Атанас Свиленов е от хората, които знаеха всичко за киното и литературата и е повече от жалко, че днес вече го няма.

 

Най-известният български критик напусна този свят през декември 2015 г. след продължителна борба с онкологично заболяване.

 

В епохата на соца Свиленов работи във вестниците „Земеделско знаме“ и „Литературен фронт“, списанията „Съвременник“, „Пламък“ и „Киноизкуство“. Води и кинорубриката във „Всяка неделя“.

 

Пред него са се изповядвали гении като Лукинко Висконти, Андрей Тарковски, Астрид Линдгрен, Джани Родари, Иво Андрич.

Пламенов определя себе си като истински късметлия, тъй като е имал шанса да се срещне с толкова велики и известни хора. Никога обаче не се е интересувал от жълтото в живота им в днешния смисъл на думата.

 

Симеон Радев казва на Свиленов, че Яворов е убил Лора. Той обаче е убеден, че Яворов е набеден. Останал много изненадан, когато редакторите в „Студентска трибуна“ му казали да съкрати пасажа, в който Радев споделя своето мнение по темата, тъй като щял да наруши уважението към Яворов.

 

Секссимволът на европейското кино Ален Делон също е изповядвал пред него откровения за живота и кариерата си.

Споделя, че най-големи неприятности имал покрай една от изповедите на Йордан Радичков, но с нея се гордее най-много. Той се разговорил до такава степен, че дори му споделил за шестте си пръста на единия си крак.

 

В мрачните комунистически години жънел успехи в професията си, но животът му като цяло никак не бил лесен – постоянно бил подлаган на гонения заради сексуалността и възгледите си.

Тираничните власти дори го тикнали в затвора и го принудили да сътрудничи на Държавна сигурност.

 

Атанас Свиленов, когото Радой Ралин дружески наричаше Педераст Свиленов, стига до доста унизителен съдебен процес заради неприемливите си интимни контакти през 60-те години.

Обвинителят отбелязва подробно в речта си, че гейовете разпространяват сред обществото упадъчния западен морал и са обявили война на социалистическия реализъм в изкуството.

 

Процесът се води през юли 1964 г., а Свиленов е тикнат в предварителен арест още през януари същата година.

Той е задържан, след като е хванат да прави орална любов на друг мъж в градска тоалетна. В килията му в ареста бива посетен лично от вътрешния министър Дико Диков, който директно го заплашва с убийство.

 

Свиленов бил принуждаван ежедневно да си признае за хомосексуалните проявления.

В негова защита надигат глас Йордан Радичков, Недялко Йорданов, Еврем Карамфилов, Петър Динеков и други колоси на българската литература. Въпреки това критикът бива осъден на двугодишен затвор. Излежава 9 месеца като два от тях изкарва в карцер. Когато след тъмницата излиза на слънце, припада от ярката светлина.

След излизането му от затвора, той е следен и подслушван, среща и много пречки в изпълнението на професията му. Забраняват му и пътуванията в чужбина, където интервюира световни знаменитости.

 

Зетят на Тодор Живков – Иван Славков обаче се намесва и спасява кариерата му. Получил разрешение да пътува зад граница, Свиленов се съгласява да сътрудничи на тайните служби. Съвсем съзнателно обаче не става шпионин на Шесто управление – в повечето случаи е пишман разведка.

 

Малцина са наясно с факта, че издъхналият през 2015 г. агент Пламенов се интересувал не само от мъже, а и от жени в нелекия си живот, изпълнен с перипетии. С една от дамите дори бил на крачка от брак. Така и не става ясно обаче коя е тя.

Източник: Уикенд