Дует „Шик“ е създаден през 1990 г., но бързо набира популярност заради мелодичните песни, които изпълняват винаги с настроение и положителни емоции за почитателите си. Красимир Гюлмезов е автор на много хитове, изпълнени от най-известните български певци, между които Лили Иванова, Веселин Маринов, Нели Рангелова и др.

 

Той определя изминалата година като изключително хубава и добра, тъй като със съпругата му Вили направили 25 концерта в страната. Освен това имали доста участия с Веселин Маринов и групата му. Случвали им се хубави неща, имали частни събития… Освен това успели да отдъхнат на близки дестинации, тъй като заради възрастта им вече не им се ходи далеч, колкото и екзотични да са страните. Обиколили Балканите, а с приятелско семейство посетили и Швейцария. Иначе обичат да отдъхват в Италия.

 

В момента работят върху нови песни по стихове на Мариета Ангелова. Категоричен е, че за да се получи хубава песен, е нужно композитор, изпълнител и автор, да имат симпатии помежду си. Отбелязал 63-ия си рождения си ден, който е на 10 февруари на следващия ден заради професионални ангажименти.

 

Признава, че Вили е тази, която дава съвети в дуета им, той не се налага, но дава всеобхватен поглед за нещата в музиката, и в текстовете на песните, и в начина на работа. Ангажиментите им започват от март и нямат край. Надява се така да продължи и занапред.

Обикновено песните се раждат, след като известно време нещо му витае из главата и напира да излиза. Тогава започва да прави музиката, но се страхува да не развали текста, да не разруши идеята на поета. Отбелязва, че той е само проводник – Господ спуска мелодията, а той само я реализира.

Песни не се правят лесно и не се стига лесно до сърцата на хората, признава Гюлмезов.

 

Първите си пари спечелил, когато бил ученик в Музикалното училище – някъде в периода 1977-1978 г. Баща му вече бил починал и той се стремял да помага на семейството си. Пратили го на лагер школа в Асеновград, за което му платили 28 лева и с тях си купил дънки и обувки. Когато започнал да изкарва сериозни суми, влагал парите в музикални инструменти. Научил се да се грижи за себе си, да е организиран и дисциплиниран.

 

Имал афинитет и към спорта – като всички момчета играел футбол. В прогимназията треньор искал да го направи борец, но той категорично отказал в полза на музиката. Като човек и енергия обаче, носи спортен дух – вечно е в движение, вечно прави нещо, не може да спи дълго и да мързелува… Движението го зарежда.

 

Признава, че старостта го притеснява. Убеден е, че колкото повече години трупа човек, толкоз повече страховете му нарастват. На 20 години животът е цветя и рози, и човек би скочил от най-високия прозорец в реката, но с времето се замисля дали да скача или да не скача.

 

Интересува се от политика, но през последните две години се старае да не е толкоз политически настроен, тъй като не намира смисъл да се пали. Отвратил се и от футбола, защото вижда, че не се играе за отбора и за държавата, а за нощния клуб, за момичето, за татуировките по тялото…

Той е от хората, държащи на ценностите, които вече ги няма в малка България. И в света е така, но това не бива да ни успокоява, категоричен е той.

Източник: Уикенд