Елен Колева категорично „тропна по масата”!

Актрисата Елен Колева вече знае какво иска в действителност. След години лутане в дебрите на любовта и различни мъже, тя е повече от категорична какво иска и коя е тя. [caption id="attachment_410960" align="alignright" width="300"]Елен Колева Елен Колева вече знае коя е[/caption] Синеочката е убедена, че вече знае кои хора да държи далеч от себе си, зад заключени врати: „Чувствам се като момчето което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно. Нямам време да се занимавам с посредствеността Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та. Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет. Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот. Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели. Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт. Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза… Няма много бонбони в купата… Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството. Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва. Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите. Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си. Да… аз бързам… да живея със силата, която само зрелостта носи. Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурна съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изяла досега. Целта ми е да стигна до края спокойна, в мир с любимите си същества и с моята съвест. Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…А защо да не бъде с радост и удовлетворение?“, са размислите на чаровната Елен Колева.