Васил Найденов споделя, че често на най-светлите християнски празници е на работа, предвид факта, че песните му, са най-подходящият фон за празници. В редките случаи, в които не е на работа, и той е на трапезата с най-скъпите на сърцето му хора. 

- Обичате ли да ядете яйца и козунак?
- Много обичам да ям яйца, а козунакът да е със стафиди. Преди години се правеха и домашни козунаци. Днес, за съжаление, все по-рядко хората си месят вкъщи. Като човек, който години наред живее на колела и пътува от град на град по участия, не мога да кажа, че имам време да домакинствам.

При мен от години е така, често съм на работа в най-светлите за християните дни. Ако се случи да нямам ангажименти, съм с мои близки, с които се обичаме и уважаваме. Общуването и срещите с приятели са важни за мен – хем да се видим, хем да слезем малко на земята. Скъпите на сърцето ми хора са малко и трябва да бъдат ценени.

- Усещали пи сте някога помощ свише?
- Много пъти съм усещал, че Господ ми е помагал. Не съм от тези борци, които на всяка цена драпат да постигнат резултати. Фактът, че толкова години оцелявам, е помощ свише. Ще стана скоро на 75 години, а още имам публика, която иска да ме слуша. Оттук нататък мога само да кажа, че съм един истински щастлив човек.

- Откога сте вярващ?
- Винаги съм вярвал и съм уважавал традициите, но много късно се кръстих – някъде след 30-ата ми годишнина. На церемонията присъстваше говорителят от БНТ Николай Колев. Отидохме с част от хората, с които работех по концерти, в Дряновския манастир и на затворени врати ми беше кръщенето. След известно време ми споделиха от хотела, където бях спал, че са ходили хора от ДС да проверяват. Разпитвали от службите кога съм станал християнин, при кое отче... Уви, такива бяха времената тогава. Имаше дори донесение до ДО „Музика" и до партийния секретар. В онези години се смяташе, че човек, които е харесван от младите и има влияние върху тях, не бива да си позволява да влиза в църква. Не се съобразявах много-много с тези наложени от партията правила, но те бяха реалност. Даже със златно кръстче на врата не беше възможно да пееш по телевизията...

- На 75 ще станете на 3 септември. Имате ли вече планове за юбилея?
- Дай боже, да сме живи и здрави. Още нямам планове за 3 септември. Преди дни имах участие в Лондон и пътувах със самолет. По време на полета хич не ми беше смешно (смее се). При турбуленция през главата ми обикновено минават лоши мисли- най-важното е, че оцелях, че съм здрав и продължавам да правя това, което е моя мисия вече години наред, и че хората харесват работата ми. Може и да звучи тривиално, но това, че публиката е дошла да ме гледа, ме задължава – независимо в каква форма се намирам. Винаги съм длъжен да полагам максимум усилия и да бъда естествен пред почитателите. 

- „Възможно ли е за рождения ви ден да направите голям концерт?
- Харесвам да работя в пиано барове и по-малки помещения, където се чувствам по-близък с публиката. Там пея на живо и импровизирам всеки път. Уютно и интересно ми е в такива заведения. Срещите ми с хората винаги са много истински, човешки и незабравими. Аз съм може би един от най-работещите изпълнители и не мога да не благодаря за това на публиката, която идва на моите участия.

В големите зали всичко е предварително изчислено, а има и доста повече механика. През последните години ми прави впечатление, че в нашето изкуство все повече се доближаваме до т.нар. зрелищност, но се отдалечаваме от музикалната страна на нещата. За големия концерт задължително идва на дневен ред въпросът какъв балет си наел, каква е мултимедията и т.н. Тази суета много отдавна ми е чужда

- Как сте със здравето?
- Горе-долу всичко е под контрол. Имам алергия от ученик до ден днешен. Явно с нея ще си и умра. Всяка година се обажда през пролетта. В момента от това съм прегракнал и гърлото ме боли, но този факт не означава, че на участието ми в Лондон преди дни съм пял лошо. Организаторите бяха изключително доволни. Напълних залата и публиката беше щастлива. За мен всяко участие е доказване пред хората. Никога няма гаранция, че ще те харесат и ще те поканят отново. От години съм в играта и знам, че всеки път трябва много да се внимава. Човек по никакъв начин не бива да се самозабравя, независимо какво е успял да постигне. Добър си само с днешна дата.

