Въпроси като дали бият в затвора в Бобов дол до смърт и има ли сградата наказателен коридор без камери, където се раздава правосъдие, остават без отговори.

Този път те са зададени от Добрена Грънчарска, която е майка на  48-годишния Ивайло Грънчарски, влязъл зад решетките в бобов дол на 16 март т.г., а на сутринта е открит в локва кръв и след двуседмично лечение в „Пирогов“, издъхва на 3 април.

 

Както си е редът, образувани са две дела за нелепата му смърт – в София и в Дупница, които след това са обединени в едно. Накрая обвинителката Анета Стоева от териториалното отделение на прокуратурата в Дупница слага точка на разследването. Затворникът едва ли не бил тежко болен и затова починал, нямало насилие, въпреки че е бил в синини и залян в кръв. Близките на Грънчарски са убедени, че това не е истината за неговия край, най-малкото понеже до онзи момент той е бил здрав и не се е оплаквал от болежки.

А официалната версия за смъртта му, че просто е паднал от леглото, им звучи нахално обидно.

Ивайло Грънчарски, приживе е тираджия, но е изпратен за година в килията, след като е хванат да кара пил. И понеже е имал условно наказание по-рано, пак заради същата причина, накрая отива в затвора в Бобов дол да лежи ефективно.

 

Близките му разказват, че той взел такси и потеглил към затвора много притеснен, което е разбираемо. Допълват, че имал и още една лична причина да е толкова изнервен – преди време се окозел в любовен триъгълник с бившата съпруга на надзирател.

 

Последвали закани за разправа. И въпреки че от тази история минало доста време, Грънчарски бил смутен, че с някогашния си съперник може да се окаже лице в лице.

„Успокои се малко, защото този надзирател не работи в Бобов дол, а в новия затвор в село Самораново“, обясняват родствениците му. Те обаче веднага уточняват, че за служителите не е никакъв проблем да влизат във всички сгради на затвора.

„Звънят на портала и веднага ги пускат”, забелязали те, след като през последните месеци им се наложило доста да висят пред заключените порти в Бобов дол.

 

Ивайло Грънчарски изкарва само една нощ в килията. На сутринта е намерен облян в кръв, понеже бил „паднал от леглото”. Това казали на майка му. „Как може здрав, прав мъж да падне от нищо и никакво легло, което едва ли е на повече от 70 см. от пода и да е целият в кръв", гневи се Добрена. По нейни думи съкилийникът му чак призори, един вид, когато се събудил, потърсил медицинска помощ.

 

В документите, с които Грънчарски е приет в реанимацията на „Пирогов“, е отбелязано, че е закаран със синини по лицето и тялото, с рана на челото, контузия и хематом на дясното и лявото око. Не може да каже какво се е случило, объркан за време и място”. Лекари с различни специалности, които го преглеждат неизменно отбелязват: „Съмнения за нанесен побой”.

 

На 19 март състоянието му е вече критично с дихателна, сърдечна и бъбречна недостатъчност. „Интубиран по спешност и поставен на изкуствена белодробна вентилация“, пише в документите. Състоянието му не се подобрява и на 3 април Ивайло Грънчарски умира.

 

Майката Добрена няколко дни напразно се опитва да разбере какво се случва със сина й. „След като отиде в затвора, исках да чуя как е, къде е настанен, такива битови неща“, разказва тя.

„Нямах обаче никаква връзка с него и много се притесних. Поисках да се срещна с директора на затвора Крум Петров, но бях отрязана, отказаха ми всякаква среща с него“.

 

Майката не се среща с недостъпния директор, успява да го види чак след три месеца, когато той най-после благоволява да я приеме.

„Опита се да ме убеди, че Иво сам се е наранил, че е бил с болни бъбреци, въобще, че смъртта му е естествена“, гневи. се жената.

„Синът ми никога не е боледувал, дори лекарства не е пил. Бях учудена, когато Крум Петров извади някакъв много стар документ, според който Ивайло преди много години имал проблем с бъбреците. Значи вместо да разследват смъртта му, те три месеца са се чудели как да го изкарат много болен и са изровили от архиви този болничен лист. Че ние у дома сме забравили, дори и да е имал такива проблеми, толкова отдавна е било”

 

В заключението, подписано от д-р Теодора Боянова, която е направила аутопсията, е отбелязано, че „смъртта се дължи на остро некротично възпаление на панкреаса и настъпилите от него усложнения. То се е развило на фона на тежък възпалителен процес в белите дробове. Установените охлузвания и разкъсно-контузни рани се дължат на действието на твърди предмети с незначителна кинетична енергия... не може да се изключи възможността да има мозъчно сътресение, причинено от травматичните увреждания в главата". В експертизата е записано още, че „Грънчарски е бил на лечение в болница в Бобов дол, като липсва медицинска документация за причината за това лечение”.

 

Болницата в Бобов дол е закрита преди много години, уточнява майката и няма обяснение-откъде е дошла тази информация. Тя разказва още, че съкилийникът на сина й сменил версията си за онази нощ, вероятно след заплахи. Той първо споделил - „биха го”, а по-късно заявил – „на сутринта го намерих паднал”.

 

В крайна сметка дупнишката прокурорка Анета Стоева прекратява разследването за смъртта на Грънчарски. Явно приема безобидната версия, че той е починал от заболяване. Какво от това, че има хематоми и кърви, точно като след зверски побой. Прокурорката странно защо, както и шефът на затвора Крум Петров не си задават въпроса как точно са получени тези хематоми.

 

Затова пък майката казва, че научила оттук-оттам, че някой е напъхал в устата на сина й антифриз. „Така най-лесно се причинява отравяне и ето ти – бъбречна недостатъчност”, казва тя. Жената уточнява, че въпросният надзирател, с чиято бивша съпруга синът й е живял близо година, в онзи фатален ден не е бил на работа. „Взел си болничен, бил е в отпуск, но пък и никой не е гледал камерите, за да се види кой е влизал и излизал от затвора. Знам, че няма да върна сина си, но-няма и да се откажа да питам кой и защо го уби“, завършва покрусената майка, която се надява главният прокурор  Борислав Сарафов да вземе присърце случая и да разпореди щателно разследване.

Източник: Уикенд, crimesbg.com