Тихата и свята нощ била изключително шумна през 1925 г. в пловдивския затвор.
В коридора и килиите отеквали родилните крясъци на другарката Цола Драгойчева. Осъдената на смърт чрез обесване първескиня се напъвала, за да извади сина от утробата си – бебето било осмаче.
Злодейката от нелегалната БКП попаднала зад решетките заради съпричастността си с кървавия атентат в църквата „Св. Неделя“.
Темида постановила екзекуцията й по бързата процедура, но бесилото било отложено, когато установили, че е бременна.
Топ комунистката от Бяла Слатина станала парясница още като ученичка във врачанската гимназия. В горните класове организирала шумни купони в дома си, където целувките били най-невинното прегрешение. По същия начин продължила да живее и като студентка във ВПИ-София. Поради тази причина брат й Христо Нинчев я обявил за развратница и се отрекъл от нея.
Дори когато забременяла със сина си, Цола имала паралелни връзки с още няколко мъже и самата тя не знаела кой от всички е бащата.
Тя обаче поддържала версията, че била изнасилена в полицията след ареста й през пролетта на 2025 г. и от там заченала. В партийните среди обаче вървял слухът, че доброволно се отдала на надзирател в затвора – прелъстила го, за да забременее и да се спаси от смъртната присъда.
Твърде е вероятно баща на сина й Чавдар Драгойчев да е Неделчо Манев от разградско. Била интимна с него, но категорично отказала да признае, защото мислела, че той е замесен в предателство. Веднъж дори му забила публично шамар, тъй като смятала, че е изпортил нелегалната акция на комунистите пред тогавашната власт.
Не е изключено баща на Чавдар Драгойчев да е партийният функционер и адвокат от Брацигово – Христо Гюлеметов – Бонбона. Преди да загине на 25 години в полицейски сблъсък, разказвал, че е бил интимен с Цола Драгойчева и дори я оплодил.
След раждането на сина й, за да не остане детето сираче, властите отменили смъртната й присъда с доживотен затвор. Момчето било записано като Миро Цолин. В месеците след раждането, Драгойчева командорела всички в затвора и били вдигнали ръце от нея. Принуждавала насила останалите съкилийнички да гледат детето й, да му пеят комунистически песни и да перат пелените му.
В началото на 30-те години Цола сменила името на сина си на Чавдар и го изпратила в СССР. Не след дълго заминала и тя.
Реабилитацията й дошла едва през 1966 г. когато Тодор Живков я възстановил като член на Политбюро и й дал автомобил с личен шофьор. Въпреки това Тато никога не я натоварил с реална власт и не я вкарвал в най-близкия си антураж.
За никого не е тайна, че когато поотраснал, роденият в затвора син на Драгойчева давал мило и драго за мъжки ласки. До края на живота си през 1993 г. тя се опитвала да го лекува, убедена, че г*й ориентацията му е заболяване.
Чавдар Драгойчев си отишъл от този свят през 2000 г., покосен от коварен рак на белите дробове.
Източник: Уикенд
Коментирай