Несъмнено датата 21 май е сред най-черните в историята на родния футбол. Тя присъства като датата с най-голямата загуба на националния ни отбор.
На този ден през 1933 г. на стадион „Чамартин“ в Мадрид нашите падат с 0:13 от фуриите на Испания. 60 хиляди зрители стават свидетели на чудовищния резил. Още по-голям обаче е скандалът в София, където тълпи запалянковци вдигат бунт пред Централна поща, когато дочакват пристигането на резултатите по телеграфа.
Стават сблъсъци между тях и стражарите, които вадят камшици и бият наред.
След като в началото на 30-те години българският национален отбор по футбол започва да жъне първите си успехи, в началото на 1933 г. спортните ръководители в София започват да се блазнят от мисълта за голямо турне в Западна Европа. И типично по нашенски започват да правят глупости.
Първата от тях е решението да сменят селекционера Павел Грозданов, който е следовател от четвърти полицейски участък, но голямото му призвание е футболът. Така отборът бива връчен на Георги Караиванов – възпитаник на физкултурното училище в Берлин. След като бива разпоредено тренировките да се провеждат в гимнастическия салон на Първа мъжка гимназия, започват да пропадат една след друга и на 13 март, Караиванов хвърля оставка.
Така по-малко от 3 месеца преди турнира за Балканската купа в Букурещ, националният ни отбор остава без треньор. Точно в този момент пристига изкусителното предложение да гостуват в края на май в Испания и Португалия. Подмамени от щедрия хонорар шефовете на БНСФ приемат турнето.
След петдневно лашкане с влак, нашенците пристигат на гарата в Мадрид без треньор. Там биват посрещнати от пресата, която ги описва като отбор от световна класа. Излизайки на терена, нашенците разбират, че за пръв път ще играят на трева. На всичкото отгоре вали дъжд и чимовете се хлъзгат. Кошмарът за отбора ни започва още на петата минута след старта и приключва с 13:0 в полза на испанците.
Източник: Уикенд
Коментирай