Албена Вулева: Беше ми много приятно да бъда администратор в хотел!

В началото на века Албена Вулева бе най-одумваната ни тв звезда. Огромната си популярност тя спечели най-вече с цветистия език в шоуто си по СКАТ. Днес предаването „Сигнално жълто” отдавна е история, но водещата му не е не е загубила способността си да казва „право куме в очи” онова, което мисли.

Че Албена е все така директна се убеждаваме и от интервюто, което тя даде за "Уикенд". В разговора стана дума и за личния й живот, и за религията й и за новата телевизия на Слави Трифонов, но фокусът беше най-вече върху гурбета й зад граница. Вулева се труди до късна есен на рецепцията в кипърски хотел, а след завръщането си в България пак търси работа в чужбина. - Албена, добре сте си дошла! Как се чувствате след гурбета в Кипър? - Не се прибрах с желание. Тук контрастът с мястото, където бях в Кипър, е прекалено голям. Направо си е повод за депресия. Малко ми е сдухано сега от обстановката, макар винаги да съм знаела, че България не е най-прекрасното място на света за живеене. В минорно настроение съм, но пък какво от това... Смятам да остана, колкото се може по-малко. Правя всичко възможно да замина отново в чужбина, кандидатствам за работни позиции в Кипър, които смятам, че са подходящи за мен. Когато бъда одобрена някъде, просто ще си вдигна гълъбите. Към момента много ми допада Кипър, но до такава степен не ми се седи в България, че бих отишла къде ли не, само и само да не стоя тук. - Чак толкова зле ли се чувствате тук? - Прекалено мрачен, еднообразен и скучен е тук животът. Усилията, които полагаме, са обезсмислени. По-леко и с радост живеят хората на други места по света. Съвсем случайно се озовах в Кипър - просто исках да се махна от България, да сменя обстановката. Отивайки в курорта Протарас, видях огромната разлика. Често съм пътувала и до Турция, която също не е най-прекрасната държава на света, но и там е значително по-добре от тук. Където и да съм, все е по-добре от България. Не, честно, не ми се стои вече тук. Наистина едва издържам. [caption id="attachment_435933" align="alignleft" width="274"] Албена Вулева в откровена изповед[/caption] - Какво работехте в Кипър? - Работех като администратор на рецепция в хотел. Искам отново да се върна там, защото службата беше повече от приятна. В Протарас, където бях, хотелите са от 4 звезди нагоре - няма ниска категория. Но зимният сезон е мъртъв и курортът e затворeн. Надявам се следващото лято пак да съм там. Срамна работа няма. Полагаш труд и получаваш заплащане, което там е достойно. Никой не може да съществува без да си подсигурява препитанието. Натисне ли те гладът, ще свършиш какво ли не, дори това, което не умееш чак толкова добре. Ако не съм аз, много журналисти няма да взимат заплати. Прочетох какви са ги съчинили по мой адрес... Да ги успокоя – няма какво да ме мислят, много съм си добре. - Доволна ли сте от заплащането в чужбина? - Нормално е заплащането, в никакъв случай не е високо. Предимството е, че разполагах с безплатна храна и подслон, че не харчех за консумативи и интернет. Единственият разход, който имах, беше телефонът. Напълно достатъчен е доходът ми там, за да се изпращат пари в България и да се живее достойно в Кипър. - Изпращала сте пари в България ли? - Да, разбира се. В България имам 2 апартамента, които поддържам, две кучета, майка... Всичко това по никакъв начин не ми е слязло от гърба като разход. - Знаеха ли в Кипър, че сте известна личност в България? - Да, в Кипър са около 40 000 българите. И в Протарас, където работех, имаше доста. Още в първата седмица се беше разнесла новината за пристигането ми сред землячеството, коментираше се в българските групи във фейсбук. Не исках тази информация да стига до самите кипърци, защото съм изморена от внимание. Не желая да бъда третирана като медийна личност. Не потвърждавах до последно коя съм, но нямаше как да не разберат в Кипър за мен. Без да ща, и там се прочух (смее се – б.