Понякога съдбата наистина си прави шеги с имената, реките и числата. Ето и сега – най-силният български футболист Кирил Десподов тези дни подписа договор с гръцкия ПАОК (Солун) и по този начин се завърна в родния си край. Всеизвестен факт е, че той е дете на Кресна, откъдето до главния град на Северна Гърция има незначително разстояние от 150 км. На практика това означава, че след двучасова езда на мощния му автомобил, момчето си е вкъщи. Нищо общо с онези ужасни 500 км. от там до Разград. Въпросът е накъде води течението на Струма – напред или назад.
Вероятно се досещате кого имам предвид? Естествено Димитър Бербатов и Кирил Десподов. Общото между тях с, че и двамата са родени в Пиринския край, а така се получи, че ги обединява и фланелката на ПАОК. Преди това и на ЦСКА. Оттук нататък обаче започват разликите. Най-големият български футболист след Христо Стоичков – Митко Бербатов, акостира в залива на Солун на 34 години, когато вече бе превалил зенита на кариерата си след близо 15 успешни сезона в Бундеслигата на Германия и Висшата лига на Англия. Включително четири златни маратона в „Манчестър Юнайтед“ и две титли под ръководството на сър Алекс Фергюсън. А Десподов кацна на митичния стадион „Тумба“ на 26 години, почти анонимен на голямата международна сцена. Не за „последно десет“, а за презареждане на кариерата.
Десподов е природно талантлив, понякога страхотен, но като цяло непоследователен, неустойчив, непродуктивен и по тази причина неадекватен според най-високите професионални стандарти. Типичен образ на новото време.
Или безвремие. Като №1 на периода, Киро символизира пропастта между съвременните родни дарования и великите предшественици от златните поколения. Сравнението е елементарно и болезнено до катарзис. Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков, Данчо Лечков, Емо Костадинов, Трифон Иванов, Петьо Хубчев, Митко Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, даже Радостин Кишишев, Мариян Христов, Светльо Тодоров, Владо Манчев покоряваха Европа като равни на западните си партньори и съперници, защото имаха нещо плюс таланта. Какво ли? Характер, амбиция, воля и самочувствие.
А какво излиза от траекторията на Десподов откакто той изгря на вътрешния небосклон ненавършил 16 години преди десетилетие? За протокола – един от най-младите дебютанти в нашия елит. Направи ярка промоция с „Литекс“, после два силни сезона в ЦСКА с първия приз „Футболист на годината“, за да стигне до Обетованата земя на италианската серия А. В „Каляри“ обаче не постигна нищо, а по-късно не остана или не пожела да остане в Австрия. Предпочете лесните пари на Делиормана и наистина в България газеше всяка отбрана. И така Космонавта се изправи пред нова орбита за пореден път, при това само на 150 км. от дома си. дали не е обратна на футболната гравитация?
Няма защо Десподов или някой около него да се сърди на фактите. Реалността е такава, че днес потенциалът на водещите български футболисти, а Космонавта е пръв между тях, се изчерпва с балканска навигация. През отминаващото трансферно лято разбрахме, че най-силният ни играч е в полезрението на турските, гръцките и сръбските грандове, плюс хърватския монополист „Динамо“ (Загреб). И така в крайна сметка се оказа в ПАОК. И това не е никак лоша опция, особено ако са верни медийните твърдения за годишната заплата от близо половин милион евро.
Клубът от Солун се радва на огромна популярност в Северна Гърция, вижте надписите на всяка стена или тараба от Промахон до Ксанти, влиза в историческото каре с „Олимпиакос“, „Панатинайкос“ и АЕК от Атина, но по принцип е в периферията на Европа. Даже „Лудогорец“ с всичките резерви и съображения около неговите капарирани титли по-често присъства в широкия състав на лятната Шампионска лига.
И все пак е различно да излезеш пред 25 000 фанатици на „Тумба“, отколкото да имитираш емоция пред 500-600 служебни кибици, люпещи семки на трибуна „Моци“... Ето защо ходът на
Десподов е верен.
Друг въпрос е, че той се върна по течението на Струма, откъдето тръгна като дете към академията в Ловеч преди 15 години. А талантът му предполагаше пътешествие по руслото на Темза, Сена, Тибър или Рейн. Да не отивам чак до река Тежу, протичаща между Испания и Лисабон. Отново подчертавам – Солун е прекрасен град, а ПАОК е легендарен клуб, но въпреки това нещо не е така. А Космонавта най-добре знае, че е мечтал за друга орбита...
Иначе сметките на Проекта от Делиормана излизат. От трансферите на Игор Тиаго, Десподов и още двама-трима съпътстващи герои са спечелени 14 млн. евро по думите на влиятелния разградски функционер Караманджуков. Тоест почти е компенсирана щетата от разминаването с над 15 милиона евро от Шампионската лига. Планираните приходи невинаги излизат, но поредното първенство вероятно ще предложи баналния сюжет с предизвестен зелен банкет?
И без Десподов е същото…
Източник: Уикенд
Коментирай