След броени дни – на 26 септември се навършват 21 години от зверското убийство на цигуларя, джазмен и певец Александър Николов, по-известен като Сашо Сладура.
Роденият на 15 септември 1917 г. Александър Николов е убит на 26 септември 1961 г. в концентрационния лагер край Ловеч, където е въдворен заради директните му и недискретни шеги с партийните функционери.
Ликвидиран е от един от надзирателите, без съд и присъда, при това по изключително жесток начин. Малко известно е, че актьорът Тодор Колев се среща очи в очи със сатрапа на Сладура. Това става най- неочаквано през 1969 г. по време на снимките на филма „Един миг свобода” на режисьорите Иванка Гръбчева и Петър Каишев. Продукцията е заснета във Врачанския затвор. Какво прави там страховитият изверг и какво са си говорили с известния
актьор?
Историята е разказана приживе от Тодор Колев пред биографката му Гергана Михайлова.
На снимките на „Един ден свобода” Тодор Колев е бил облечен в униформата на поручик от жандармерията. След няколко дни работа ботушите му се изпрашили и трябвало да се лъснат. Но къде, предвид че снимат във Врачанския затвор?
„Нямаше проблем, защото при влизането ни сутрин в затвора винаги виждах един човек, който седеше от вътрешната страна на входната врата и лъскаше обувките на началниците и милиционерите. Колкото пъти погледът ми попадаше на него, той винаги стоеше с наведена глава. Лицето. му не се виждаше”, думи на Тодор Колев приживе.
Актьорът уведомил режисьорката, че преди да заработи камерата, би искал да си лъсне ботушите. При човека отсреща.
„Знаеш ли кой е този?”, попитала Гръбчева. „Не зная. Защо?”, учудил се Колев. „Това е убиецът на Сашо Сладура”
„Каза ми и името му. Започваше с буквата „Ш". Без да промълвя ни дума, тръгнах бавно по плаца срещу него... Разстоянието не беше малко, но ми се стори още по-голямо, защото той не вдигаше глава. Знаех, че вече чува стъпките ми. Спрях до сандъчето му с ваксаджийските принадлежности, но той стоеше неподвижно, все така забил глава в земята. Съзнавах, че отдалеч всички ме наблюдават, но не можеха да чуят разговора ни”, записала е Гергана Михайлова автентичния разказ.
По-надолу ще предадем и диалога между Тодор Колев и убиеца:
- За какво си дошъл, попита Ш.
- Да ми лъснеш ботушите - отговорих.
- Не си дошъл за това.
Понечих да му платя. Той не помръдна. Дори не ме погледна.
- Аз пари не вземам, каза със същия тон Ш.
След тези мъчителни минути Тодор Колев се обръща и тръгва. Първата му реакция е да свали шапката си, защото усеща, че под нея е избила пот. След като се успокоява, театралът се интересува как се е стигнало до ваксаджийските услуги на Ш. във Врачанския затвор. Там убиецът бил въдворен след закриването на лагерите. Едни казали на Тодор Колев – заради 200
убити, други – 400. „Схемата е била отработена и усвоена. Вагонна количка се засилва по релсите. Ш. стои близо до набелязания и определен за очистване. Когато количката наближава, той бута лагерника и после се издава смъртен акт – при нещастен случай по време на работа.
Разказаха ми, че след като му изтекла присъдата, той още на гарата взел да чупи стъклата и да върши щуротии, за да го арестуват отново. Като го прибрали, започнал да се моли да го върнат в затвора. Страхувал се да живее извън заградени пространства. Един милиционер ми каза, че имало два случая, когато хора, чиито родители били убити от Ш., нарочно извършвали престъпление, за да влязат във Врачанския затвор и да си отмъстят. Но бързо ги усещали и ги премествали в други затвори”, завършва този напрегнат епизод от снимачната си дейност Тодор Колев.
Както е известно, той е един от актьорите ни с перфектна музикална култура. Владее цигулка и също се е увличал по джаза в младежките си години. Впоследствие избира театралния живот. Бум прави и като певец – в пародийна група, както и с три самостоятелни албума.
Източник: Уикенд
Коментирай