Футболната легенда и водещ на суперхита „Лига Вуцов“ Вили Вуцов: Нашият футбол е в ръцете на аматьори и парашутисти!

 

Ако имаше класация за най-ексцентрични футболни треньори, на първо място в нея щеше да е Вили Вуцов. Той има навика да вика, скача и ръкомаха по стадионите, а е атракция и с коментарите си по адрес на играчи, съдии и спортни деятели. Феновете трябва да си носят тетрадки, за да си записват всичките му култови лафове. Синът на легендарния защитник и национален селекционер Иван Вуцов (1939 – 2019) може често и да е краен в емоциите и изказа си, но е лишен от всякаква злоба. Затова е симпатичен на мнозина. Без него футболът ни щеше да е далеч по-скучен. Допреди няколко месеца Вили беше треньор на „Хебър“, но и след раздялата си с отбора от Пазарджик не се отдаде на бездействие. През август той направи футболно предаване в ютюб, което за отрицателно време се превърна в суперхит. „Лига Вуцов” вече има хиляди зрители, очакващи с нетърпение всеки нов епизод.

- Вили, в края на август стартира ютюб предаването ви „Лига Вуцов“, което за отрицателно време стана суперхит. Чия беше идеята за рубриката ви?

- От доста време имах намерение да започна да говоря за случващото се във футбола. Спонтанно се свързах с втория ми братовчед Иван и го попитах дали иска да направим предаване в интернет, тъй като той е специалист в тази сфера. Съгласи се веднага. Няколко пъти се видяхме и обсъдихме подробностите. Иван направи екип за рекламата, маркетинга и т.н. Още с първите предавания стана ясно, че хората имат интерес към „Лига Вуцов“. Убеден съм, че правим нещо смислено, тъй като и моите близки, които не ми прощават критика, ме подкрепиха. Нямаха никакви забележки за предаването.

- В предаването ви „Лига Вуцов” налага ли се да се съобразявате с какъв тон говорите и кого критикувате?

- Не, не съобразявам тона и критиките, но понякога има неща, които предпочитам да премълча. Дебело искам да подчертая, че не се страхувам да казвам истината. Внимателен съм обаче, когато казвам нещо спрямо конкретен човек. Винаги гледам да имам доказателства за твърденията си, ако евентуално се стигне до съд. Не ми се иска от обвинител да стана обвиняем.

- Бихте ли водили предаване за футбол и по телевизията?

- Когато първоначално се свързах с братовчед ми Иван, идеята ми беше за телевизионно предаване, но той и екипът му успяха да ме убедят, че в ютюб ще бъде много по-гледано и удобно за хората, тъй като ще могат да си го пуснат винаги, когато искат. Иван и екипът се оказаха прави. За по-малко от 2 седмици „Лига Вуцов“ има над 10 000 абоната. Рейтингът, абонаментите и харесванията надминаха и техните, и моите очаквания. Така ще продължаваме и занапред.

- В „Лига Вуцов" ще отмъщавате ли на футболни хора, на които имате зъб?

- Не, няма да мъстя на никого, Ще осветя съдии, за които съм сигурен, че са класически некадърни и корумпирани и за които всички знаят, но си мълчат. Те са допускали грешки, както на мачове на отбори, на които съм бил треньор, така и на други. Те трябва да си знаят, че ги дебна, както си трябва, и ги вкарвам в папка. След няколко кръга да не се изненадат като видят в „Лига Вуцов" тъпотиите, които са свършили в свирени от тях мачове. Ще имам цели предавания, в които ще изкарам зулумите им на светло. Ще покажа парашутистите в нашия футбол. Трябва да има нетърпимост към такива.

- Треньорството затворена страница ли е  вече за вас?!

