Наближава 13-ият сезон на „Като две капки вода”. Предаването се задава на хоризонта, а с него в ефир ще се завърне и Фънки. Промоутърът, чието име по паспорт е Димитър Ковачев, отново ще оценява безкомпромисно звездите имитатори и ще повдига настроението на зрителите с чешитските си коментари.
Култовият рокаджия и организатор №1 на мегаконцерти никога не губи чувството си за хумор и рядко изпада в минорно настроение, но в настоящото юбилейно интервю се прокрадват и нотки тъга. В навечерието на рождения си ден неподражаемият шоумен скърби за свой добър приятел – отишлия си без време басист и вокалист на „Акага”
- Фънки, на 19 януари навършвате 65 години. Ще празнувате ли?
- Тъжен съм. В събота бях на поклонението на басиста на „Акага“ Краси Куртев. Още не мога да осъзная, че го няма. Бяхме много близки приятели. Покрай тъгата от кончината му не мога да мисля трезво за рождения си ден. Смъртта на Краси буквално ме разтърси. На 15 януари играх театралния спектакъл „Веселата карета“ в Етрополе. След това се върнахме в София. Мои хора от Пазарджик колеха огромна свиня и ме викнаха да отида на всяка цена, натоварена е програмата, явно трябва да лавирам малко. Иначе събрах приятели и спретнах една масичка за рождения ден. Нямаше как, трябваше да се полее подобаващо, да си се напием...
- За какъв подарък мечтаете?
- Не искам никакви подаръци. Всичко си имам, няма нещо, за което да копнея. Е, ако децата ми подарят лек автомобил „Мазерати“, ще бъда много щастлив, но засега не виждам вятърът да духа в тази посока (смее се).
- Чувствате ли се променен с възрастта?
- Годините не ми тежат, но някак си на 65 животът става по-скучен. Не е купон като преди- тепам си с „Черно фередже“, но имам и свободно време.
- Съжалявате ли за някоя пропусната възможност?
- Винаги има нещо, за което човек да съжалява. Не може цял живот да хвърляш две шестици. Яд ме е, че преди години не останах в Дания. По онова време много пътувах с групи в чужбина, но не емигрирах, защото съм глупак. Тъжно ми е, че съветвам децата си да се махат от България, а те изобщо нямат желание. Като станат на моите години сигурно и те ще съжаляват.
- Притеснявате ли се, че вече сте на 65 години?
- Преди време се притеснявах, но вече не. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са. Остаряваме, но духът ни си остава млад. Всеки ден благодаря на Господ, че се държа. Имал съм много трудни моменти, но съм оцелял.
- От какво се страхувате?
- Затоплянето на земната повърхност не ме плаши, но някои обикновени, малки неща, направо ме съсипват. Не съм герой, всекидневните глупости ме плашат. Хубавото е, че с времето започнах да ги приемам все по-философски.
- Често ли свирите с група „Черно фередже“?
- С „Черно фередже“ си е все същото – ядене, пиене и голяма веселба. Мога да изсвиря и изпея всичко от репертоара на групата дори и насън. Имам нужда от нещо ново. Искам да свиря и с други групи. Да, ама вече няма с кого. Какво става, не мога да разбера! Бандите някак си изчезнаха, просто ги няма.
- Защо през 1994 г. се разпадна група „Ера“ от която и вие бяхте част?
- Времената бяха такива и постепенно „Ера” се разпадна, което си беше естествено. Животът беше станал друг, а и хората в бандата поостаряха. Колкото повече може да издържи една група, толкова по-велика е. Ние не бяхме такива.
- Имало ли е спорове за пари в групите, в които сте свирили през годините?
- Не си спомням да е имало караници за пари в групите, в които съм бил. Когато сме свирили някъде, сме имали подписани договори и не са възниквали проблеми. Беше по-различно, когато работех в Скандинавия по кръчми и т.н. Но аз винаги съм бил над тия неща и съм стоял настрани от финансовите спорове. Гоня си интереса като всеки нормален човек, но парите никога не са ми на първо място.
- Имали ли сте момент, в който не сте имали и лев в джоба?
