На 78-годишна възраст този свят напусна една от най-големите фигури във футбола за всички времена – легендарният германец Франц Бекенбауер. Той издъхна след продължително боледуване, а като основна причина за влошаването на състоянието му, неговите близки посочиха обвиненията за участието му в манипулации по избора на Германия за домакин на Мондиал 2006, които се отразили пагубно на душевното му състояние. 

 

Освен всичко друго, Кайзера се явяваше и най-големият приятел на футболна България измежду елита на най-великите личности в цялата история на играта. Как и защо Бекенбауер е харесал точно нашата страна и футбола й? Историята започва още през 70-те години и продължава чак до кончината му.

Михаил Касабов остава сред най-близките приятели на Бекенбауер до края на живота му

Симпатиите на Франц Бекенбауер към България почват още от световното първенство в Мексико през 1970 г., когато двата отбора са в една група и живеят в общ лагер. Още там се запознава с играчите и треньорите ни. Но се засилват след един фокус, извършен пет години по-късно, когато Кайзера влиза в списъка на най-известните „жертви“ на илюзиониста Мистер Сенко.

 

Това се случва вечерта на 12 април 1975 г. в София, където България и световните шампиони от Германия тъкмо са изиграли много оспорван мач, завършил 1:1, Факирът се явява голям почитател на немския футбол. Още преди двубоя успява да си издейства привилегията да бъде домакин на всички знатни футболни гости начело с капитана им Франц Бекенбауер. Приема ги в прочутата си къща в „Лозенец", която тогава е туристическа атракция с алпийския си покрив и изящна архитектура. Подготвил се е да ги почерпи с кафе, но се оказва, че може и по малко алкохол. После ще им показва фокуси.

 

Още преди представлението си набелязва Кайзера, на чиято китка виси изключително скъп часовник. Само с едно ловко движение Мистер Сенко му прибира бижуто, без въобще да се усети. После сваля и часовника на вратаря Сеп Майер:

Само да питам нещо Бекенбауер. Кайзер Франц, колко е часът?

 

Великият футболист направо се втрещява. После научава, че не е първият световноизвестен германец, станал жертва на Мистер Сенко. 40 години по-рано, още като млад фокусник нашенецът отмъква в Берлин кортика и личния пистолет от министъра на авиацията Херман Гьоринг.

 

От големите ни футболисти през 70-те години Кайзера е най-близък с Христо Бонев. Три пъти са си стискали ръцете като капитани преди мачове между България и Германия. Но за каузата на футболна България го привлича днешният шеф в БФС Михаил Касабов. Точно около историята с Мистер Сенко той се явява преводач в „Байерн“ от български и руски, тъй като живее с родителите си в Мюнхен. Сближава се с Кайзера още около двата финала за Суперкупата на Европа срещу „Динамо“ (Киев) през есента на 1975 г., където е ангажиран да превежда. По-късно става и член на клубния съвет. На световното в Мексико през 1986 г. Касабов извършва неоценима услуга на Бекенбауер, който тогава е треньор на Германия. Точно преди началото на шампионата звъни телефонът в хотелската му стая. Отсреща е Кайзер Франц. Моли за видеото от тайния тренировъчен мач между България и Уругвай, игран в навечерието на мондиала. Работата е в това, че въпросната среща се провежда при заключени врати, напълно нелегално и без дори да попада в световната футболна статистика.

 

Запис имаме само ние и урусите. А първият мач на хората на Кайзера е точно срещу Уругвай, за чийто отбор в германския лагер нямат почти никакви данни. И само българите могат да помогнат.

 

Находчивият Михаил Касабов веднага организира среща на треньора ни Иван Вуцов и оператора Милчо Канчев с Бекенбауер в посолството ни в Мексико Сити. „Щом е за Кайзера, може!“, отсича Вуцата и предава касетата. След срещата германецът прегръща Касабов и казва, че ако българският му приятел тръгне да се жени, ще му стане кум. А спонсорите на Бундестима от „Адидас“ стават още по-щедри и към отбора на България заради услугата.

 

Триумфът ни в САЩ също не минава без Франц Бекенбауер. Бивш треньор на световните шампиони от Германия през 1990 г., на американския мондиал Кайзера работи за тв канала „Премиере“. Точно преди четвъртфинала ни срещу немците лично звъни в хотела на нашите в Принстън с молба да направи няколко интервюта. Разбира се, Димитър Пенев – старият му съперник от двубоите с Германия и „Байерн“ няма да му откаже. Кайзера пристига с хеликоптер и разговаря с Христо Стоичков и Йордан Лечков.

 

Накрая сяда с Пената. „При вас всичко е отлично! Проблемите са при нас…“, пророкува Бекенбауер, както и става 48 часа по-късно при великата българска победа с 2:1. А и двата гола са точно на интервюираните от Кайзера футболисти.

 

След САЩ 94 Бекенбауер помага на БФС да заздрави връзките си с Германския футболен съюз. Публична тайна е, че Кайзера и шефът на централата Егидиус Браун са съдействали за „по-приятелското“ съдийство в двубоя България – Русия (1:0) през 1997 г., с който се класирахме на световното във Франция. Самият Браун тогава дойде на „Васил Левски“, като пренебрегна провеждащия се по същото време мач на Германия.

 

Три години по-късно двамата бяха обявени за „доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия в София. Оказа се, че за 55-годишния тогава Кайзер това е първи диплом за висше образование въобще, макар и във футбола да го смятат за професор. По-късно с тяхната протекция се организира приятелският мач България – Германия (2:2), от чиито тв права в опразнената каса на БФС влязоха над един милион евро.

 

До края на живота си Франц Бекенбауер остана изявен приятел на България и нейния футбол. Често идваше в София да чете лекции в НСА, в това число и преди световното първенство през 2006 г. в Германия, на което беше главен организатор. Фразата му „За България мога да кажа само хубави неща“, стана едно от важните послания за страната ни пред света. Навремето посети „Левски“ в Залцбург преди мач от Лига Европа, а не толкова отдавна се срещна и с националния отбор в Австрия – все по покана на Михаил Касабов, един от малцината, който можеше да му позвъни по всяко време. По него изпрати часовник като подарък за стария си приятел Христо Бонев.

 

Едно е сигурно – смъртта му го отне не само от футбола в Германия, а и в България.

Източник: Уикенд