Като малко слънце през горещите летни месеци блести по морския бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове Генистата (Genista). Тя представлява многогодишен храст, който е известен у нас и като жълтуга. На височина достига до 1 м. и е богат на разновидности.
Разнообразието е най-вече в листата на различните видове, които варират по форма от елипсовидни до удължени или като иглици, а някъде въобще липсват. Вместо листа върху бодливите клонки направо като пеперуди са накацали цветовете.
Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива: мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта.
Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове.
Много красива е Гениста Сагиталис (Genista Sagittalis) или така наречената „крилата гениста”, която на височина не достига повече от 30 см, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.
Друг удобен за алпинеуми вид е Гениста Румелика (Genista Rumelica). Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 см. Листата на Румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е сред най предпочитаните видове у нас.
Често срещан за нашите условия е и храстът Гениста Германика (Genista Germanica). Той е с бодливи клонки и листа, цветовете му са дребни и яркожълти. При този вид трябва да избягваме почви, съдържащи вар.
Най-красив от всички тези видове храсти е Гениста Лидия (Genista Lydia), който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през май. Цветовете в златисто-жълто са изключителни. Събраните по върховете цветове на всички видове Гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.
Източник: Уикенд
Коментирай