Еменският каньон не е от най-познатите забележителности у нас, а дори и мнозина не подозират за него. Неговата невероятна красота съвсем спокойно може да съперничи с най-екзотичните места по света. Каньонът се намира в близост до малкото великотърновско село Емен и изглежда като излязло от туристическа реклама или дори като кътче от рая.
Това невероятно творение на природата се намира само на 8 километра от пътя София – Велико Търново и на около 20 км от старата столица.
Всеки разказ за неговата красота е слаб опит да се опише реалната му красота, която може да се усети и види единствено на живо.
Разбира се, за каньона се носят не малко легенди и митове, които местните преразказват от поколение на поколение. Дори щеше да е странно, ако липсват такива, тъй като природата е изваяла скалите в причудливи образи, които разпалват въображението на хората.
Преди много-много години на това място живеели високи и стройни хора. Сините им очи били като небето, а ръстът им позволявал да преследват и надвиват с копията и стрелите си огромни зверове. Мъжете били яки и смели, а жените имали гарвановочерни коси и лица красиви като зората. Разбирали се помежду си. без думи, защото всеки знаел какво мисли другият от какво има нужда, какво желае. Така се разбирали и с животните и убивали само агресивните и зли зверове. С такъв звяр се срещнала една сутрин край реката хубавата Емене. Тя била млада и не слушала съветите на братята си да не ходи сама извън селото. Често се отскубвала от погледите им и дотичвала на любимото си място край скалите. Оглеждала се в бистрата вода, любувала се на образа си и мечтаела да стигне до края на реката. Все се намирал някой от братята й, който дотичвал да я прибере у дома.
Но братската закрила не спасила Емене. Тя така и не забелязала, че винаги когато идвала при реката, я наблюдава страшен звяр. Той се криел зад високите каменни върхове и гледал момичето. Все някой от братята й я отвеждал от опасното място. Но един ден звярът още щом зърнал момичето, скочил от скалите, грабнал я на ръце и я отвел в бърлогата си. А тя се намирала в близката пещера.
Първоначално девойката припаднала от уплаха. Свестила се едва край огъня, на който звярът
бил сложил нещо като огромен котел. Изпищяла, когато видяла лицето на животното, надвесено над нея, и понечила да бяга. Но звярът я спрял само с един пръст на огромната си лапа. Не я докоснал повече дълги дни и нощи. Но и не я оставял сама. Когато той излизал навън, вземал и нея в нещо като ръка, каквато имал. И така събирал корени и плодове. С тях хранел девойката. Често красавицата се събуждала от лакомото ръфане на звяра, който в един ъгъл на пещерата разкъсвал поредната си жертва. Той преследвал по-малки животни, но понякога на момичето му се струвало, че ръфа и човешки кости.
Пленницата дълго мислила как да избяга. Решила да направи така, че да не заспи, а да стои будна и да издебне кога звярът ще затвори очи в дълбок сън. Един ден не яла нищо от храната, защото подозирала, че животното винаги слага в храната й упойващи треви. Звярът я гледал тревожно, бутал й храната насила, но тя не отворила уста да хапне. Накрая звярът се отказал да я кара, а момичето се направило на уморено и уж започнало да задрямва. Не след дълго заспал и звярът. Тогава момичето лекичко се примъкнало до входа на пещерата, а оттам хукнало по пътеката, която се изпречила пред очите му. Но не тичала дълго, защото звярът я усетил, излязъл от пещерата и бързо започнал да я настига.
За да не попадне вече в ръцете му, красивата пленница се хвърлила от
една висока скала право в реката. На това място се образувал водопад. Днес той се нарича Момин скок и се разбива с трясък от около 10 метра височина, образувайки красив вир, заобиколен от скални масиви. Малко след този божествено красив оазис се намира езеро Негованка, в което се влива и едноименната река.
Легендата от по-ново време е от вековете на турското робство. Тя разказва за друга причина водопадът да се казва Момин скок. При потурчването тук идвали момичета и скачали в реката, за да се удавят във вира долу, който бил много дълбок. Така избягвали участта да сменят вярата си и да станат жени на нежелани от тях насилници.
Един от разказите в тази посока е много близък с легендата от нос Калиакра. От векове се говори за красивата Неда и нейните дружки, които загубили живота си, за да не бъдат отвлечени в харема на турския бей от съседното село Мусина. Когато турските заптиета отишли в село Емен да вземат момите, девойките хукнали към скалите над големия вир. Разплели хубавите си дълги коси, сплели ги в една обща плитка и се хвърлили заедно в дълбокия вир. Трогнат от съдбата на злочестите девойки, народът е нарекъл мястото на тяхната смърт Момин вир, а водопада Момин скок.
Източник: Уикенд
Коментирай