Известната актриса Ружа Делчева, която съвременната масова публика разпознава и аплодира най-вече като мадам Злата от легендарната екранна фиеста на Хачо Бояджиев „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников и като баба Марта от мюзикъла на телевизионния академик „Зех тъ, Радке, зех тъ“ по Сава Доброплодни, напуска земната сцена преди две десетилетия на 87-тодишна възраст.

През половината от тях е сред примадоните на Народния театър. Не крие, че до последно излиза пред публиката с ускорен пулс. В летописа на академиците е със 100 роли в партньорство с Кръстю Сарафов, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Мила Павлова, Зорка Йорданова, Апостол Карамитев…
„Навлизам в чуждата кожа, докато героинята стане „аз“, споделя дамата, блестяла в пиеси на Шекспир, Достоевски, Островски, Горки и Нушич.

Родената в разгара на Първата световна война – 1915 г., бъдещата звезда остава сираче преди да проговори. Баща й е убит на фронта през 1916 г. Семейството й се установява в Пловдив и тя бива отгледана от баба й Велика в бедняшка къща, докато майка й Ана работи в магазина за парфюми на известните предприемачи Папазови.  

Още като невръстно хлапе започва да възприема света и хората по аромата. Красивата й майка категорично отхвърля ухажванията на заможни фабриканти, убедена, че трябва да остане скърбяща вдовица. Животът обаче й нанася поредния тежък удар – проблеми с краката, заради които трябва да остави работата си и да се върнат обратно в Стара Загора.

Именно това завръщане изиграва огромна роля в живота на Ружа Делчева – в дома на леля й са настанени две квартирантки, които са забележителни актриси и поставят голямото начало в театъра в Града под липите – Мара Шопова – майката на Наум Шопов и Мара Топалова. 
Сред първите училищни преподавателки на Ружа е Екатерина – една от сестрите на Пейо Яворов. 

В осми клас попада в кръжоците на бедните, където проповядват идеите на Маркс и Ленин, без да подозират, че първият е световен философ, а вторият – международен мистификатор и терорист. Крие нелегалната литература в двора и участва в разпространението на просветни материали, тиражирани в ръчна печатница. Организира и нелегални подривни акции в няколко училища. През 1934 г. е изключена от всички гимназии в царството за комунистическа дейност.

Така Ружа стига до столицата, където се записва в Трета софийска гимназия. За да се издържа докато завърши последния клас, става касиерка в кръчма на „Опълченска“. Много е оправна – тайно храни бедняците от Коньовица без пари. 
Станке Димитров-Марек е сред първите й инструктори в БКП в София. 

Един ден в ръцете й попада обява за конкурс в Държавната театрална школа, ръководена от Николай Осипович Масалитинов. Двамата с Николай Лилиев са очаровани от артистичността й. след като се дипломира, шефът на Народния Владимир Василев я назначава като стажант актриса със заплата от 1600 лева. Първата й роля в киното е пред 1937 г. във филма „Страхил войвода“. В началото на 40-те е изпратена на специализация в „Дойчес театър“ в Берлин. Но по-късно нито тя, нито съпругът й Александър Тихов бият барабана за живота си в Германия по време на Втората световна война. Тихов също е интелектуалец от сой. През 50-те и 60-те години се налага сред първите сили в Народния. 

През 1997 г. издъхва съпругът й Александър Тихов и скръбта й по него, с когото са заедно 55 години, я дистанцира окончателно от т.нар. светско общество. С дъщеря й Михаела често се усамотяват в малката им къща в Бяла. 
Източник: Уикенд