Никола Кондов и синовете му Константин и Георги, са общественици революционери, свързали целия си съзнателен живот с борбата за освобождение на Македония.
Едно здраво българско семейство, което е сред най-богатите граждани на Прилепска околия. Защо им е трябвало да си трошат главите в битки и зандани, след като са имали всичко?
Вероятно този въпрос биха си задали мнозина днес.
Семейството обаче няма никакво двоумение по този въпрос. Те са категорични, че освобождението е дело на хората от народа, а те са част от този народ. Бащата и двамата му синове, както и останалите българи били водени от девиза: „Македония е наша, каквато е била ще бъде!“.
Смятало се е, че Никола Кондов (1850-1910) е най-богатият българин. Той имал бизнес по целия Балкански полуостров. Ученик е на най-известните възрожденски общественици Димитър Миладинов, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Райко Жинзифов и Кузман Шапкарев. И четиримата му преподаватели са близки до кръга на славянофилите.
През 1872 г. прилепчанинът се жени за Елисавета Лепавцова, която е дъщеря на възрожденеца Димитър Лепавцов. Той е един от водачите на изгонването на гъркоманите от църквата „Благовещение Богородично“.
Никола Кондов също като тъст си харчи големи суми лични средства, за защитата на българските жители на Прилеп по време на изстъпленията на башибозука при Босненското въстание, Априлското въстание и Руско-турската война.
Успява да запази Прилеп и околията от сеч, пожари, насилия и грабежи, на каквито безчовечни жестокости са подложени други селища и околии.
Никола Кондов умира внезапно на едва 60-годишна възраст.
През 1901 г. синът му Константин (1874-1929) оглавява чета на Върховния комитет, с която действа в Западните Родопи и Рила.
Автор е на книгата „Борбата на македонеца“, в която казва, че това е чисто българска земя и този факт трябва да бъде признат и от турците и от Великите сили. През целия си живот е един от най-активните борци за свободата на Македония.
Вторият му син Георги Кондов (1888-1935) участва във възстановяването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след 1919 г.
Той не оставя мемоари, тъй като в края на живота си смята, че са представители на едно „обречено родолюбие“, за което имат вина българските политици и европейските сили.
Източник: Уикенд
На снимката е Георги Кондов
Коментирай