Животът на Алексей Петров - баланс по ръба на закона

Ако има фигура в обществения живот, за която може да се каже, че е еманация на прехода, това е Алексей Петров. Той е събирателен образ на криминализацията на българския бизнес през последните 30 години - хора, който ту прекрачват в криминалните хроники, ту са на подсъдимата скамейка, ту се явяват агенти на специалните служби, та чак до университетската катедра. Алексей Петров е нещо средно между мутра и публична фигура, която иска да бъде фактор в едно преходно общество.

Той започва като служител на поделение №72620 - Мотомилиционерския батальон край резиденция "Врана", който по това време се води към Софийското градско управление (СГУ) на МВР, след като завършва Милиционерското училище в Пазарджик. Той е известен повече като "червените барети". През 1987 г. отрядът минава към направление "Терор" на Шесто управление на Държавна сигурност и Петров е преназначен на щат там. В досието му е отбелязано едно нарушение, което той е направил заедно с Георги Георгиев-Индианеца под въздействието на алкохол. Георги Георгиев е една от баретите, която беше застреляна при инцидента на 14 януари 1994 г. в столичния квартал "Белите брези" от колеги от отряда за борба с безредиците по време на една от гангстерските войни тогава.

Алексей Петров застава начело на Трети отряд на Специализирания отряд за борба с тероризма през 1990 г. Две години по-късно, след още един инцидент под влияние алкохола през октомври 1991 г. Петров напуска отряда на баретите сам. Това се случва след негов рапорт като началник група 03 в сектор "Специални операции" при Специализирания отряд за борба с тероризма. Със заповед на министър Йордан Соколов от 5 май 1992 г. Алексей Петров е освободен от МВР, считано от 1 май 1992 г.

Барети - долу

Трябва да се отбележи, че през този период в Специализирания отряд за борба с тероризма се случват доста съмнителни неща. Част от служителите работят като охрана на модерни дискотеки, което към онзи момент не е регламентирано от закона. "Баретите " пък са използвани от правителството на Филип Димитров за безсмислени показни акции в "Химипорт", дискотека "Синдбад", "Магурата" и други.

През 1992 г. Петров създава Асоциацията за гражданска самозащита, като нейни членове са още Валентин Моллов, Томо Борисов и Иван Бояджиев, който впоследствие стана и секретар на МВР. (Това е важно, защото впоследствие Алексей Петров наследява Валентин Моллов като изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива на гражданите и беше такъв до края на живота си. А като член на това сдружение става и член на надзора на Националния осигурителен институт.)

През 1993 г. заедно с Бойко Борисов създава фирмата "Будоинвест". Според обясненията на самия Борисов пред "Капитал" през 2001 г. тази фирма е била създадена да подпомага Федерацията по карате, но никога не е проработила.

През 1993 г. около 80 души напускат Специализирания отряд за борба с тероризма. Повод за това става сблъсък на няколко души от отряда с местни мутри на тир паркинга до "Извора на Белоногата" край Хасково. Няколко барети са арестувани и обвиняват ръководството, че е не застанало зад тях. Това създава едно ново общество в сенчестите структури - това на бившите барети, които успешно се конкурират с бригадата на борците и с техни охранителни фирми, а впоследствие и застрахователни компании.

Първо е създадена охранителна фирма "Аполо", която е на Златомир Иванов-Баретата и Пламен Михайлов- Кимбата.

По това време седалище на бившите барети е хотел "Аякс" в новия квартал "Витоша" и групировката на бившите барети получава прозвището "Аякс". Впоследствие Алексей Петров успява да овладее комплекса около плувния басейн "Спартак" и премества офисите си там.

Обектът е застрахован в...

През 1994 г. е регистрирано застрахователно дружество "Аполо и Болкан", в което Алексей Петров е основен акционер, а по-късно към него се присъединява и Златомир Иванов-Златко Баретата. Акционер в застрахователното дружество е и Румен Николов-Пашата, също бивша барета.

През 1996 г. след сигнал за рекет полицията атакува централния офис на дружеството на столичната улица "Гогол", но до обвинения не се стига.

След идването на власт на правителството на Иван Костов са направени промени в Закона за застраховането и голяма част от силовите застрахователни компании са заличени. Алексей Петров регистрира ЗД "Спартак", след като неуспешно се опитват да регистрират ново дружество заедно със Златомир Иванов.

