България е един от най-интересните хазартни пазари в Европа. Въпреки това, страната трябва да се справи с няколко проблема, за да постигне потенциала си в сектора.

Проблемите на хазартния бизнес в България

България е обещаващ пазар що се отнася до хазарта. Страната вече има добре развити компании, които се занимават с хазарт във всичките му форми – от доставчици на игри до агенции, които специализират в реклама, България има всички предпоставки да бъде много по-печеливша дестинация. Разбира се, тук е редно да отбележим, че има няколко предпоставки, които усложняват пълното проникване на хазартния бизнес в условията на справедлива конкуренция. Макар и винаги да можете да намерите реклами като „Book of Ra - Играйте Безплатно,“ които ви подканват да пробваме различни неща онлайн, това не винаги е възможно. Нека обобщим защо България не може да достигне потенциала си в хазарта.

Остаряло мислене и съсредоточеност върху физическия сегмент

На първо време проблемът, който повечето компании срещат в страната е липсата на подкрепа за онлайн сегмента. Дори в условията на глобална пандемия, страната предпочита да поддържа казината си отворени и дори не е приела мярка, която да ограничава достъпа, така както направиха в САЩ например. Тук става ясно, че в България, хазарта е донякъде политизиран, нои представлява важни интереси на много тесен кръг от хора. По-либералния пазар онлайн е опасен за добре установените физически казина, които наброяват стотици из цялата страна. Същите бизнесмени, които държат физическия сегмент не са особено ентусиазирани да развиват хазарта онлайн, тъй като виждат в него излишен разход с малка възвръщаемост, макар че и това вече се променя.

Необходимостта от по-свободен пазар

Като страна-членка на Европейския Съюз, България се ползва с много свободи. Дори личните бизнес интереси не могат да засегнат тези свободи, макар в последно време да се наблюдават някои тревожни тенденции.  Но въпреки привидността за свобода, пазарът не е достатъчно свободен. Много от успешните хазартни компании в България работят предимно извън страната и имат партньорства с установени западни лидери, като се съсредоточават на техния пазар. Според Julian Rogers експерт в хазартна индустрия, възможността да играеш свободно онлайн е в основната на една успешна хазартна индустрия. Въпреки това, пазарът в България не изглежда да е особено ангажиран с т.нар. възможности за игра „на линия.“ Напротив, регулаторния орган, който вече е Националната Агенция по Приходите, няма подготовката да регулира сегмента, поне не в полза на държавата. Един много особен пропуск в България е, че хазарта не отделя пари, за да подпомага хора, които са развили зависимост към това. Казината нямат толкова сериозни контрол над това как се държат играчите и как те разполагат със своите пари. Това определено е предизвикателство, тъй като много от физическите бизнеси са свикнали да не се занимават с нещо, което е повече от нормално в Европейския Съюз. Нещо повече, ЕС конкретно има рамка, в която определя как казината и други хазартни бизнеси трябва да защитават ползвателите на услугата.

Наземните фирми започват своя онлайн преход

Законопроектът на Валери Симеонов, който искаше да затвори повече от хазартните бизнеси в България, или поне по-малките такива, не успя да мине второ четене в Народното Събрание. Но това пък даде много ясен сигнал на фирмите, че за да оцелеят, те трябва да консолидират позицията си, но не като наблягат на същите похвати, а като диверсифицират риска, прехвърляйки се онлайн. Този преход не е твърде труден, тъй като България е лидер в аутсорсинг технологиите и конкретно в хазартния сектор. До 2021 се очаква да видим всички големи играчи на българския хазартен пазар да са и онлайн, докато малките местни казина – или по-точно игрални зали – ще започнат лека-полека да наблюдават оредяващ приход. Разбира се, този процес ще отнеме време и със закона на Симеонов отписан засега, малките хазартни салони ще могат да продължат да работят необезпокоявани както досега. Но това което тревожи в случая на съвсем малките игрални зали е честността им. Одитите не са редовни и на практика държавата не се занимава да събира данъци особено активно. Преди месеци се оказа, че Васил Божков, крупен бизнесмен и хазартен бос не е платил 700 милиона данъци върху хазарта. Поне това е обвинението срещу укриващи се в Дубай магнат. Но г-н Божков извади на бял свят много наблюдения върху хазартния бизнес в България и цитира дори името на бившия министър на финансите, Владислав Горанов, като човек, който е търсил подкупи от него и е получавал такива. Разбира се, тази информация е непотвърдена и се крепи на думата на г-н Божков. Във всеки случай, България има проблеми, с които ще трябва да се справи в хазартния сектор, който все така, продължава да расте.