- Случвало ли се е да изпеете песен за първи път и да усетите, че ще е хит?
- За някои песни съм си мислил, че ще станат популярни, но се е оказвало друго. Вкусът на музиканта и артиста е по-различен от този на публиката. Това си е съвсем нормално, не е някаква аномалия. Случвало се е и съвсем неочаквано за мен дадени песни да тръгнат много бързо и да се харесат на хората. Нашата работа е колективна, не е само на един човек. По принцип на певеца приписват плюсовете и съответно минусите на дадена песен, но аз съм част от екип. Винаги съм изтъквал, че съм имал шанса да работя с едни от най-талантливите композитори като Стефан Димитров, Митко Щерев, Тончо Русев и много други, както и с най-добрите поети – Михаил Белчев, непрежалимата Миряна Башева, Маргарита Петкова, Георги Константинов, Живко Колев... Важно е с какъв материал работиш. За съжаление, напоследък виждам, че липсват хубави български песни.

- Бихте ли се доверили на млад композитор?
- При социализма беше много трудно да пробие млад композитор, а сега е обратното. Разгащихме се, прекалено освободени станахме като секс, поведение, дрехи и какво ли не. По телевизията често гледам как дадени хора обясняват, че са страхотни композитори, а работата не е толкова проста – няма какво да се лъжем. Може да си много добър инструменталист и музикант, но това не значи, че ще успееш да композираш, че песните ти ще се запеят и ще издържат във времето. Днес създаването на музика е променено. Използват се поголовно телефони, компютри – всичко е някак механизирано. Хората обаче си живеят със своите емоции и са подвластни на тях, а не на модата. Винаги съм казвал, че е по-добре да излезеш на сцената и да пееш фалшиво, с по-нисък тон, но да имаш емоционален заряд и филинг, които да стигнат до публиката, Ако направиш това като изпълнител, неминуемо ще бъдеш възнаграден. 

- Много ангажименти ли имате тази пролет?
- Имам ангажименти, но датите и градовете ги знае импресариото ми Ивайло Манолов. Преди дни, както споменах, се прибрах от Лондон, където изнесох концерт пред наши сънародници. Хората. пяха с мен и беше прекрасно. Веднага след участието организаторите ме поканиха в края на годината да направя отново рецитал на същото място.

В английската столица посетихме и няколко клуба, като в единия години наред е ходил Елтън Джон. Доста пъти съм бил в този град, но преди винаги съм прекарвал свободното си време в хотела – почивал съм си и съм си пазел гласа. Сега обаче разгледах Лондон и се убедих с очите си, че е космополитен. На 25 май ще бъда в „Арена София” като гост на наградите на БГ радио. През годините на два пъти съм гостувал на церемонията. Първият път беше в Благоевград, вторият - в зала 1 на НДК, където с Лили Иванова изпяхме „Стари мой, приятелю” и получихме отличието за БГ вдъхновители. На последните две издания пак бях поканен да участвам, но не успях да отида заради поети други ангажименти.

- Миналата година бяхте изненадан от високите сметки за отопление, Сега как ви се струват цените на услугите и продуктите?
- Не съм запознат колко точно е сега сметката ми към „Топлофикация”. Шофьорът ми ходи и плаща. Токът и парното със сигурност са увеличени. Страшното е, че са високи и цените в бакалиите, а още по-лошото е, че продуктите са некачествени – това го виждат и усещат всички. Българинът яде много боклучави храни, за които плаща солено. Това е истинско престъпление към нацията. Стандартът в България е доста по-нисък от този в други държави. При положение че се покачват толкова цените на всичко, производителите и търговците са длъжни да дават на хората по-добро качество.