По същото това време Алексей Петров става приятел с военния прокурор Николай Колев. Факт, който ще изиграе сериозна роля в по-нататъшното му развитие. Междувременно интересите на Петров се разпростират в различни сектори на бизнеса - от търговия с петрол през "Булпетролеум", през кетъринг, застраховане и други видове услуги. Твърдеше се, че по това време Алексей Петров е имал отношение и към приватизацията на най-големия металургичен комбинат - "Кремиковци".

През 1999 г. Алексей Петров влиза в конфликт за контрола на "Замъка Хранков" с Кирил Кирилов-Киро Японеца. Тогава нямаше официална информация за инцидента, но впоследствие "Замъкът" премина в патримониума на Петров. През 2000 г. бившата барета влезе в конфликт с бившия си съдружник Валентин Шотев за имот в горната част на булевард "Черни връх". Шотев тогава твърдеше, че Петров го е заплашил, че ще го убие с лопата. Тази информация беше потвърдена по-късно от председателя на Специализираната прокуратура Светлозар Костов. По-късно имаше и обвинения, че Алексей Петров е заплашвал и бизнесмена Гриша Ганчев.

Фабрика за...

Едно от най-сериозните обвинения срещу Алексей Петров обаче е от съпругата на убития през 2002 г. бивш военен прокурор Николай Колев - Нанка. "Алексей Петров е приятел на Никола Филчев, а убийството на съпруга ми е изцяло изпълнено от кръга на Филчев - това са Алексей Петров и Филко Славов", каза буквално Нанка Колева пред БНТ тогава. Тя твърдеше още: "В прокуратурата се подаваха жалби срещу Алексей Петров - Филчев образуваше дела срещу тези хора за набедяване, те ставаха обвиняеми." При разследването тогава в непосредствена близост до Никола Колев в минутите около убийството бяха засечени сигналите от мобилните телефони на две действащи барети, тогава под командването на Филко Славов.

Не е тайна, че и бившият шеф на баретите Филко Славов, и бившият главен прокурор Никола Филчев живеят в затворен комплекс, построен от Алексей Петров, в столичния квартал "Кръстова вада"

Горе-долу по същото време беше извършен и първият сериозен атентат срещу Алексей Петров. На 14 август 2002 г. около 23 часа от храстите срещу входа на ресторант "Дева" проехтяват изстрели. Алексей Петров е ранен в крака и ръката. "Случайно намиращи се на мястото действащи барети" отговарят на стрелбата, беше официалната версия тогава. Истината е, че това са служители на Специализирания отряд за борба с тероризма, които в извънработно време (и без да имат това право) охраняват Петров. За покушението беше арестуван бившата барета Николай Добрев, известен в медиите като Бай Добри. Заради това, че той е работил като охрана на друг бизнесмен - Васил Божков, се заговори за конфликт между двамата, който беше отречен.

Бай Добри дори не стигна до съда, защото не бяха намерени доказателства за съпричастността му към това деяние, въпреки че тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов твърдеше, че това е "фабрика за убийства".

Случайно или не, малко преди покушението тръгват слухове, че Алексей Петров ще бъде номиниран за директор на Националната служба за борба с организираната престъпност. Постът бил договорен между тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов и неговия състудент, приятел и главен прокурор към този момент Никола Филчев. Покушението срещу Алексей Петров тогава обаче осуетява това назначение.

Обратно в МВР

Въпреки това Алексей Петров успява да се върне отново на служба в МВР, като става секретен сътрудник на НСС. Според бившата депутатка Татяна Дончева от контраразузнаването са го вербували, за може да влияе на приятеля си Никола Филчев, по това време в конфликт с правителството на Иван Костов. Така Петров става секретен сътрудник на НСС. Между другото офицерът, който го вербува за контраразузнаването, сега е на работа в застрахователно дружество "Лев инс".

Алексей Петров беше осветен като "секретен сътрудник" от бившия вътрешен министър Румен Петков, след като последният беше обвинен, че се е срещал с Пламен Галев и Ангел Христов, известни като братя Галеви, точно в ресторант "Дева" на басейна "Спартак" през 2008 г. Братя Галеви са били подчинени на Петров в Трети отряд СОБТ. След това Алексей Петров беше назначен като съветник в Държавна агенция "Национална сигурност", докато неин директор беше Петко Сертов, по времето, когато премиер беше Сергей Станишев. Като такъв той необяснимо се превърна в незаобиколим фактор в ДАНС и остана на поста до смяната на Сертов.

През 2009 г. Алексей Петров занася на премиера Бойко Борисов секретен доклад на ДАНС, уж изнесен от Министерския съвет. Това той направил като "лоялен гражданин", но пък това стана повод за нападки на Борисов срещу предшественика му Сергей Станишев, за което беше назначена и проверка.