- Да, всеки е имал такъв момент и дори период. Особено на младини човек често е пълна трагедия – без пукнат лев в джоба. Българите си помагаме, когато има нужда, но дори и да ми е било трудно понякога, не съм стигал дотам, че да взимам заеми от приятели. Просто ограничавам разходите и се справям с това, което имам. Стягаш се и оцеляваш. Не обичам хората, които мрънкат постоянно.
- Колко са сега китарите ви?
- Бяха 70. Продадох 4-5, защото много ги искаха. Аз няма да векувам, а толкова много китари няма как да си ги занеса в гроба. Разделих се с няколко, но след това пък си купих други. Луда работа! В момента отново съм със 70 китари.
- Върху какви нови концерти работите с Иван Несторов – Амебата в промоутърската ви фирма „София Мюзик Ентерпрайсис”?
- Работим си, действаме. Предстои концерт на Найджъл Кенеди на 13 февруари в зала 1 на НДК, а на 21-ви легендарната италианска група Matia Bazar ще е в „Джой Стейшън”. Имаи още няколко събития, върху които се трудим.
- Навършват се 10 години, откакто сте жури в „Като две капки вода”. Ще сте част ли от шоуто и през новия сезон и пак ли ще сте „лошото ченге”?
- Ще има изненади в шоуто, но не мога да говоря много по темата предварително. Визитката за новия сезон е направо...
Не броя годините, в които съм в „Капките”. За мен участието ми във формата е купон, който си тече непрекъснато. Не съм „лошото ченге” в журито, просто са казвам това, което мисля. Винаги съм бил откровен и честен и съм си казвал мнението директно.
- Дразните ли се понякога от критиките срещу вас в социалните мрежи?
- Въобще не ме интересува какво мислят за мен. И да има сърдити от публиката или участниците, не ми пука. Като жури винаги казвам откровено мнението си. Колкото до хейтърите, винаги ще ги има. То и аз самият съм такъв, това е нещо съвсем нормално. Не пиша в интернет, не се занимавам с такива глупости, но си хейтвам абсолютно всичко, което не ми се нрави.
- Имали ли сте предложения за участие и в други формати? Отхвърляли ли сте телевизионни оферти заради ангажиментите си към „Като две капки вода“?
- Бил съм в „Мюзик Айдъл”, „ВИП Брадър", „Музикална академия, „Биг Брадър: Мост уонтед“… Откакто работя с Маги Халваджиян в „Капките”, не мога да прескачам като проститутка насам-натам. Имам си договор. Когато трябва да снимаме някъде, винаги информирам Маги и искам разрешение. Ако е в разрез с политиката на „Като две капки вода“, не приемам предложения ми ангажимент.
- Има ли хора, които се обръщат към вас с рожденото ви име Димитър?
- Тази година много народ ми звъня за Димитровден да ми честити имения ден, което доста ме учуди. Жена ми и мама ми казват Димитър или Митко. За другите съм си Фънки. Дотолкова съм свикнал с прозвището си, че ако някой ме извика на улицата с рожденото ми име, изобщо няма да го отразя.
Когато пиша нещо, често накрая слагам прякора вместо името си. От Консерваторията съм Фънки, така че е съвсем нормално да реагирам по този начин.
- Майка ви как е?
- Стана на 86 години. Много си е добре и слава богу. Господ здраве да й дава! Чуваме се всеки ден. Направо е страшна мама, главата й работи. То не са песни, стихотворения, математика... Страхотна е, да ми е жива и здрава!
- През 2025-а се навършват 30 г., откакто сте заедно със съпругата ви Антония. С какво ще изненадате половинката си по повод годишнината?
- Няма да има изненада. Ние двамата не държим на тези неща. Модерни хора сме и въобще не ни пука кой какво мисли за правилно. В момента жена ми е шеф на билетния център в НДК. Гледаме да не се виждаме често и всичко помежду ни е окей. Намерили сме простичката формула на семейното разбирателство. Когато бяхме гаджета, много пътувах и понякога по 10 месеца бях в чужбина.
- Съпругата ви прави ли ви забележки понякога?
- Само и единствено за здравето ми. Винаги ми казва да се пазя и да си пия редовно лекарствата. Но пък и аз съм стриктен и отговорен. Когато ми се каже да правя нещо и ми се обясни, че е важно, го изпълнявам като машина.
- Помагате ли на съпругата ви в домакинството?
