Лияна Панделиева призна, че не разбира и не харесва хората с татуси!Журналистката Лияна Панделиева

не крие позицията си по различни въпроси, повечето от които политически. Този път обаче тя не се сдържа и изрази негодуванието си към все по-модерните напоследък татуси, както и хората, които ги носят. И, да си кажем правичката, думите й са наистина логични: [caption id="attachment_408532" align="alignright" width="300"]Лияна Панделиева Лияна Панделиева вбеси маниаците на татуси[/caption] "Преди години само някои хора си слагаха татуировки. Те бяха дискретни и най-често до тях можеха да стигнат само избрани очи. Беше прието, че по кожата си шарят моряците (исторически наследено от пиратите) и циганите, които по тялото си юнашки отразяваха променливата природа на сърдечните си трепети. Е, стигнахме до момента, когато е широко срещано тялото на човек да не се вижда от рисунки. Ръцете, краката, врата, глезените, китките, деколтето... всичко е покрито с цветни неизтриваеми боички. Рисунки с цели сюжети, любими герои, фигури, животни, чудовища, библейски сцени - от толкова информация човекът под шарената кожа не се вижда.

Е - не разбирам, бога ми! Това е все едно да се обречеш дорде си жив всеки ден да обличаш една и съща дреха. Върху такава цветна плетеница по кожата не може да се сложи бижу, не може да се открои дреха.

За някого естествения цвят на кожата може би е скучен. А какво става, ако изведнъж се окажеш под условие вече да не си така цветен? Животът вече се подчинява на обстоятелството, че кожата ти вече не е кожа, а платно, което те обвива всеки ден, нощ, навсякъде, винаги и завинаги. Изцяло изрисуваните хора са вече навсякъде около нас. В първите дни на лятото видях млада жена с така изрисувана гръд и ръце, че едвам дланите бяха с разпознаваем цвят на човешка кожа. Жената беше майка на две малки деца, които разбира се си я обичат, защото е тяхна майка. Облеклото на жената обаче стоеше нелепо на фона на орела, чиято глава покриваше и шията, а крилете минаваха под презрамките на потника и се спускаха по мишниците, надолу към дланите. Признавам, че не разбирам от тази нагласа към живота и дори ме плаши. Какво следва после? Преди два дни на открито снимах двама души, като - според GDPR - лица не се виждат. Само аз ли не разбирам силата на тази проява?", откровено заяви Лияна Панделиева. А какво мислите вие по въпроса и какво бихте си татуирали, ако решите да го направите?!