Одобрявам, че някои, независимо от политическата им ориентираност, правеха бойкот на хранителните вериги. В Германия потребителите са свикнали да получават качество, а ако го няма, на момента се реагира. Хубаво ще е българите да сме малко по взискателни към това, което ни се предоставя, а не само да мърморим помежду си. Управляващите и институциите трябва да се доказват всеки ден на народа, да са коректни и да носят отговорност за действията си, да са на ниво в сферите, които администрират.

- Бихте ли участвали в протести?
- Да, естествено. Винаги съм го правил и ще изляза отново, щом се налага. Дълго време, когато ме канеха по телевизии и радия, вместо да се рекламирам, не преставах да говоря за пенсионирането на артистите, за изчезналия трудов стаж и т.н. Прибирайки се вкъщи след интервю, мои приятели ми се смееха, че съм забравил да говоря за себе си. 

Ето, наскоро Мими Николова сподели, че получава унизително малка пенсия, което е срам за държавата. Аз имам други материални възможности, но това не означава, че когато давам интервю, трябва да обяснявам колко съм велик и т.н. Винаги съм бил солидарен с хората, които имат проблеми. Морално задължение на всеки е да говори по болезнените теми, щом има възможност. Непрекъснатото говорене доведе до пожизнени награди за някои представители на изкуството. За съжаление обаче, останаха и такива, които не получиха нищо. Не всеки артист може да работи дълбока старост.

Професията ни е такава, че понякога и на 30-40 години е възможно да изпаднеш извън борда. Случи ли се това, трябва да намериш начин как да се прехранваш. Ако обаче си много възрастен, няма как да работиш друго. Някои колеги ми казват, че няма аз да променя света, но съм горд, че не съм останал равнодушен пред проблемите на хората. Човек е длъжен да бъде и малко филантроп. Всички ние по трасето трябва да се опитваме да променяме дори и частично нещата.

- Вярвате ли в правораздавателната ни система? Очаквате ли справедливи присъди за виновните за смъртта на 12-годишната Сияна?
- Не може да се убиват деца с немарливостта на някой и капризите на друг – че се е надрусал, напил или каквото и да е. Ако държавата вземе мерки, вероятно значително ще се намали процентът на жертвите от катастрофи. Когато има санкции, човек ще се замисли дали да не е изряден. Трябват правила и отговорност. Държавата не е катун, а е строго организиран ред. Хората в институциите, които получават заплати, са длъжни да дадат на българина това, което той заслужава. Ако ли пък не ни се предоставят тези условия, сме длъжни да си ги извоюваме.

- Как си почивате най-пълноценно?
- Напоследък предпочитам да съм сам. Много обичам хората, но понякога всеки човек се чувства смачкан физически и има нужда да е със себе си. Когато има други около мен, те изискват внимание. Нямам право да ги пренебрегвам – това си е част от професията. Случва се да съм на вечеря с приятели, а непознати да дойдат да ме поздравят, да искат да се снимаме и да поговорим. Сладка болка е това, вид любов. На хората им е интересно да ме видят, да се запознаят с мен. Ако им откажеш, няма да си коректен с тези, които те изхранват.

- Когато сте сам, не потъвате ли в тежки размисли?
- Тогава си давам най-точна равносметка кой съм, какво съм направил, заслужава ли си и т.н. Човек трябва понякога да е малко повече егоист и да се себеуважава. На пангара съм и хората малко или много ни употребяват, но пак те първи ще ни отритнат, ако не ги задоволяваме или изпаднем извън борда. Никога не ми е било фиксидея да бъда в играта, дори съм се учудвал на мои колеги, които искат това на всяка цена. Понякога Господ ти помага повече, когато не си чак толкова фиксиран в нещо, но си правдив спрямо околните и спрямо него – той има тази сила.
Човек трябва много да вярва в помощта свише, защото ако е безверен, със сигурност няма да живее толкова уютно и ще се чувства изгубен.
Източник: Уикенд