Кои са първите български лекарства?

Ежедневно на столичния бул. Янко Сакъзов отваря врати една необикновена аптека. На външната витрина ще ви посрещнат подредени миниатюрни човечета – кукли, „смешни сценки“, както ги наричат децата от махалата. Аптеката е собственост на Невена Цанева, която е магистър-фармацевт. Тя е от онези аптекари, които могат да приготвят медикаменти и мехлеми.

Изненадите започват още щом прекрачите прага на аптеката й. там можете да закупите нужното ви лекарство, но ще ви посрещне и музей на хапчето – единствен по рода си в страната. Зад стъклена голяма витрина са подредени миниатюрни цветни шишенца, кутийки с хапчета, помади, превързочни материали и всевъзможни фармацевтични чудатости. Собственичката разказва, че освен малките изящни шишенца за лекарства някога рецептите също са били оформяни изящно и притежава няколко на повече от сто години. Колекционерската страст у нея пламва от един овехтял термометър, който попада съвсем случайно в ръцете й.

Сред старите фармацевтични продукти можете да видите първия български аспирин „Родопирин“. Произведен е от лаборатория „Галенус“ през 1933 г.  Той бързо става популярен у нас. „Родопирин“ (Acidum acetilsalicilikum) конкурира „Аспирин Байер“. Вероятно с това име компанията е искала да подскаже българския произход на продукта – Родопи и Пирин, като се заиграва с името на конкурентния продукт.

В музея ще видите още амидофен и противоалергичния алергозан. В миналото името на лекарството се изписвало върху таблетката, за да не го сбърка болният с друго лекарство. Традицията да се изписват имената върху хапчетата се запазила у нас до  60-те години на ХХ век.

Някога таблетките са привличали със своето изящество и не са били еднакви като днешните. Във витрината са подредени още противозачатъчни и презервативи.

Най-старият презерватив е от 60-те години на миналия век. Сред ценностите е и стимулант за мъжка полова активност.

Можете да видите и хирургични конци от Втората световна война, изработени от черва на котка, които са стерилизирани в спирт. В изящна кутийка се пази рициново масло. Известно

е, че то не е приятно на вкус, но нашите предци го произвеждали във форма на бонбони.

В колекцията на Невена Цанева място намира и козметиката, която ползвали някогашните българки. Между експонатите е луксозна пудра за лице от 1920 г. Също пудра „Идеал“, произведена от заводи „Никола Чилов“,  Акционерно дружество за химически произведения София – Костинброд.

Помадата рекламирала в стихове писателката Елисавета Багряна. „Вълшебната и незаменима пудра „Идеал“ е последната дума на парфюмерийното изкуство. Придава на лицето гладкост и свежест и запазва кожата от всички природни влияния. Парфюмирана е с модерен благоуханен парфюм“, четем върху опаковката й.

Сред козметиката са пудрата „Леда“, която можела да се ползва за ръце и не съдържа вредни вещества, както и пудра „Клермонд“, „без съперник, силно парфюмирана, единствена тайна на красотата за освежаване и за придаване на кадифена гладкост и пролетна младост“. В колекцията впечатлява лак за нокти и гланц за устни „Рекс“. Търговското му название е „Хамелеон“. Широко популярният крем за ръце от социализма „Дунавски вълни“, който отскоро отново е на пазара, заема достойно място. В музея прави впечатление и първият Краставичен крем.

От експонатите разбираме, че някога нашите баби и дядовци са използвали хигиеничен прах за зъби „Негър“, произвеждан в София от Химикотехнологичната лаборатория „Български универсал“ – АД. Виждат се „избелени клечки за зъби“ от далечната 1914 г. В колекцията е и паста за зъби „Поморин“, която се прави с поморийска луга, и днес може да се купи в различни разновидности. В колекционерската сбирка на Невена Цанева ще откриете „Препарат против миризмата на тялото и краката“, името му е „Мимоза“. Упътването информира, че действието му е гарантирано. Сред експонатите е и „Практичен сапун“, както и такъв с марка „Петел“, който някога рекламирал поетът Николай Марангозов. „Сапун „Петел“ пере най-добре!“, гласи безсмъртният девиз.

Чаровната аптекарка бърза да се похвали с нови находки, доставени от Свищов. В голяма торба откриваме червила, с които бабите ни са се разкрасявали. Капсулата на всяко червило е изработена от картон, а не като съвременните – от пластмаса. Показва и реклама на Санитарно-парфюмериен магазин, който е бил на Любен Дорчев в Свищов. Сред козметичните средства е и сухата паста за зъби „Топаз“ и препарат за цялостна хигиена на тялото.

