Димитровската конституция е приета от шестото ВНС.
На 10.12.1947 г. същият този парламент за втори път утвърждава съратника на Сталин – Георги Димитров за министър-председател. Вицепремиери му стават Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Трайков и Трайчо Костов.
Правителството е доминирано от дейци на БКП, но в състава му има и активисти на Народен съюз „Звено“, БЗНС и БРСДП.
През 1945 г. Георги Димитров се отказва от руското си гражданство и се връща в България. Два дни по-късно мустакатият комунист с изтерзан от водка черен дроб държи реч в Народния театър, в която засипва с обиди демократичните ни политически сили. Същия месец участвал и в изборите за Народно събрание, след които станал депутат.
Докато ръководил Министерски съвет в периода (1946-1949 г.), Димитров започнал гонения срещу опозиционните дейци и ги наричал „деморализирали типове“. Новият първи в НРБ участвал и в подготовката на обвинителния акт срещу председателя на БЗНС, а като минала екзекуцията – в последвалата пропагандна кампания.
След изгнанието си вождът от Ковачевица се нанесъл със съпругата и осиновения си син Бойко в царските покои. Той се установил в двореца „Врана“, хвалейки се, че в тази резиденция е намерил покой и пълен комфорт.
В качеството си на премиер, съденият за палеж на Райхстага Димитров имал достъп до досиетата на тайните служби и полицията. Като такъв наредил да извадят от архива папката с документи на един от братята му – Любен и унищожил голяма част от съдържанието й. Сред докладите имало такива, уличаващи родственика му в джебчийство, трафикантство и измамничество.
Самият Георги Димитров също бил пълен с пороци. И в Русия и у нас пушел като комин и поглъщал огромни количества алкохол. Спиртните напитки не само увредили сърцето му, а му докарали и цироза. По всяка вероятност именно злоупотребата с водка и цигари причинила сравнително ранната му смърт на 67-годишна възраст.
Според друга версия обаче той бил отровен от КГБ по поръчка на Берия и своя бивш приятел Сталин. Руснакът така и не могъл да преглътне, че приятелят му го е предал, сдружавайки се зад гърба му с югострашилището Йосип Броз Тито и заедно с него обмислял създаването на Балканска федерация. До реализация на проекта обаче така и не се стигнало, тъй като идеолозите му се скарали много люто. Те не могли да се разберат кой да оглави федерацията и така приятелството им приключило.
В нереализираната Балканска федерация страната ни трябвало да влезе без Пиринска Македония. Благоевградският край щял да е новата мегадържава като част от Народна република Македония.
Дали българският комунистически лидер е умрял заради влошено здраве или е премахнат по указание на Бащата на народите, не можем да кажем със сигурност. Факт е обаче, че намира смъртта си в СССР. Димитров заминава за лечение в СССР със силни коремни болки, слабост, обездвижване на левия крак и още други симптоми. На 25 юни на свиждане в санаториума му отива Сталин, а три дни по-късно ВИП пациентът получава кръвоизлив в черния дроб и издъхва в страшни мъки.
Източник: Уикенд
Коментирай