в скалата, че прилича на изкуствено приспособление за поддържане тавана на килията. Диреклията идва от турското наименование на укрепващата подпора – дирек. Църквата е на 10 метра от земята и е непристъпна без съоръжения. На югоизток от Диреклията има скална обител с форма на подкова, а в местността Осмарските колонии е открит скален манастир с частично запазени стенописи.

Източник: Уикенд