Аптекарката набавя експонатите в колекцията си от пазари за стари вещи у нас и в чужбина. Тогава е в стихия – търси с археологическа страст. Събира какви ли не предмети, свързани не само с фармацията, но и стари снимки в цвят сепия. Те са с всякакви сюжети – от София и български градове.

Невена Цанева е с габровски корени по майчина линия. Спомня си прабаба си Радка, която хранела петел и магаре в двора си. с тях я поканили да участва във филма „Опълченците на Шипка“. Братът на софийската й баба пък ген. Борис Копчев, е подарил пистолета на Митко Палаузов, най-малкият партизанин.

Наред със старите шишенца, лекарства и помади, Невена Цанева събира кукли. По този повод си спомня, че преди да починат актрисата Катя Паскалева и съпругът й – режисьорът Иван Росенов, живеели наблизо до аптеката. Купували често лекарства от нея. Аптекарката направила услуга на режисьора, а той за благодарност й донесъл от чужбина кукла със синя коса. Самата Невена също прави кукли и те не отстъпват по прецизност на тези, които са произведени в заводите за детски играчки.

Тя обича да рисува. Преди време отива в Истанбул, влиза в антикварен магазин, попада на малка кутийка от лекарство, произведено през 70-те години на ХХ век. Отваря кутийката и в нея открива стара турска монета. Върху парата е изписана годината на нейното раждане. Решава, че това е знак от съдбата. Усеща силно желание да рисува и си купува бои. Някои от картините й са подредени на стените в аптеката. Там можете да видите аптекарката с рокля, рисувана от самата нея.

Невена Цанева се изявява и като телевизионна водеща на предаването „В дрогерията на чаршията“, където гостуват известни личности. Преди няколко години билколечителят Емил Елмазов й се обажда по телефона, за да го замести в предавания на „ТВ Българе“. Невена приема поканата. След неговата смърт тя чувства за дълг да продължи мисията му. Така до днес се изявява в телевизионни предавания, но никога не забравя и останалите си занимания на аптекар, антиквар, художник и изследовател.

Разговаряме с нея за началото на фармацията в българи. Разказва, че в първите години след Освобождението българска фармацевтична индустрия все още не съществува, липсва традиция. Българите бързо се учат и успяват за няколко десетилетия да догонят по качество в производството европейците. За аптечна дейност у нас може да се говори още от началото на XIX век. Около 1820 г. в Сливен е открита т.нар. спицерия – първообраз на днешните аптеки. В периода 1836 – 1938 г. спицерии се откриват в Пловдив, Видин, Силистра, Русе, София, Пазарджик, Стара Загора и други български градове. До Освобождението броят на аптеките в България достига до 30. В това число не влизат военните аптеки, обслужващи армията през Руско-турската освободителна война.

В първото десетилетие след Освобождението информацията за фармацевтите и аптекарите в Княжеството е оскъдна. Смята се, че първата съсловна организация на български фармацевти е русенското аптекарско дружество, основано от Янко Ангелов на 5 март 1884 г. През май 1890 г. в София е създадено първото Българско аптекарско дружество (БАД). То си поставя за цел развитие на фармацията у нас, но и защитава интересите на аптекарите.

От следосвобожденските години датира и организацията на българските дрогисти. Първата дрогерия отваря врати в столицата през май 1896 г.

Производството на лекарства у нас започва през ХХ век. Фармацевтите се ориентирали към създаване на лаборатории за пълнене на ампули, правене на таблетки и за приготвяне на някои галенови препарати. Това са съставки за лекарства, които се подготвят на място в аптеките.

Голяма част от лекарствените субстанции се доставяли от чужбина.

Вносът на лекарства от други държави задържа развитието на българската фармацевтична промишленост, но не задълго. Ситуацията се променя и до 40-те години на миналия век в България вече функционират над 30 производствени и лабораторни фармацевтични единици. Един от примерите за качествено серийно производство на лекарства по онова време е Българското аптекарско кооперативно дружество и създадената от него фармацевтична фабрика „Галенус”.

Нуждата от български лекарства нараства около Балканската война. Българското кооперативно дружество на аптекарите в Царство България променя името си на Българско аптекарско кооперативно дружество (БАКД). Сред основателите му са Юрдан Хаджипенчев – първият председател на Управителния съвет и виден фармацевт, Харалампи Карастоянов – почетен член на Лондонското дружество за биологична химия и председател на дружеството в пе периода 1919-1934 г. Стефан Генев – първият фармацевт, получил право на свободна практика в Швейцария.

В аптеката на бул. „Янко Сакъзов“ можете да научите още любопитни  факти за зараждането на българската фармация и да надникнете в старите книги, в които са запазени стари рецепти за приготвяне на кремове, мехлеми и други лекарства.

Източник: Уикенд