- Не, не съм се отказал от треньорството. Надявам св да ме потърсят хора, които искат да правят добър футбол. Наясно съм, че тези, които ям и тровя в „Лига Вуцов”, както и свързаните пряко или непряко с футболния съюз, се обаждат по отборите и казват да не ме взимат като треньор, а да си наемат някой послушко. В нашия футбол много обичат да слагат послушни хора. В професията ни има и много добри специалисти, като слагам и себе си в това число, но много-много не ни искат, защото не могат да ни управляват и не сме им угодни. За съжаление, футболът ни е завладян от безхаберни аматьори. Не знам докога ще е така…

- Защо си тръгнахте от „Хебър“ преди няколко месеца?

- Защото имахме различни идеи с ръководството. Едно говорихме, а след това нещата се промениха. Седнахме да приказваме, но техният вариант не ме устройваше и си тръгнах. Дори си мисля, че някой се е обадил и е казал: „Абе, тоя за какво ви е?! Дадоха ми три поредни наказания, които бяха безумни. Даже казали на хора от „Хебър“, че докато съм в клуба, непрекъснато ще ме санкционират. Въпросните мои „доброжелатели" обаче ще си платят. Ще ги осветя в „Лига Вуцов", няма да им го спестя. Не съм човек, който обича да си оставя магарето на средата на пътя, така че и техният ред ще дойде.

- Единият ви син Светослав, е вратар, а другият – Петър, е полузащитник. Не се ли притеснявате, че нападайки футболни хора и разгласявайки зулумите им, ще навредите на децата си?

- Синовете ми Петър и Светослав ми казаха: „Абе, тате, внимавай да не направиш така, че после на нас да ни връщат” (смее се). Не мога да не си призная, че се притеснявам за синовете си, но въпреки това ще казвам истината. Чакам само някои хора да си позволят да ги нападнат и тогава ще има „Империята отвръща на удара“. Ще ги съсипя! За Светослав е по-малко вероятно някой да му посегне в „Левски“, но за Петър е по-опасно. Само да усетя, че някой ги е почнал, толкова ще плаче за действията си, че направо му е бедна фантазията какво ще стоваря на главата му. Няма да го оставя да диша, ако се опита да вреди на децата ми. На нито един „доброжелател“ няма да простя.

- На близки хора лесно ли прощавате?

- Зависи от грешката. Преди време трудно дадох прошка на Светослав, който отгледах сам и беше съществото, за което живеех. Не че съм обичал по-малко другите си двама синове, но тях ги виждах по-рядко. Скарахме се със Светли, когато беше на 16-17, и го изгоних от вкъщи, но не искам да разказвам подробности за случилото се. Тогава всички мои близки ме подкрепиха за решението. 6-7 месеца не исках да чувам и виждам сина си. Много бях разочарован и обиден. Дори плаках. Случваше ми се за първи път, но не промених решението си. Синът ми после намери сили и дойде да ми се извини. Плака и т.н. Тогава направих компромис със себе си и му простих. Момчето съжаляваше за грешката си, беше осъзнал, че заради нея може да ме загуби.

- Близките ви не се ли опитаха да ви сдобрят със Светослав?

- Опитаха се добри хора. Приятели, които знаеха, че съм прав, започнаха да ме агитират периодично да простя на Светослав. Първоначално бях категоричен, че няма да дам прошка. Накрая обаче приятелите ми направиха вечеря-изненада, на която дойде синът ми. Плачеше и гледаше виновно. Извини ми се. Простих му, но го накарах да обещае някои неща, които и днес изпълнява безусловно. От известно време отново страдам, защото той реши да живее с приятелката си. Преди това си бяхме само двамата и си беше под моето крило. Подкрепих го, разбира се, за тази промяна. Жената, която е до него, му действа благотворно. Светослав порасна и пое някакви отговорности. Преди време дори сподели, че иска да се жени, но му казах, че е рано и се вслуша в съвета ми.

- И тримата ви синове ли си имат жени до себе си?

- Радостен съм, че Петър и Светослав имат приятелки, които им влияят много добре и са подходящи за нашата фамилия. Най-големият – Иван, е на 31, и отскоро и той си има любима, но не знам подробности. На него най му е време за женене и деца. Не натискам и не напътствам синовете си. Те ще си решат. Казах им само да изберат това, което ще е за цял живот. Никога не съм крил, че най-голямата болка на душата ми беше, когато родителите ми се разведоха.

