В нощта на 24 срещу 25 декември се отбелязва раждането на Исус Христос.
Според друго подреждане на календара – в Сърбия и Русия например това се случва на 6 срещу 7 януари. Библейският разказ гласи, че Богородица ражда Исус в пещера край малкото градче Витлеем на границата между две хилядолетия. Ангели казват на пастирите, които прибират стадата си в същата пещера, че се е родил Син Божий.
А ярката Витлеемска звезда показва на тримата източни мъдреци къде точно да открият Мария Богородица, Йосиф и малкия Исус, за да се поклонят и да му поднесат златни дарове.
От мъдреците юдейският цар Ирод научава за раждането на детето, което е заплаха за властта му. Според библейския разказ, той нарежда да бъдат убити всички мъжки рожби. Семейството на Мария и Йосиф, и новороденият Исус е предупредено и успява да избяга в Египет, където живее до смъртта на Ирод.
В същата нощ на 24 срещу 25 декември според стара традиция по днешните български земи къщите се обикалят от коледари. Коледуването е много по-старо от разказа за Рождество. Празнично облечените млади мъже и момчета ходят от врата на врата и пеят обредни песни с различни мотиви, а стопаните ги даряват с пари, сланина, боб и вино. Те започват своята подготовка още от Игнажден.
Времето, в което момците пеят пред домовете на хората е от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Смята се, че по този начин светът се преражда, а хаосът, който цари наоколо се превръща в космос. Коледарските групи се състоят от 10-15 души (само мъже) и винаги тръгват в източна посока.
Водачът на групата се явява посредник между мъртвите и живите, старата и новата година.
Според традициите той трябва да е в разцвета на силите си и да е много речовит, за да благославя и желае здраве и успех през годината.
Източник: Уикенд
Коментирай