След като сините затънаха до гуша в борчове и се задава фалит, в „Левски“ настъпи време разделно.
Разбира се всичко това е последвано от взаимни нападки по темата чия е вината. За капак на всичко отборът го няма никакъв и играе повече от безобразно. Дори не се знае ще ги има ли сините и занапред или няма да ги има. И най-важното – кой ще дойде на власт на „Герена“?
По-старите левскари припомнят, че отборът бе разтърсен от подобна дандания и в началото на прехода. След 10 ноември Отбора на народа се оказва арена на люти битки за властта. Два лагера воюват кой да оглави синия клуб. Това води и до разцепление в синята публика.
Накрая битката е спечелена от Томас Лафчис – бивш вратар на сините и прохождащ бизнесмен.
След падането на режима на 10 ноември „Витоша“ много бързо си връща името „Левски“, но смяната на властта се бави.
По онова време председател на клуба се води Васил Спасов – Валяка, който вече е прехвърлил 70-те години и е готов да сдаде поста стига да има достатъчно добър кандидат.
Първият опит за щурм на офиса пропада и следва втори – в края на август 1990 г. Почти сигурно е, че бунтът е щял да успее, ако в този момент не се били намесили запалянковците от Перник. В квартала става чудовищен бой и се пролива кръв. Синята революция така и не се състои…
В този момент на хоризонта изгрява Томас Лафчис. Както става ясно по-късно, той е работил и като агент на ДС под прикритие, вербуван под псевдоним „Високия“. Още преди да е оглавил „Левски“, Лафчис прави много сполучлив ход с обещаните премии ако спечелят купата. Успява да спечели на своя страна и значителна част от публиката.
Изведнъж обаче се оказва, че две дружества претендират да бъдат „Левски“.
„Левски 1914“ завзема управлението на футболния отбор.
В крайна сметка Томас Лафчис бива избран за президент, а опозицията губи битката. Немалък принос за това има и тогавашният президент на БФС Димитър Ларгов, който отказва да признае алтернативната организация на Петров.
Според твърденията още през 1993 г. новоизлюпеният тогава хазартен бос Васил Божков – Черепа е предоставил значителна сума на „Левски“, срещу която получава място в ръководното тяло. В управата влиза и прословутият водещ на „Всяка неделя“ Кеворк Кеворкян
Лафчис обаче решава, че Божков иска да го изтика от ръководството на „Левски“, за да поеме отбора в свои ръце. Заради това на общото събрание през 1995 г. успява да вербува голям брой делегати, които да гласуват за отстраняването на двамата от ръководството.
Разпалва се грандиозен скандал, а Кеворкян дава убийствено интервю пред Сашо Диков, в което посочва, че Лафчис не може да ръководи „Левски“ както трябва и ще го закара на дъното. И наистина – изпаднали във финансова криза, сините никога повече не стават шампиони във времето на Лафчис.
Източник: Уикенд
Коментирай