Дори и Щатите, които са родината на джаза, биха могли за ни завидят за Васил Петров, който е толкоз „майсторски изпълнител на класическата музика на Америка“, че неслучайно го наричат българския Франк Синатра не само у нас, а и по света. Богатият му тембър и кадифеният му глас са радост за меломаните и рециталите му винаги и навсякъде се радват на огромен успех.
Васил Петров ще сложи край на турнето си „30 години в музиката“ с големия му The best концерт в зала 1 на НДК. 

- На 21 януари в зала 1 на НДК ще съм се състои концертът ви The best of Васил Петров – финалът на турнето, с което отбелязахте 30-те си години на сцена. Какви изненади сте подготвили за почитателите си?
- Ще има приятни изненади за хората в салона. Най-важното за мен и за всички онези, с които ще бъдем заедно на сцената, е да доставим добро настроение на публиката. На 21 януари в зала 1 на НДК ще съм с Плевенската филхармония с маестро Христо Павлов, със специалните гости Хилда Казасян и Мария Илиева, с виртуозната цигуларка Зорница Иларионова, изключителния Теодосий Спасов и Карен Соуза. Аржентинската звезда ще открие концерта.

- Имали ли сте трудни моменти през тези 3 десетилетия в музиката?
- Не бих казал, че съм имал трудни моменти. Доставям си удоволствие с това, което правя. Решихме да фиксираме 30 години в музиката, въпреки че моите певчески и вокални изяви започват още като дете – в забавачка на “Петте кьошета“. Именно преди 3 десетилетия обаче кариерата ми придоби национално измерение и започнах по-активно да концертирам и пътувам.

- Работили сте доста с Левон Манукян, който бе обвинен в злоупотреба с пари за култура. Вярвате ли, че той е способен на такова злодеяние?
- Никога не съм подозирал, че Левон може да бъде обвинен за подобно нещо. Това ми навява мисълта, че той като че ли е нахендрен. Нагласена история е, не ми звучи правдоподобно. Явно е трябвало някой да изгори като бушон. Не вярвам на твърденията, че е злоупотребявал. Както споменахте, работили сме доста заедно с него. Първата ни среща беше, когато се наложи да замества мой диригент. Още по време на репетицията разбрах, че е много добър в работата си. Имали сме турнета, пътували сме с филхармония и Милица Гладнишка.

- През годините имали ли сте случаи, когато сте оставали без глас или заради контузия. Отменяли ли сте поети ангажименти?
- Имал съм два случая, когато съм губил глас от вирус и сменяйки рязко надморската височина. Справих се с помощта на мои колеги, които ми дадоха препоръки за лекарства. Никога не се е налагало да отлагам ангажименти заради загуба на глас. Миналата година през август имах огромно премеждие. Тогава си счупих глезена и не знаех какво ще стане. Нямах представа колко време ще остана хоспитализиран и как ще се възстановя. Оказа се, че в Благоевградската болница съм попаднал в ръцете на изключителни специалисти. Те ме насочиха към лекар в столичната „Света Анна“. Той ме вдигна на крака с ботуш, с който можех спокойно да се движа на концертите си.

- Ще си правите ли курбан за здраве занапред?
- Да, разбира се. В навечерието на Преображение Господне си счупих глезена на крака по най-елементарния начин. Много пъти съм стъпвал накриво, но се отървавах само с навяхване. Курбанът ми ще бъде с благодарност към Бог, че толкова лесно ми се размина всичко през 2024-та. Успях да си проведа и завърша турнето. Винаги съм разчитал на Божията милост.

- При многобройните ви пътувания из страната случвало ли се е сам да си поправяте автомобила? Все пак сте завършили за автомонтьор...
- Няма да мога сам да си поправя колата, ако възникне повреда. Автомобилите днес са доста. по-различни от тези, за които аз съм учил. Пък и не бях от най-прилежните в училище. Познавах занаята съвсем повърхностно. Не се задълбочавах в специалността, която трябваше да усвоявам. Тогава бях увлечен по музиката и успоредно с учението свирех в самодейни групи.

- Обичате ли да шофирате?
- Да, когато няма други участници в движението. Въпреки че имам професионална категория С от техникума „Вилхелм Пианес (днес „Хенри форд”), взех книжка с доста премеждия. Първо изпуснах срока, а след това няколко пъти ме режеха на кормуването. Накрая по стечение на обстоятелствата ми се падна същият човек от КАТ, който все ме късаше Направих. Грешна маневра и завих наляво, отнемайки предимството на дясностоящ автомобил на нерегулирано кръстовище. Очаквах изпитващият да ме скъса отново, а той каза: „Виж какво, момче, не си за нашата работа, но дай 2,50 лв.”. Тогава толкова струваше шофьорската книжка. Така че по милост ми е дадена моята.

- Намалявали ли са ви поведението в училище?
- Изобщо не бях от прилежните ученици. С приятелите ми от квартала чупехме прозорци и воювахме с други групи момчета. Бях доста самоотвержен в битките. Играехме на фунийки, замеряхме се с кестени, предпазвахме се с щитове, направени от капаци на тенджери. Когато попадах в плен, ме връзваха за дърво и ме измъчваха по детски. В началните класове бягах от училище. Участвах в разни сбивания, а имах и други хулигански прояви – не се подчинявах на ръководството на училището и т.н. Докато учех в 20-о искаха да ме изключват. Бях стигнал и до намаляване на поведението, но ми простиха.

- Кога приключихте с хулиганските прояви?
- Хулиганските прояви приключиха, когато на 15 години започнах да се занимавам с музика. Станах примерен и престанах с щуротиите. 

- От 15 години сте заедно с приятелката си Маргарита, която е и ваш мениджър. Скоро ще има ли сватба?
- Слава богу, че се срещнахме с Марги и сме заедно. Със сигурност ще има сватба. При мен винаги личното и професионалното са вървели ръка за ръка. В последните години програмата ни е много сгъстена и нямаме време да определим дата за венчавка. Надявам се скоро да дойде моментът, в който ще помислим кога ще сключим брак. И това ще стане, само да сме живи и здрави!

- Склонен ли сте да простите изневяра?
- Отношението ми към изневярата е отрицателно, въпреки че изкушенията са много, особено в нашия бранш. Човек ги получава изневиделица и понякога трудно им устоява. Дали бих простил нещо такова? За да се даде адекватен отговор, трябва първо да се е случило. С хипотетични разсъждения не става. 

- Тази година ще станете на 61. Годините притесняват ли ви?
- Не. Дай боже, всички да остареем и да изживеем живота си правилно – в полза на себе си и другите. С напредване на годините не съм променен. Още съм си с манталитета, който имах като 20-годишен младеж. Не се усещам и помъдрял.

- Изглеждате прекрасно. Какви грижи полагате за външния си вид?
-Нищо особено не правя, не са напъвам много. Слагам си обелки от краставици на лицето по съвет на баба ми, Бог да я прости. Често правя и планинска аеробика – това го научих от татко. Обичам и да плувам, но предимно в морето. Като цяло трябва да спортувам по-активно. Фитнесът е полезно място.

- Спазвате ли хранителен режим?
- Опитвам се. Уви, чревоугодието ме преследва  от време на време. Винаги имам желание да сваля най-малко 5 кг., но искам това да става постепенно и с леки ограничения. Добре е да се внимава и с алкохола, който е доста калоричен. Обичам домашните дестилати – ракия и вино. По партита пийвам джин.
Източник: Уикенд