Братята Иржи и Теодор Прошек, са сред главните символи на българската столица – паметникът Васил Левски, Лъвов мост, Орлов мост и Народното събрание.

Пивоварната им вече не съществува, но на нейно място могат да бъдат видени скулптурите, които Георги Чапкънов прави на двамата братя с халби в ръка.
Твърди се, че двамата братя били много влюбени в страната ни, дотолкова, че не просто се установяват да живеят и работят тук, а дори сменят чешките си имена с български. Така Иржи става Георги, а Теодор – Богдан.

Създават семейства в България, тук се раждат и наследниците им. Строят не само мостове и пивоварни, а и жилищни сгради, църкви и пристанища.
Малко известен факт е, че Иржи се запознава с Васил Левски и го снабдява с оръжия. Той е и сред учредителите на първия Интернационален революционен комитет.

Всичко започва с пристигането му у нас през 1869 г., след като се дипломира като инженер по строителство и землемерство в Прага.
Първо пристига в Цариград, където веднага бива назначен в Централното бюро на компанията на богатия немски инженер барон Морис фон Хирш. Той е натоварен със задачата да проектира трасето на железопътната линия Одрин-Саранбей (днешният Септември).

Покрай факта, че знае много добре български, Прошек се сближава с най-будните хора в днешното хасковско село Ябълково, които са и членове на създадената от Левски тайна революционна организация. Според твърденията, идеята за освобождение на България бързо бива прегърната от Прошек и той се превръща в един от най-активните членове на тайното съзаклятие.

Прошек започва да снабдява с оръжие тайните комитети, оправдавайки доставките с нуждата от охрана на железопътната линия. По същия убедителен и скрит начин осигурява и движението на писмата между комитетите. През целия си живот Прошек се прекланя пред Васил Левски. Той е този, който след Освобождението настоява да бъде издигнат паметник на Апостола на мястото на бесилото му край София.

След смъртта на Левски, Прошек не прекъсва дейността си в полза на българското освободително движение. Той е един от чужденците, които пламенно разказват за страданията на българите при потушаване на Старозагорското и Априлското въстание. По време на Руско-турската война през 1877 г. извършва изключително опасно и героично действие, демонтирайки около 200 метра железопътни релси, заедно със свои приятели. Това им действие се оказва не просто успешно, а стратегически важно за обрата на войната и Освобождението на България. 

По този начин забавят подкреплението на турците на Шипка с повече от 30 часа. През това време Радецки пристига под върха с „гръм“. Османските власти бързо разкриват извършителите на огромната повреда на все още новата железница и осъждат Иржи Прошек на смърт. По примера на Левски, той бяга в Букурещ, преоблечен като селянин. За известно време работи и като преводач на руските войски.

Наред с красивите строежи в София, Прошек участва и в изграждането на варненското пристанище, смятано за връх в строителната дейност по онова време. Свлачище обаче повлича към морето новия градеж. Прошек не може да преживее видяното и получава инфаркт. Умира сравнително млад – на 58 години през 1905 г. в София като предсмъртното му желание е да бъде погребан в полите на Витоша.

Само месец по-късно издъхва и брат му Теодор, който е на 47 години. Причината за кончината му е, че не успява да понесе внезапната смърт на Иржи.
Източник:  Уикенд 
 

Иржи Прошек извършва изключително опасно и героично дело за Освобождението на България