През 2004 г. екипът на археолога проф. Николай Овчаров започна археологическото проучване на прочутото светилище край с. Татул, Момчилградско. Тогава над повърхността на неголемия планински хълм в сърцето на Източните Родопи се виждаше единствено изсечена в скалите пресечена пирамида с оформена отгоре гробница.
Отстрани се забелязваха различни издялани в камъка съоръжения – стълби, ниши, площадки, както и втора гробница с полукръгъл свод. Според изказаната преди половин век хипотеза на видния историк Иван Венедиков, пресечената пирамида е представлявала символичен гроб на легендарния тракийски певец Орфей.
Ето какво разказва сега в "Труд" проф. Овчаров за това какво е разкрито на това уникално място:
За да идентифицира светилището при Татул като такова култово място, покойният учен привлече някои интересни антични извори. Той отбеляза там един погребален обред на траките, който е съвсем различен от познатото заравяне на мъртвите владетели под огромни могили от пръст. Според писатели като Конон и Павзаний останките на легендарния Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царят, който след смъртта си постепенно се превръща в божество.
Хипотезата на Иван Венедиков можеше да бъде доказана или отхвърлена само по един начин - чрез системни археологически проучвания. Те бяха проведени през три поредни сезона между 2004 и 2007 г. и разбуниха археологическата общност. Резултатите многократно надминаха очакванията. Няколкогодишните разкопки буквално „изядоха” малкия връх. А от неговата вътрешност по чуден начин се появиха отлично запазените останки на сгради от различни епохи, оформяли важен култов комплекс. Днес разликата между източната основа и най-високо запазената точка на ансамбъла е почти 11 м. Погледнато от отсрещния хълм, сякаш от земята се е появил старинен замък, излязъл от приказните сказания.
През тези години ние успяхме да докажем, че предците на траките са започнали да дялат със сечивата си скалите някъде през ІІ хил. пр. Хр. В исторически план това е краят на бронзовата епоха – времето на Троянската война и първите човешки митове. Първоначално те създали причудливата пресечена пирамида с гробницата. Край нея се оформя свещеното пространство, в което разкрихме 35 култови огнища-олтари. Те са разположени върху скалите и между тях. Несъмнена е връзката им с пирамидата, където явно се е намирал центърът на извършваните ритуали. Това ни кара да смятаме, че още преди 3500 години канарата край с. Татул се е почитала като хероон – светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.
Многобройните находки от огнищата помагат да се хвърли светлина върху личността на този герой. Бяха открити десетки керамични съдове, с които са се извършвали възлиянията в негова чест. Заедно с тях са били полагани различни свещени предмети като прешлени за вретено, използвани от траките за гадания, разнообразни сечива и оръжия от бронз.
Особено интересни са няколко находки на жречески аксесоари. Един от тях е фрагмент от ритуално нарязана златна маска, подобна на прочутата маска на Агамемнон от Микена. От глина е направен моделът на жречески скиптър, имитиращ известни находки от злато. Забележителни са и няколкото керамични колела на макети на колесницата, с която, според представите на древните, Богът-слънце е обикалял небето.
А неговото изображения се намира буквално навсякъде по богато орнаментираните и с разнообразни форми съдове. Очевидно той е бил главно божество и това е характерно за много народи в Източното Средиземноморие през този период. Но освен изобилната тракийска керамика, в светилището край с. Татул се откриват находки от Мала Азия, крайбрежието на Мраморно море и егейските острови. Това показва, че почитаният там обожествен цар-жрец е бил известен не само в Родопите и Тракия, а и на много места в тогавашния цивилизован свят. Такъв митологичен герой може да бъде само Орфей. От изворите е известно, че той е тракиец по произход, но бързо става популярен и в древногръцката митология.
Възстановената от археолозите историческа съдба на светилището край с. Татул напълно подкрепя този извод. То продължава да функционира през цялото І хил. пр. Хр., за да се превърне към ІV-ІІІ в. пр. Хр. в монументален архитектурен ансамбъл. На видимия от всички страни хълм се появява белокаменен храм, с който би се гордял всеки древногръцки град. Неговите зидове са издигнати с масивни блокове, положени един до друг така, че между тях не може да бъде вкарано острието на нож. Днес сградата е запазена до уникалните 6 м височина. Свещеното пространство е заградено с дебела стена, зидана по подобен начин. Във вътрешността се влиза през няколко входа, до които водят изсечени в скалите и продължени със зидани стъпала стълбища. Очевидно функциите на хероона през този период са прехвърлени в храма, където са влизали само посветените жреци.
Орфеевото светилище е било прочуто в цял свят и след раждането на Исус. По принцип новодошлите римляни почитат старите богове и герои, като съхраняват и благоустройват древните култови места на различни места в създадената от тях огромна империя. Същото се случва и в Тракия, която през 45 г. окончателно става римска провинция. А на Татул е изцяло поправено важното светилище, пострадало при настъпилите в края на старата ера междуособици между тракийските племена на беси и одриси. Според открита вградена в пода след ремонта сребърна монета на император Клавдий Тиберий (41-54 г. сл. Хр.), това се е случило именно в първите десетилетия след Рождество Христово. Тогава се строят и нови сгради, които ни показват облика на един завършен храмов комплекс, представляващ най-добре проученият хероон по нашите земи.
В археологията учените винаги достигат до най-старите периоди най-накрая. Така се случи и при проучването на светилището при Татул. От намираните по време на разкопките керамични фрагменти ние подозирахме, че забележителните скали са били обожествени от хората много по-рано, още в каменно-медната епоха (V-ІV хил. пр. Хр.) И ето, че през 2007 г. щастието се усмихна на нашия екип. В централната част на свещеното пространство, на около 1.5 м дълбочина, най-сетне попаднахме на дебел културен пласт от праисторическата епоха.
Пред нашите щастливи погледи се появиха основите на голяма сграда отпреди 6000 години. Тя е била градена с дебели глинени зидове, а във вътрешността й открихме многобройни керамични съдове с различна големина и форма. Явно най-ранното светилище тук се е появило още във времето, когато човекът току-що е изнамерил първия метал – медта. Казано на популярен език, откритото от нашия екип светилище при Татул се оказа по-древно от египетските пирамиди!
По този начин загадъчната скала край невзрачното момчилградско село Татул разкри своите тайни. Станаха напълно ясни основанията на Иван Венедиков да изкаже хипотезата, че тук трябва да се търси светилище на легендарния Орфей. Впрочем по-късно тази идея е горещо приета от основателя на тракологията Александър Фол. А археологическите проучвания от 2004-2007 г. блестящо доказаха това предположение.
Източник: blitz.bg
Коментирай