- А как понесохте вашия развод?

- Винаги съм казвал, че няма да постъпя като родителите си, но за жалост, това дойде и на моята глава, въпреки че много се опитвах да не се стигне дотам. Една от най-големите ми грешки към синовете ми е бил разводът с майка им, който при нас беше много тежък. Няма начин да не им се е отразило. За жалост понякога и такива неща се случват. И в момента не сме в добри отношения с бившата ми съпруга Светлана, но от доста време поне не сме във война. Никога не съм си позволявал да карам синовете си да избират между мен и майка им и да ги настройвам. При цялата лошотия с развода ни това е нещо що-годе нормално. 

- Иска ли ви се скоро някой от тримата ви синове да ви направи дядо?

- Да, ще се радвам. Казал съм и на тримата да ми направят внуци и да ми ги дават да се грижа за тях, а те да си живеят живота. Безкрайно обичам децата. Светли и Петър – също, и съм сигурен, че ще бъдат добри и отговорни бащи.

- Синовете ви одобряват ли приятелката ви Люба?

- Люба е добър и сериозен човек. От дълго време работи на летището. Всички се разбираме много добре. Приятелката ми има син от предишна своя връзка, който също е спортист. И аз, и тя, се опитваме да бъдем коректни и добри с децата ни.

- От колко време сте заедно с Люба?

- От година и половина сме заедно с Люба. Все още имаме някои разминавания, които се напасват с времето. Сватба няма да има. Никога повече няма да се оженя. При първия ми брак, който ще си остане и единствен, за един ден се венчах за Светлана. За час отидохме и подписахме, а след това четири години и половина воювах по съдилищата. Добре че се случиха някои неща, иначе сигурно щяхме да се развеждаме 10 години. Бракът и подписите не са най-важното между двама души. Разбирателството е най-важно.

- А иска ли ви се да станете отново баща?

- А, не. На 58 години вече ми е време да гледам внуци. Не ми се иска да имам дете на тази възраст, та като отида да го заведа на училище или да го взема оттам, да ми казват, че искат да дойде бащата, а не дядото.

- Диабетът създава ли ви още проблеми? Свикнахте ли без двата пръста на крака, с които се разделихте заради гангрена?

- Поддържам кръвната захар в определени норми и по-добре няма да стана. Взимам си редовно лекарствата. Промених начина си на живот, мисленето и хранителните навици. Това, което диабетът направи като поразия, е че ми отрязаха два пръста. Те никога няма да се върнат. Раздроби ми се и ходилото, което в момента е леко разкривено и няма да се оправи. Куцам, боли ме кракът и не мога да вървя дълго. Като походя десетина минути, след това трябва да седна да си почина. Възнамерявам скоро да започна да спортувам с подходяща за състоянието ми фитнес програма. Дано покрай това да имам някакво подобрение, въпреки че лекарите не дават големи надежди.

- Като сте на плаж, притеснявате ли се от липсващите пръсти на крака?

- Гледката не е чак толкова грозна. Човек трябва да се загледа, за да види, че ми липсват два пръста. Като отида на море или СПА, гледам да съм с джапанки и да прикривам липсващите пръсти, Да, леко ми е криво, но не мога да направя нищо.

- Бяхте отслабнали с 40 килограма. Сега какво е теглото ви?

- Бях станал 97-98 килограма, след като отслабнах. В момента съм  качил и съм 105-106. Скоро планувам да започна да свалям излишното тегло и съм сигурен, че до два-три месеца отново ще се вталя. Приключих със светкавичните диети, с които бързо свалях килограми и след това напълнявах отново. Предпочитам да отида при диетолог, който да ми направи програма - какво да ям и какво да избягвам. При последното ми посещение при специалист той не ми забрани да консумирам хляб. Позволи ми да пия и по 2 бири на ден през лятото, а не по 10, както съм правил преди време. Разрешена ми е кока-колата без захар.

Източник: Уикенд