Свети Димитър лекувал слепи и сакати

Православната църква е посветила вчерашния ден на Свети Димитър Солунски Чудотворец.

Дали защото приживе светецът произхожда от балканския град или заради нещо друго, но е факт, че във всяка държава на полуострова  се разказват легенди и предания за неговите чудеса. Навсякъде народният лечител сочи Димитровден като начало на зимата, когато майсторите строители и дюлгери се прибират по родните места. Поради тази причина Димитровден е и техен празник.

„Георги носи лято, Димитър – зима“, гласи народната поговорка за двамата светци, които легендата представя като братя близнаци. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги казал на брат си Димитър, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял от една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги.

После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове, сочи още народният календар.

В съседна Гърция се разказва как преди векове префектът на Илирия Мариан, който живеел в Солун, страдал от парализа на цялото тяло. Заболяването му било толкова тежко, че не му било възможно дори да се храни сам. Един ден властникът получил видение – явил му се свети Димитър, който му казал да има вяра в Божия промисъл и че всяка болест, която Бог е допуснал да сполети човека, е в полза на онзи, който страда от нея.

Светецът уверил Мариан, че той ще получи изцеление. „Но ела в моя дом и там ще видиш славата Божия, която ще ти бъде засвидетелствана чрез мене“, казал накрая свети Димитър. След това видение префектът заръчал на двама от слугите си да го пренесат на ръце до солунския храм на светеца. За момент те оставили своя господар на пода на храма, преди да го вдигнат наново, за да го преместят на меката постелка, която донесли.

Тогава Мариан отново получил видение, пред него отново се появил свети Димитър и му казал: „Христос ще ти даде сили”. Миг по-късно префектът със сълзи в очите сам се вдигнал на крака и отишъл да се поклони пред мощите на светеца. Завърнал се вкъщи пеша, взел дарове от злато и сребро, раздал ги на бедните жители на града в знак на благодарност за чудотворното си изцеление.

Съвсем отскоро е друго свидетелство за чудесата на свети Димитър. Веднъж в църквата на светеца в Солун дошла една измъчена майка заедно с 8-годишната си дъщеричка. Детето от известно време не виждало с лявото си око. И двете дълго се молили на свети Димитър за изцеление. Свещеникът прочел канона на светеца и молитва за изцеление на детето. Двете си тръгнали от църквата, като си взели и по едно памуче, стояло до мощите на светеца. Три дни по- късно майката, както всеки делничен ден, изпращала дъщеря си до училищния автобус. Момиченцето се качило в автобуса, както обикновено, оставило чантата си на пода и за

 кой ли път си затворило здравото око, за да пробва дали вижда нещо с болното.

И тогава се чул радостен възглас: „Виждам“, извикало детето и подскочило от радост. Шофьорът веднага спрял автобуса и повикал майката на детето, която все още гледала след автобуса. По-късно, още в същия ден, цялото семейство, силно развълнувано, отишло в църквата на светеца, за да изрази голямата си благодарност и почит към свети Димитър Чудотвореца и Лечителя.

В България има няколко скални манастира, но единствено този, който е на 15-тина километра от Русе край село Басарбово, е действащ. Негов патрон е свети Димитър Басарбовски, чийто празник се отбелязва на 27 октомври.

Първите свидетелства за изцеление тук са придобили легендарен характер.Имало един овчар, от когото всички стопани били много доволни. Живял си Димитър като беден и скромен селянин от близкото Басарбово. Пасял селските говеда и овце. Заселил се в манастира, който бил изоставен. Съградил си стая в позабравената пустош. Веднъж настъпил гнездо с малки птиченца. Станало му много мъчно, че убил дребните създания, и решил да се самонакаже. Три години ходил бос и зиме, и лете. Когато не можел да се катери вече по стръмната пътека до килията си, съградил една колиба долу, недалеко от кладенеца. Дошло голямо наводнение. Помело колибата и собственика й.

Така изчезнал Димитър. Съселяните му се почудили,  почудили, пък си прибрали животните – всички били там. Нито едно не липсвало. Значи Димитър не бил  откраднал нищо, казали си доволни те.

Минало се повече от месец и на едно сляпо момиче от село Червена вода му се присънил сън, че ако си измие лицето с водата от кладенеца край реката, ще прогледне. Казало момичето на баща си и той запрегнал колата. Дошли хората късно вечерта. Разпрегнали каруцата и легнали да спят. По едно време на девойката й се допило вода. С напипване стигнало момичето до кладенеца.

Пило от водата му. Слепите му очи го заболели. Наплискало ги с водата от кладенеца и се случило чудо – детето прогледало. Гледало невярващо и изведнъж видяло как в реката светят кандила. Повикало татко си и му казало какво вижда. Само че той нищо не виждал. Детето настоявало и бащата навлязъл в реката. Там намерил тяло на човек. Нетленно било тялото, никъде по него не се виждали следи от загниване. Дошли и хора от селото. Разбрали, че това е техният овчар Димитър. Толкова праведно живял човекът, че след повече от месец под водата тялото му останало нетленно. Хората пренесли светите мощи в родното село на Димитър – Басарбово.

Скоро се разнесъл слухът за това събитие и стигнал дори до Букурещ, до ушите на угро-влашкия владетел, който пожелал да пренесе нетленното тяло на свети Димитър в своите владения. Той веднага изпратил свещеници и боляри, за да извършат пренасянето. Пристигайки в Басарбово, пратениците взели светите мощи и ги отнесли към Влашко. Но когато стигнали до Русе, шествието спряло, понеже мощите не могли да се помръднат по-нататък. От това схванали, че светецът не иска мощите му да се отделят от родното му място и да се отнесат в друга страна.

Свещениците и болярите като видели това чудо, недоумявали какво да правят и най-после се събрали на съвещание. Взели две млади кончета, още невпрягани, впрегнали ги в колата със светите мощи и ги оставили свободно да тръгнат, в която посока изберат, като чрез това очаквали да се прояви волята на светеца.

Кончетата били с лице към Румъния, но се върнали назад, отишли в родното село на светеца Басарбово и спрели насред селото.

Румънските свещеници и боляри се убедили от станалото, че на светеца не е угодно да остави родните предели, върнали се в родината си и разказали на пратилия ги владетел за станалото. Той, като узнал за случилото се, изпратил пари да се построи църква на името на свети Димитър на мястото, където са се спрели конете с мощите.

Източник: Уикенд