а.). - Говори се, че в Кипър сте успяла да си намерите мъж... - Айде да не се ровим в междукрачието, нека някои неща да си останат за мен. Чак такива откровения не ми се правят, макар да разбирам, че на хората им е интересно. Тези, които се вълнуват, ще ги успокоя, че аз без любовници, гаджета, афери, флиртове, трайни и нетрайни взаимоотношения с мъжете никога в този живот не съм оставала. В Кипър, зад Кипър и дори след пристигането ми в България тази тема за мен е много активна и винаги с нови попълнения. - Преди да заминете за Кипър сте си заложила колата за пари... - Нищо не съм залагала и продавала - нито автомобили, нито бъбреци. Милата ми кола си беше на платен паркинг. След като се прибрах, е пред блока ми, за да ми е под ръка. Отново трябва да обърна внимание, че е хубаво да се проверяват информациите и хората да не се радват предварително на някакво несъществуващо чуждо неблагополучие. Сега вече наистина планувам да си продам колата, защото ще замина вероятно за много дълъг период и няма да ми трябва. Просто ще ми се наложи да си купя автомобил в Кипър. - Мислила ли сте да продадете цялото си имущество в България и двете с майка ви Людмила Захажаева да се установите за постоянно в чужбина? - Склонна съм да разпродам всичко и да заминем да живеем където и да е извън България - било в Кипър или на друго място. Не съм го сторила към момента, защото не съм се ориентирала добре – не съм избрала локация и нямам все още някаква стабилност. Бях само за няколко месеца в Кипър и не ми беше възможно да проуча къде е изгодно да купя жилище - в кой район, дали там или на друго място. По принцип най-вероятно така ще стане. Повече от склонна съм да продам всичко в България и да се установим някъде в чужбина. Искам да живея на красиво и топло място, в уредена държава, с добронамерени хора, които изкарват прехраната си честно. - Ако сега ви предложат добра работа в България, ще приемете ли? - Не, в никакъв случай. Нямам и най-малкото желание да остана в България. Дори и да изскочи някаква много хубава и добре платена работа, не бих продължила да живея тук. Заобикалящата обстановка не ми допада, начинът по който не е уредена държавата... Самата инфраструктура е много по-различна от тази в чужбина. В София не мога да изляза от входа без да нагазя веднага в локви и всевъзможни боклуци. Няма и улични лампи, по улиците се ходи в пълен мрак. - На заден план ли е работата ви по дизайнерската линия за бижута „Хаял”? - Харесвам си заниманието, обичам си го, мое си е. С мен си е неотлъчно, няма да го изоставям. Докато бях в Кипър, много хора си поръчваха бижута, но нямах възможност да ги изработя. Сега трябва да обърна внимание на поръчките. Правя ги изцяло ръчно и отнема време, за да ги произведа. - Приехте исляма, но после имахте колебания дали да не се върнете към християнството. Какво решихте в крайна сметка? - Преди да замина за Кипър приех съвсем официално исляма. Дори ми дадоха документ и ме записаха в регистрите за мюсюлмани. Опитаха се някакви разколебавания да ми вкарват разни хора, но аз съм устойчива. Убедих се за сетен път, че направеният избор е повече със сърцето, отколкото с разума. Пожелах да се обърна към исляма чисто интуитивно, по чувство, и едва след това разучих религията като съдържание и послание. Изборите, които съм правила в живота по усет, винаги са се оказвали точни. Ако съм грешала някъде, то е било, когато съм се опитвала да вкарам някакво сметкаджийство. - Гледахте ли новата телевизия на вашия отколешен „любимец” Слави Трифонов? Ако да, хареса ли ви каналът? - Не съм гледала. Прочетох отзиви, че бил голям провал стартът, че съдържанието било старомодно и т.н. Не ме учудва никак дори това. Важно е за хората под светлините на прожекторите да могат да вървят напред. Слави не е в крачка с времето, зациклил е някъде много назад в миналото, и за него много по-удачно щеше да е, ако се беше оттеглил преди да се окаже в неприятно забвение след присмех и пренебрежение. За какво му беше нужна тази кабеларка? С нея хората така го осмяха и оплюха... Можеше да напусне сцената на бял кон, та зрителите с носталгия да си спомнят за него. А сега какво? Някакъв жалък финал.