- Много бих искал да готвя, но не мога. С моята богата банкетна култура ставам само за дегустатор на храна. Помагам на съпругата ми в домакинството, когато имам възможност. Пазарувам и правя разни неща по къщата.
- Дъщерята Карла и синът Георги как са?
- Синът работи като ай ти специалист, а дъщерята е в туристическа фирма и учи в университета. Карлита и Гого са си много добре. Забавляват се - ха-ха-ха и хи-хи-хи. Вече имаме куче и си е безкраен купон у дома. Тримесечният померан е голям сладур, уникален. Дъщерята се грижи за него. Малката джвъчка е колкото едната ми ръка. Преди години сестра ми си взе куче и след това го даде на мама.
- Сестра ви с какво се занимава?
- Занимава се с медицина. Работи в болница, прави хемодиализа.
- Някога използвали ли сте връзки, за да помогнете на децата си?
- Бих го направил с най-голямо удоволствие за Гого и Карлита, но за съжаление, и двамата са толкова далеч от моята сфера, че не мога да им уредя никаква протекция. Нямам познати в браншовете, към които са се насочили.
- Взимате ли съпругата си и децата си на купоните, на които ходите?
- О, не, не. Децата ми отдавна гледат на мен и компанията ми като на дъртаци, с които не е добра идея да се забавляваш. Съпругата ми пък не може на всеки купон да идва. Не става да се мъкнем винаги заедно. Само понякога жена ми ме придружава по веселби.
- През декември на много свински погребения ли присъствахте?
- Не. Празниците ми преминаха изключително скучно и тъпо, за огромно съжаление. При мен по принцип е много особено – всеки ден е като Нова година. На Бъдни вечер, Коледа и 31 януари обаче си бях у дома и си кротувах.
- Повече от година сте новодомец и ваш съсед е примата на българската естрада. Видяхте ли се вече с другарката Иванова, поздравихте ли се?
- Не съм я виждал дори от прозореца, а живее на 50 метра от нашето жилище. Ако се срещнем, знае ли човек какво може да стане... Може и да направи нещо другарката Иванова, та да ме стресне. Това ще е нейното лично отмъщение. Шегувам се, разбира се, най-вероятно аз жената изобщо не я интересувам. Желая й здраве.
- Използвате ли редовно картата за фитнес, която ви подари фолк певецът Константин – ваш добър приятел? Добър ли сте на уредите?
- А, не, не и не! Коцето настояваше да отида малко да се пораздвижа, но при цялото ми добро и приятелско отношение към него отвърнах: „Не мога! Моето тяло е създадено за ядене и пиене, а не за движение". Веднъж отидох в сградата на фитнеса, но седнах не на уредите, а в ресторанта с братлето Константин.
- А плувате ли поне?
- И това не е за мен. Мога да плувам, но не искам. Единствената физическа дейност, която извършвам и която наподобява донякъде спортуване, е свиренето на бас. Другото в ходенето до колата. Килограмите ми си стоят и се чувствам прекрасно. Не съм мръднал, стрелката на кантара е спряла на 115, Нямам дори представа колко трябва да отслабна според лекарите.
Не съм ги питал, но ако го направя, вероятно ще поискат да олекна с около 40-50 килограма.
- Не ви ли се ще поне малко да отслабнете?
- Не правя нищо по въпроса. Категорично няма да се подложа на операция за вталяване. Весело си изкарвам всеки път, когато съм с приятели. Кръвното и кръвната ми захар са европейски – високи. Няма да се излагаме!
- Като сте 115 кила, как се чувствате по бански на плажа?
- А, не, това не е за мен. Преди 10-15 години - да, можех да си го позволя. Първо, вече не обичам да ходя на море. Омръзнало ми е, все едно и също е – ужасна пиянска оргия, която продължава с дни. Мога да си пия и в София. Второ, на плаж никога не съм харесвал да лежа, да се пека като мекица. Не, че ми пука как изглеждам отстрани, но съм все пак някаква си обществена личност и си давам сметка, че хората не трябва да гледат тази трагедия – аз по бански.
- Какви са целите ви за 2025-а?
- Толкова тъпо и скучно тръгна тази 2025 година, че дори ме е страх да си поставям някакви цели. Никакви нямам, честно да ви кажа. Просто ей така ще я караме. Нищо интересно не се случва, няма огън. А и смъртта на Краси Куртев...
Източник: Уикенд
Коментирай