След това последва операция "Октопод". Алексей Петров беше показно арестуван, а тогавашното МВР, разпространи кадри от показния му арест. Министър на вътрешните работи тогава беше Цветан Цветанов. Бившата барета беше обвинен като ръководител на организирана престъпна група, за рекет, сексуална експлоатация, пране на пари и други престъпления.

На 20 октомври 2015 г. срещу Петров е извършено второ покушение. Този път с гранатомет, който е изстрелял два снаряда срещу бронирания му автомобил недалеч от неговото жилище. Снарядите не успяват да пробият бронировката на мерцедеса и бившата барета се отървава. Той започва и собствено разследване, като обявява награда от 100 000 лева. По-късно като организатор на покушението е арестуван украинецът Роман Логвиненко, който е осъден на девет години затвор. Известни са и двамата извършители на атентата и техен помагач, но те не са арестувани. По време на делото не стана ясно нито кой е поръчителят, нито причината за покушението.

Това, може да се каже, е тъмната страна от живота на Алексей Петров. Но има и светла и тя преминава през спорта, работодателски организации и академична кариера.

Доц. Петров и д-р Борисов

Реалното съперничество между Бойко Борисов и Алексей Петров започва още в края на 80-те години заради федерацията по карате. И двамата са болезнено честолюбиви на тема спорт и кой е човекът, който е създал федерацията.

През 2001 г. Борисов според свое изявление напуска поста председател на националната съдийска колегия и си подава оставката заради толерирането на клуб "Левски Атлас", който всъщност е на Алексей Петров.

Алексей Петров и до смъртта си беше президент на Федерацията по карате и като такъв се появяваше по телевизията до известни състезателки в този спорт.

Заради близките си връзки с Валентин Моллов Петров го наследява на поста изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, сега само Съюз за стопанска инициатива. Като представител на тази организация той влиза в надзорния съвет на Националния осигурителен институт и участва в тристранни срещи между работодатели, синдикати и държавата.

Може би пак оттам са и контактите му с тогавашния ректор на УНСС Борислав Борисов и Алексей Петров става преподавател в икономическия университет.

През 1999 г. бившата барета защитава дисертация по фирмена сигурност в Академията на МВР в Симеоново и получава титла доктор по икономика (докторска титла оттам между другото има и Бойко Борисов). Негов научен ръководител е о.з. генерал Стоян Андреев, бивш съветник по сигурността на президента Жельо Желев. Петров става доцент в Пловдивския университет, а след пенсионирането на Стоян Андреев в УНСС заема мястото му като хоноруван преподавател.

Политика, медии...

През 2011 г. Алексей Петров се кандидатира и за президент. Преди това се твърдеше, че стои зад кандидатурата на кандидат за кмет от партията "Ред, законност и справедливост" на Яне Янев. Смяташе се и че той е издател на вестник "Галерия", на който редактори дълго време бяха Кристина Патрашкова и Явор Дачков. Изобщо въплъщенията на бившата барета имат много измерения.

Той винаги е търсил публичност, като старателно внимава какво говори, но заради миналото си е бил интересен за журналистите, което той умело манипулираше. Поради тази причина създаваше около себе си митологията за човек, който дърпа конците на политическия живот, но неговата роля в този сектор на обществото беше силно надценена.

Не стоят така нещата обаче, когато става въпрос за неговите бизнес интереси. Последната демонстрация за неговите възможности беше, когато успя да накара депутати от различни партии в предишния парламент да гласуват против промените в Закона за застраховането, свързани със зелената карта. Нещо, което беше задължително условие за приемането на еврото в България.

Името му се появи преди месеци, когато коментира атентата срещу тогавашния главен прокурор Иван Гешев. След това пък в медиите се появиха информации, че е имало среща между него, Кирил Петков, неговия баща, Мария Габриел и други в ресторанта "Делвите" в столичния квартал "Кръстова вада". Петров отговори завоалирано дали такава среща се е състояла, но пък не отрече за разговор с Бойко Борисов, който не е довел до затопляне на отношенията им.

Животът на Алексей Петров е непрекъснат баланс около ръба на закона - и тъй като в него има много тъмно минало, едва ли е можел да очаква светло бъдеще. Той два пъти успяваше да избегне съдбата на повечето хора от неговото поколение от мътните години на прехода. Третият път куршумите се оказаха по-бързи. Трактора, както беше прякорът му, замлъкна завинаги и заедно с него вероятно си отиват и много от тайните, които оформят последните 30 години.

Източник: capital.bg