След поредните скандали около „Спортист на годината“ трябва да се отбележи, че до 10 ноември анкетата минава при взаимно уважение между спортистите. А и след това не се е чуло Ваня Гешева или Йорданка Донкова да реват, че през 1988 г. трябвало да станат първи в анкетата вместо Таня Богомилова. Просто трите велики олимпийски шампионки бяха големи личности и ценяха труда – своя и на другите.
Първите скандални изпълнения в класацията почват през 1993 г., когато Федерацията по бокс включва цялата си енергия, за да подреди световния шампион Серафим Тодоров преди героя от „Парк де Пренс“ Емил Костадинов. По думите на треньора му Георги Стоименов – Терсенето операцията по осигуряване на гласовете на спортните журналисти излязла точно 40 бутилки уиски, купени от безмитната зона и раздадени на пишещите по време на една пресконференция. За Сарафа не било толкова важно първото място, колкото наградата за победителя – лек автомобил „Форд“.
Едни от най-големите циркове се развихрят през 1996 г. Тогава имаме трима олимпийски шампиони от игрите в Атланта – Стефка Костадинова на висок скок, Валентин Йорданов в свободната борба и Дани Петров – Пинчера на бокс.
Зад Стефка и Вальо стоят две от най-големите силови групировки. Скачачката е рекламно лице на ВИС-2, а борецът е дупе и гащи с боса на „Литекс“ – Гриша Ганчев. Всеки от силоваците лобира за своя човек, макар и на двамата спортисти да не им е приятно такова набиране на гласове.
Като едно от предимствата на Стефка се сочи по медиите фактът, че ражда сина си Николай само 205 дни преди олимпиадата, но въпреки това успява да спечели едно от най-оспорваните състезания по висок скок за всички времена. В лагера на Гришата обаче скърцат със зъби от яд и не са съгласни. Стига се дотам една от мутрите да се изтъпанчи пред спортните журналисти и да каже: „Я да ви питам вас, за кого ще гласувате? И колко пъти Вальо Йорданов трябва да роди, за да го изберете за спортист на годината?“. В крайна сметка наградата е присъдена на Стефка.
Четири години по-късно се получава доста грозна ситуация, макар и да имаме четирима олимпийски шампиони от Сидни 2000. Щангистът Гълъбин Боевски не се явява на награждаването, смъртно обиден, че е втори зад победителката в тройния скок Тереза Маринова.
През 2003 г. простотиите избиват дотам, че на пресконференцията за №1 пилотът
Илия Царски налита да бие първенеца Димитър Илиев. Пак тогава треньорът на щангистите Пламен Аспарухов мърмори публично, че треньорът на футболните ни национали Пламен Марков не заслужава да е първи, макар да е класирал нашите за Евро 2004. Борците вият, че за най-добър спортист е определен гимнастикът Йордан Йовчев, а не световният шампион в класическия стил Армен Назарян.
Същата история се получи след олимпиадата в Токио 2020. Тогава гласовете в анкетата определиха за победител шампионката по карате Ивет Горанова. Златната медалистка в бокса Стойка Петрова ревна, че не било честно. „Питайте журналистите защо не съм първа, а втора.
Според мен трябваше да има две първи места тази година", изропта боксьорката.
Източник: Уикенд
Коментирай