Празникът на двама небесни покровители на България отбелязваме през този месец – на света Петка Епиватска на 14 октомври и свети Иван Рилски на 19 октомври. За невидимата подкрепа на двамата има множество свидетелства, обикновено наричани чудеса на вярата. Сред тях най-много са необикновените лечения на тежки болести, както и множество случаи на помощ и подкрепа за въпроси и проблеми от най-различен характер.

 

Не е известен конкретният повод, при който света Петка е наречена Българска, но се предполага, че това става по времето на Второто българско царство и е свързано с мястото й на раждане в Източна Тракия – Епиват, днес Селимпаша в европейската част на Турция. След победата над византийския император Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г. цар Иван Асен Втори иска от Латинската империя мощите на света Петка да бъдат пренесени от Епиват в българската столица Търново. Това става по най-тържествен начин през 1231 г. Светицата е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.

Патриарх Евтимий пише уникално за времето си нейно житие, а в договора с Венецианската република цар Иван Александър през 1347 г. се заклева в името на Бога, Света Богородица, в кръста и в света Параскева Търновска.

Винаги на 14 октомври, когато по нов стил се отбелязва празникът на света Петка, в много селища в България се правят шествия с частици от мощите й, а градове като Габрово я смятат за свой духовен патрон. Светицата покровителства семейството и родилките, затова се казва, че молитвата със силна вяра към света Петка дарява бездетните с чеда. Дава надежда и здраве на слепи болни, бди над децата. В народни предания света Петка може да преминава границата между световете. Заедно с Архангел Михаил тя посредничи при преминаването на душите на „оня свят", а със сестра си Неделя строи мост между двата свята, по който могат да минат само праведните души. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие.

 

Сред най-необяснимите свидетелства с легендарен характер за света Петка е нейният каменен хляб край Трън. Той досущ прилича на истински. Върху него се палят свещи, а много посетители оставят монети отгоре. Смята се, че легендата идва от втората половина на Х век, от годините, когато светицата живеела в малката пещера в скалите над Трън. Тъкмо си омесила и изпекла хляб, когато чула тропота на потеря, която я гонела заради християнската й вяра. Света Петка бързо се мушнала в процепа между скалите и успяла да се скрие от преследвачите си. Те понечили да отчупят от още топлия ухаещ хляб, но щом го докоснали, се вкаменил. Поверието гласи, че водата, която се стича по един от сталактитите в пещерата с каменния хляб, е от сълзите на светицата. Света Петка още плаче за страданията на българите.

 

Много хора са излекували зрението си с тази вода. Събират я в шишенца и с чудотворната течност мият лицата си. Тийнейджър дошъл тук с майка си от другия край на България. Момчето страдало от кожна болест, която не се лекувала с никакви лекарства. Измило лицето си със сълзите на света Петка и скоро от раните по лицето му нямало и следа.

 

Малкият скален параклис на света Петка сбъдва желания, гласи друго поверие. Когато светицата тръгнала да бяга от преследвачите си по незнаен и необясним начин стъпката и ръката й се отпечатали в скалата. Ако човек ги докосне и си пожелае нещо добро, то непременно се сбъдва. Много жени правят това с надежда да  заченат и много споделят, че са станали майки след гореща молитва към светицата край каменния хляб.

 

Интересна е историята за изграждането на църквата „Света Петка“ в Пазарджик, която отбелязва храмовия си празник на 14 октомври.

 

Българите от тази част на града решили да построят своя църква през 1851 г., но нямали разрешение от турския бей. Според легендата жената на турския бей заболяла от очна болест и никакви лекари и знахари не могли да я излекуват. Една вечер тя сънувала сън, че ако се направи храм на посоченото й място и ако там се изкопае кладенец, водата в него ще бъде лечебна, а който си измие очите с нея, ще оздравее. По молба на жена си беят подарил това място на българите от „Ени Махала“. През 1852 г. те издигнали храм и го нарекли „Света Петка“. В храма бил изкопан кладенец, от който бликнала вода. Тогава жената на бея измила очите си и оздравяла.

 

В църквата „Света Петка" в Брезник през 60-те години на ХХ век идва кърмачка с малко дете. Жената търси помощ, след като лекарите казали, че вече няма с какво да й помогнат. Ден след ден свещеникът се молел на света Петка заедно с младата майка и чудото станало. Жената доживяла 90-годишна възраст.

 

Легендите разказват, че сляпо момче разпознава баща си

В градината на днешния храм „Света Петка" в Пещера имало лечебен извор, до който е намерена иконата на света Петка. Хората идвали, за да измият лицата и очите си с надеждата да оздравеят. Турският управител на областта имал дъщеря, която била сляпа. В съня на жена му се явила жена в черни дрехи, която й казала да отиде до това християнско оброчище и да заведе детето си. Да преспят там и то да се измие с водата, която блика от извора. Валията забранил на съпругата си да ходи, тъй като това било християнско средище.

 

Жената отново се явила в съня на туркинята. Скарала й се, че не е довела детето си при извора. Жената използвала, когато мъжът й тръгнал по работа в Пловдив, взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Останали една нощ в християнското оброчище, а детето измило лицето си с целебната вода. Валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближил, дъщеря му го разпознала. Тогава той разбрал, че тя е прогледнала. Измолил разрешение да бъде построена църква на мястото с лековития извор в Пещера. Така се издигнала църквата „Света Петка“.

Източник: Уикенд