Илиан Илиев е поредният треньор, който ще се мъчи да извади националния ни отбор по футбол от калта. 55-годишният варненец пое тежкото наследство на проваления и уволнен селекционер Младен Кръстаич – Ракията. Задачата пред 168-сантиметровия Илиан Илиев ще бъде още по-трудна, тъй като ще носи две дини под една мишница. Наред с националите ще продължи да води и настоящия си тим „Черно море”, с който този сезон прави истински фурор в българското първенство. Джуджето Илиан обаче вече се е доказал като гигант във футбола ни – и като играч, и като треньор.
Футболната история на новия национален селекционер започва от спортното училище във Варна. Първият му футболен лагер обаче завършва с тежък сакатлък, който едва не му погубва таланта още като ученик. Голобрадите юноши заминават за зимна подготовка в Троянския балкан. На една тренировка ритат в снега, когато Илиан пада.
Секунди по-късно вижда дупка в коляното си, нарязано от изхвърлена в снега стъклена бутилка. Лежи 10 дни в болницата в Троян, без да казва на родителите си. Има опасност не само да не играе футбол, но и да остане инвалид. В крайна сметка с 8 външни и вътрешни шева, както и доза късмет, младокът се възстановява и продължава с топката.
След завършване на училище, влиза в казармата. Спортните роти обаче вече са закрити заради скандалите между ЦСКА и „Левски” във финала за Купата на България през 1985 г. Очаквано като варненец го пращат във военноморските сили, където службата е три години – с една повече от сухопътните.
Със задължителната задръжка Илиев служи цели 39 месеца, в които няма как да тренира, но все пак играе футбол. Между 1987 и 1989 г. играе по два мача всеки уикенд – в събота за дублиращия тим на „Черно море”, а в неделя за местния военен отбор. За тази работа му помага варненската легенда Димитър Боснов – Босната, който чрез топла връзка с адмирали, успява да изкара Илиан от кораба за мачовете.
През пролетта на 1989 г. прави дебюта си и в представителния отбор на „Черно море”. Според самия Илиев, тези повече от три години в казармата най-много са допринесли да се изгради като футболист.
Голямата крачка се случва през лятото на 1991 г. Интерес към обещаващия халф има и от „Левски”, и от ЦСКА. Томас Лафчис и Васил Методиев – Шпайдела обаче отиват на крака при Илиев във Варна и лично го убеждават да облече синята фланелка. Плащат се рекордните за онова време 2 млн. лева (по тогавашния курс около 100 000 долара).
Мечтата на баща му да го види със синия екип отлетява, когато по време на първия лагер с „Левски” в Боровец таткото Димо загива при фатален битов инцидент. Сетне Илиев става част от един от най-силните поколения на „Левски”, който в периода 1992-1995 г. помита всичко по пътя си у нас и става три подред шампион на България.
Има два знаменити гола срещу ЦСКА. През есента на 1991 г. при успеха с 2:1 тръгва с топката от центъра, преминава няколко съперника и поразява червената врата. Три години по-късно с брилянта странична ножица дава началото на историческата победа със 7:1 над вечния съперник.
И до днес Илиан Илиев е единственият до момента български футболист, играл за португалския гранд „Бенфика”. Лисабонската му авантюра започва през 1995 г. Той е един от общо деветимата чужденци в отбора, а по тогавашния регламент в мач могат да играят само трима.
Въпреки жестоката конкуренция нашият изиграва 40 мача с 5 гола. По-късно обаче прехвърчат искри между него и треньора, който го нарочва за гонене. Илиан напуска „Бенфика” огорчен след първия кръг на сезон 1997/98, а само две седмици по-късно треньорът е уволнен.
Макар силната му кариера на клубно ниво Илиев е от дузината класни наши играчи, които не успяват се докопат до състава за световното в САЩ’94 по решение на Димитър Пенев. Честолюбивият Илиев е засегнат и дълго време след това отказва повиквателни на чичо Митко, включително и за европейското първенство в Англия през 1996 г. Днес обаче не е злопаметен и казва, че не му се сърди.
Източник: Уикенд
Коментирай